Българинът пред дилема: Къща от камък и дърво или по стандарта Passivhaus Darmstadt

  07 Юни, 16:35     0  

Къщата по нашите ширини преживява някакъв нов ренесанс, забелязват анализатори на пазара. След ковид пандемията много млади семейства потърсиха уюта на селския начин на живот. Особено ако селото им дава подходящата локация за дистанционен начин на работа.

Какъв дом обаче предпочита нашенецът? 

Днес Европа диктува правилата на пасивното строителство. Още през 2010 г. у нас се заговори за т.нар. пасивни, умни и всякакъв друг вид къщи с ниско енергийно потребление. Подходящи ли са обаче тези стандарти за българина, който все по-трудно се справя с галопиращата инфлация и вечно растящите цени в бита. Колкото до строителството, поскъпващите материали надуват цените на жилищата и така са напът да превърнат в мираж мечтите на много хора за нов дом.

И така първите къщи, облечени буквално с… дебела изолация, които сами се отопляват и охлаждат, вече имат своите  фенове и у нас. Експерти обясняват, че нискоенергийната, или пасивна къща, е строителен стандарт, който едновременно щади природата. Освен това е енергийноефективен, комфортен и икономичен. Той олицетворява една отворена строителна концепция, която се е доказала в практиката и ни помага да живеем в унисон с природата. Това са сгради, които се нуждаят от много по-малко енергия за отопление в сравнение с конвенционалните. Те могат да се отопляват „пасивно“ само чрез използването на вътрешни източници на топлина и на проникналата слънчева светлина през прозорците. В тоалетните обитателите им ползват дъждовна вода - така къщите произвеждат по-малко въглероден двуокис за разлика от традиционните. Макар и енергийноефективна, все пак пасивната къща е по-скъпа за изграждане. Строителството <210> се оскъпява с 10-15 процента, като по-високата цена зависи от дебелината на изолацията по стени, подове и покриви.

От другата страна обаче, идват аргументите на привържениците на старите техники.

Сред „пазителите“ на старите ценности в строителството е и пловдивчанката арх. Варвара Вълчанова. Тя завършва образованието си в Гренобъл, Франция. Там специализира две години архитектура в Института по земно строителство. Това, което прави тук от години, е да реставрира къщи с местни материали - камък, дърво и глина. „Специализирах земно строителство във Франция преди 18 години. Тогава темата в България беше табу. Откровено ми се подиграваха, защото кирпичът се смяташе за архаичен материал, от който вече сме се отървали. От тогава и до сега не спирам да проповядвам положителните качества на местните и естествени строителни материали. Да, промяна в съзнанието има, но тя се случва изключително бавно. Все още мислим как да се извисим да живеем по етажите и да се опаковаме с отпадъци от петролната индустрия. 

За мое щастие, има и хора, които дръзват да запретнат ръкави и да дадат нов живот на старата селска къща. Начинанието си струва и резултатът за здравето и емоционалното щастие на обитателите е несравним“, казва дамата, която реставрира старите родопски къщи в махала Раховица, която е част от родопското село Косово.

Турхут Исмаил: Залагам на старите технологии, защото сградата трябва да "диша"

„Днес е модерно да се говори за пасивни къщи, но цените им са космически. Виждам обяви по 200 000 евро за еднофамилна къща от т.нар. "пасивен" тип. И питам: колко живота ти трябват, за да избиеш енергийната ефективност на дома си?“. Това са думи на строителя Турхут Исмаил - мюсюлманина, който превърна реставрирането на стари църкви в своя мисия. След дълги години опит в изграждането на сгради той твърди, че оптималното решение е да адаптираме строителството спрямо особеностите на нашите географски ширини.

„Северните народи правят алпийски покриви, но тук при нас по-подходящи са плоските. Разбира се, причината е, че имаме повече пожари. Ето защо правим тези стрехи, които пазят дървото от огъня. Да, сега живеем в 21. век и в строителството има много нови открития. Сред тях са и т.нар. пасивни, умни и всякакви други енергоефективни къщи. Само че някои от новите открития са по на 10 години, т.е., те не са издържали проверката на времето. Аз съм привърженик на старите техники в строителството - тези, които са изпитани от опита на народа ни през хилядолетията“, категоричен е Турхут. Той като строител е убеден, че днес, в постковидния период, българинът е напът да преоткрие селото.

„Защото селата ни обезлюдяват"

Купувал съм изоставени къщи за 5000 лева. Къщата е стара, но разполага с 2 декара двор, има и партида за ток и вода. След това събарям цялата къща до основи. Понеже тя е нанесена в кадастъра, има запазени граници. Наемам архитект и му поръчвам, спазвайки тези граници, да направи едно по-модерно разпределение: с вътрешни тоалетни, бани, кухня и трапезария в едно. Другият важен момент в процеса е, че не събарям грубо къщата, напротив селектирам старите материали: греди, тухли, керемиди, и така ги използвам повторно. Със старите тухли оформям корнизите, моделирам ги като едно време, така че огънят няма как да близне дървото“, обяснява Турхут Исмаил. После ни показва къщата, която действително е с 50 см дебели каменни стени. Това и осигурява добра изолация. Модерен елемент и придават френските прозорци. Другото предимство е, че това е една дишаща къща. „Колкото до камъка - той  бавно загрява, но и бавно изстива и така задържа топлината. Неслучайно църквите по нашите земи имат каменни стени по 1-1.50 метра. Свещеници са ми казвали как през лятото, като се загрее, този камък отдава топлина в храма почти до Нова година“, разказва Турхут.

Така с минимални средства той постига много добър ефект.

„Първо спестявам бюрокрацията - за да вляза да живея в къщата, не ми трябва разрешение за строеж, нито надзор. Срещу 5 хил. лева купувам земята, а материалите са ти там, на място. Какво по-хубаво то това? Освен това къщата е нанесена в кадастъра и с минимално вложение - за 40 000 лева, имам напълно нов дом“, пресмята строителят. Турхут е силно скептичен спрямо реклами от типа: пасивните къщи осигуряват „живот в термос“. Той приема факта, че една пасивна къща запазва топлината в помещението през зимата и хладината - през лятото. „Само че как стои въпросът с  вентилацията? Върти ли се и как се освежава въздухът в стаите?“, пита нашенецът.

Една къща трябва да "диша"

Това е неговата концепция за качествен живот. „Вижте как са изградени старите селски къщи - при тях има правилно разпределение на температурата вътре в помещенията. Не е трудно да го постигнем и днес с подово отопление. С него топлината отдолу се качва нагоре и се разпределя оптимално в стаята. Вградена камина допълнително  затопля и стаите, и водата. Какво ни пречи да поставим и един 300-литров бойлер - така имаме постоянно топла вода през зимата. Лятото пък топлим водата с три соларни панела", обясни майсторът.

За него има и други начини да се спазят стандартите за пасивно строителство. "Аз го постигам и без това. Като строя по старите техники, които са изпробвани в годините, и с естествени материали, които са максимално близо до природата - камък, дърво. Защо ми е да работя по тези немски стандарти или да плащам безумни цени по 200 000 евро за една къща?! Аз за тези пари мога да вдигна 8 къщи и те са по-добри като комфорт на живот, а и визуално са по-красиви“, твърди Турхут.

Дмитрий Юдин: Да на иновациите, но с едно наум

„Няма смисъл в 21. век да строим по технологии отпреди 100 години!" Това казва руснакът Дмитрий Юдин. „Днес хората се стремят да оптимизират своите разходи, но замисляме ли се, че един от основните източници на тези разходи е нашето собствено жилище. Един от възможните варианти за драстичното им намаляване е изграждането на т.нар. „пасивна къща“, казва управителя на PassiveHouseShop и D1 construction - компании, които се занимават с изграждането на пасивни и енергийноефективни къщи.

Дмитрий притежава сертификат за строителство на пасивни и нискоенергийни сгради, издаден от Института за пасивни къщи в Германия. С днешна дата той има започнати близо 30 подобни проекта. „Те са в цяла България - Варна, Добрич, Балчик, София, село Кошарица в община Несебър. Вече сме готови с проекта и започваме да строим поредната си пасивна къща и до Пловдив. Няколко от тези проекта чакат да бъдат сертифицирани - единият е в Балчик на арх. Борислав Игнатов, завършвам тези три къщи тук, в село Кошарица. Ще сертифицирам и проекта до Пловдив, когато го завърша след време“, разказа Дима пред репортер на „Марица“.

От него научаваме, че всяка сграда може да подобри значително своята енергийна ефективност (т.нар. ретрофит). „Всичко зависи от образованието на хората, но тук мотивацията да прилагаш новото не е особено висока. Строителите искат да правят нещата по лесния начин, те се опират на технологиите от миналото, защото ги познават добре. Но винаги трябва да сме нащрек за новите технологии. За всички тези технически решения, които помагат на човечеството и не вредят на все по-влошаващия се климат на планетата ни“. Според Дмитрий трябва да забравим за материали като пелети и дърво.

„Да, пасивната къща се „вглежда“ в детайлите, но в крайна сметка, веднъж построена, тя почти няма нужда нито от отопление, нито от охлаждане. Температурата в нея през зимата не пада под 20 градуса, лятото се охлажда понякога без никакви уреди. Постигаме това чрез  25-30 см изолация и други решения. Стените на жилищата, които строим, са от 40-60 см стени и стъклопакети, доставка от Германия - стъклото им е специално, със 70% светопропускливост. Така прозорците на къщата пропускат слънчевите лъчи два пъти повече от стандартните и тази енергия ние я използваме за отоплението през зимата. Дори когато има облаци навън, къщата изстива бавно, т.е. работи като термос“, казва руснакът.

Действително енергоспестяването на една пасивна къща се дължи най-вече на добрата топлоизолация и минималните загуби на топлина. Не се допускат топлинни мостове и неуплътнени връзки. Прозорците обикновено са с троен стъклопакет. Според Дмитрий пасивните къщи са бъдещето в строителството, също като електрическите коли.

„Никой вече не иска да кара автомобил , който харчи като парен локомотив. Преди да купим нова кола, винаги питаме колко харчи на ден тя. Нали така? А защо не задаваме същия въпрос пред архитекти и строители, а именно: Колко е разходът на една сграда? Защото е важно да се запитаме колко ще сме заплатили за една къща след 20 години. Или след 50.“

Дима твърди, че първоначалната инвестиция на такъв тип сграда е с около 10% по-висока от конвенционалното строителство (при спазване на всички строителни технологии и правила) и може да бъде изплатена в рамките на 5-7 години, особено при сегашните високи сметки за енергия. Срокът на живот на всяка сграда, построена с качествени материали и технологии, е поне 50 години. Големият плюс е, че тази къща не е толкова зависима от цените за енергията. Защо обаче въпреки всички тези плюсове българинът остава скептичен спрямо пасивното строителство?

То изисква повече внимание към детайла

„За един строител е по-трудно да мисли как може да се направи изнесен монтаж на прозорец или прекъсване на термомостове. В една пасивна къща грубият строеж е по-скъп от стандартното строителство. Разликата обаче е в това, че при него нямаме подово отопление, често имаме само един климатик или много малка термопомпа.

Активните елементи ние ги заместваме с пасивни - като добрата изолация и дограма, перфектните стъкла и т.н.“, убеждава ни Дмитрий. Експерти потвърждават, че по-голямата част от нуждата от топлинна енергия в пасивната къща се задоволява от вътрешността (излъчваната от уреди и хора топлина) и от слънчевата енергия (преминаваща през прозорците). За останалата част може да се използва произволно избран начин - централно или газово парно, парно на пелети, топлинна помпа и т.н.

Важно условие е да не се надвишава ограничението от 15kWh  (3-5 лева)  за 1 кв. м отоплена площ за една година. Освен това пасивната къща се отличава с много добра изолация и качествено уплътнение, както и подходяща вентилация - на всеки 2-3 часа максимум целият въздух в сградата се подменя. Въздушните потоци са минимални и не се усещат течения или шумове. Друга основна черта на пасивната къща е поддържането на постоянна вътрешна температура. Това се отнася за всички помещения както през цялата година, така и в рамките на един ден.

Всички стени и подове имат приблизително еднаква температура и тя е над 13 градуса, което не допуска образуването на мухъл.

Източник: marica.bg

Свят  


от седмицата

видео

Гласуване в Швейцария с ДА за Закона за климата


Photo Smart Vratsa
последни

вицове

На риболов: - Жена, подай ми царевицата! - Мии, изядох я. - Жито? - Иии него. - Изяждай и червеите и да си ходим!

още вицове

©2015-2024 Vratsa Guide.