140 г. конституция на България

  16 Април, 08:11     0  

Търновската конституция е една от най-демократичните за времето си

Съвременният демократичен български конституционализъм има дълбоки и здрави устои, положени още в епохата на националното Възраждане.

На 16 април 1879 г. представителите на българския народ, събрани в старата българска столица, приемат Търновската конституция. Тя е първият български основен закон – възродил България за нов политически живот, проправил пътя ѝ към модерната европейска държавност.

Търновската конституция е една от най-демократичните за времето си. Тя е вдъхновяващ израз на идеите на модерната епоха, на патоса и идеалите на Европа и Просвещението.

Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Учредителното събрание, свикано на 23 януари 1879 г. внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират две групи - либерали (младите) и консерватори (старите), като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.

Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението през 1878 г. Съгласно чл.4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство”. Конституцията определя функциите и компетентността на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.

Новаторска и прогресивна за времето си с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и частната собственост като основа на производствените и обществени отношения. Закрепени са свободата на печата и правото на сдружавания и др.

От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия - властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля. Любопитен факт е, че в документа няма глава за съдебната власт (като гаранция за правовата държава), няма и контрол за съответствие на законите с конституцията. Гражданите се именуват като „поданици”.

Основни начала

Първата българска конституция установява демократичните начала на обществено-политическия живот, устояли на всички изпитания на времето и еднакво валидни и необходими днес:

Народно представителство при всеобщо избирателно право;

Политически плурализъм и свобода на сдружаването;

Разделение на властите;

Парламентарен контрол и министерска отговорност;

Децентрализация в общинското управление;

Свобода на печата, мисълта и словото.

Кой има право да избира и да бъде избиран?

Избиратели са всички български граждани, навършили 21 години с политически и граждански права. Не е изрично записано, че право да гласуват имат само мъжете, защото по това време това условие се приема по подразбиране. Първата петиция до Народното събрание да се дадат избирателни права на жените в България е от 1909 г. Чак през 1938 г. получават право да гласуват жените, които са омъжени, вдовици или разведени. Те обаче нямат право да бъдат избирани. Пълни изборни права жените получават през 1944 г.

Според Търновската конституция избираемите трябва да са български граждани, навършили 30 години и за тях има изискване да са грамотни. Тук също не се уточнява, че трябва да са мъже, защото авторите са смятали, че и това се подразбира.

Колко да са народните представители?

За обикновено Народно събрание се приема, че трябва да има по един представител на 10 000 души от двата пола. За Велико народно събрание – 2 представители за същия брой граждани.

Дейност и отговорности на парламента

Заседанията са публични;

Депутатите се ползват с имунитет;

Прокламира се равноправие на всички граждани;

Парламентът изработва закони;

Приема бюджета на държавата;

Утвърждава държавните заеми;

Контролира изпълнителната власт чрез въпроси и анкетни комисии;

Велико народно събрание се свиква при необходимост от изменение на Конституцията;

Въвежда се разделението на властите на законодателна, изпълнителна и съдебна.

Търновската конституция въвежда два вида народно представителство – Обикновено и Велико народно събрание. Обикновеното народно събрание е единственият законодателен орган на страната, който поделя законодателната инициатива с държавния глава. То обсъжда, приема, изменя и допълва законите, по които се управлява страната. Парламентът има и широки финансови правомощия. Той приема бюджета на държавата, взема решения за въвеждане, увеличаване, намаляване, опрощаване и разпределяне на данъците, утвърждава чуждите заеми, сключени от правителството, и осъществява общия финансов контрол чрез Върховната сметна палата.

Народните представители имат възможност да контролират изпълнителната власт чрез въпроси и писмени запитвания, на които министрите са задължени да отговарят, а също и чрез анкетни комисии. Върховната роля на парламента в управлението на страната намира пряк израз във възможността за бламиране на кабинета и за създаване на особен Държавен съд по негово предложение, който съди министрите при измяна на Отечеството или на държавния глава, за нарушение на конституцията, за предателство или в случай на корупция.

Обикновеното народно събрание се свиква на заседания с указ на държавния глава и има една сесия всяка година между 15 октомври и 15 декември. При нужда сесията може да бъде удължена, а при изключителни случаи се свиква извънредна сесия. Държавният глава има право да разпуска Обикновеното народно събрание по своя преценка и да насрочва нови парламентарни избори.

Великото народно събрание се свиква от изпълнителната власт при решаване на точно определени и извънредно важни за държавата случаи. То има право да изменя и допълва конституцията, да прави промени в територията на страната, да избира нов държавен глава или да приема клетвата за вярност към Конституцията от новия монарх.

Търновската конституция дава и най-обща регламентация на вътрешния ред в парламента. При откриване на първата му сесия под временното председателство на най-възрастния народен представител се избира председател и подпредседатели, които образуват бюрото на парламента, а по-късно се избират и необходимият брой секретари. Бюрото ръководи заседанията на народните представители на базата на приет правилник за вътрешния ред.

С промените в основния закон, приети на 9 юли 1911 г., е издадена и т. нар. „Сребърната конституция”, наричана така поради това, че нейната корица е от ковано сребро с позлата. Измененията са насочени към разширяване правата на правителството и на държавния глава, който официално получава титлата „цар на българите”, като израз на стремежа към национално единение. Мандатът на обикновените народни събрания е намален от пет на четири години.

България

Източник: fakti.bg

България  
подобни  

Сайтът на парламента не работи заради спрян ток

Причината са ремонтни дейности, свързани с изграждането на новата плен


  21 Април, 12:37      0  

Секнаха ало измамите от Румъния към България

Разбитата престъпна група е действала от началото на 2017 г.Няма нито

Русия следи внимателно НАТО в България и Румъния

Тя ще защити надеждно интересите си в областта на отбранатаРусия зорко

Сайтът на Народното събрание се срина

Официалният сайт на Народното събрание се срина. От ранните вечерни ч

от седмицата

видео

Състезание: Моторен тример срещу ръчна коса (ВИДЕО)


последни

вицове
Валери Божинов: Когато ЦСКА ни бие днес, това означава, че ние не сме спечелили...още вицове

©2015-2019 Vratsa Guide.