Бежанки от Украйна взеха помощите си и ги дариха за бедстващите в Турция

Днес в трапезарията на Социалния дом на БЧК в Пловдив трябваше да монтират нови печки, дарени от Турския Червен полумесец.

Вместо това започна демонтиране и на сегашното кухненско оборудване – за да се отвори място за даренията, които пловдивчани вече носят за пострадалите от опустошителното земетресение в южната ни съседка.

Двама доброволци застанаха на пост от рано сутринта. Екипите са в постоянна мобилизация и от известно време влизат от криза в криза – ковид, войната в Украйна, наводненията в Карловско, сега земетресението у съседите.

На единия вход се раздават помощите за бежанците от Украйна, на другия се събират за Турция. От гърба на преустроената кухня ще бъде оформен изход към подсъп за товарни камиони, които ще извозват даренията.

Тази сутрин две жени извървели без никакво колебание двайсетината метра от едната врата до другата. Бежанки са от  Украйна. Приели храната, която им се полага, а получените одеяла веднага дарили в съседния пункт – за пострадалите в Турция. "В този момент имат повече нужда от нас", споделили жените.

До обяд около 30 човека вече бяха донесли, каквото могат да отделят. Събират се топли детски, дамски и мъжки дрехи и обувки; спално бельо; топли завивки. Всички трябва да са нови. Приемат се и материали за лична хигиена.

50-годишната Лидия донесе две палатки и един дамски клин. Като дарявам тези неща, не лишавам себе си, а помощта е много ценна за друг човек. За мен няма значение дали той е от друга религия и култура, сподели жената. Самата тя е попадала в тежка житейска криза и е получила помощ. В онзи момент осъзнах колко е важно да имаш нужда и някой да се отзове, разказа Лидия, която е пенсионер по болест.

Чула по новините, че се отваря пункт в Пловдив и отсъдила: “Малкото от мен може да е много за някого“.

След нея майка и дъщеря донесоха чувал с одеяла. Имали чисто нови у дома и спонтанно решили да ги дарят в акцията. „Ще донесем още, дано помогнем“, каза майката. От всекиго – по малко, допълни дъщерята. Двете не пожелаха да кажат имената си, нито да говорят повече за себе си.

Така е с много от дарителите, в протоколите ги вписваме като анонимни, разказа доброволец от Сопот, който помага в пловдивския пункт.

Цветелина Божидарова застана с него да посреща дарителите. Един от тях донесъл 150 чифта мъжки обувки. Фирма предоставила още 130 маратонки – детски, дамски и мъжки, заедно с толкова чифта чорапи.

Одеяла, включително и детски, вече се трупат в пункта. Майка дошла с детето си и дарила памперси. Възрастни хора също отделят, каквото могат, за бедстващите.

„В такива моменти хората се обединяват  - убедена е Цветелина. – Съпричастни са. Всички сме хора и никой не е застрахован, че няма да изпадне в тежка ситуация“.

Шефката на БЧК:  има тежко пострадали, сега е моментът да помогнем!

„От рано сутринта хората са активни, за което им благодаря – каза Таня Георгиева, директор на БЧК в Пловдивска област. - Хората имат много въпроси – къде, как да дарят. Всеки изказва съпричастност. Пловдивчани, както винаги, ще бъдем активни и полезни. Най-важното  е да го сторим на точното място, в точното време“.

Опитът в предишни акции показал, че на втория-третия ден активността рязко се повишава, защото повече хора научават, успяват да се организират и фирмите. В пункта приемат даренията, сортират ги в кашони. После се поставят в палети и така погелят към засентатите райони.

Към момента все още пътуват вещи от първа необходимост от резерва на БЧК.  Тукашната организация държи постоянна връзка с централата, която координира с правителството. Днес към Турция тръгват и още спасители. Все още има голяма надежда за оцелели. 

Транспортни фирми от Пловдив са предоставили камиони, които могат да се включат в извозването на даренията.

Дали българинът е склонен да се притече на помощ или гледа отстрани и пита кой ще помогне на него?

„Аз съм умерен оптимист – казва Таня Георгиева. - Виждам, че винаги има надежда. Миналия февруари започна войната в Украйна. Много хора помогнаха. Изключителна съпричастност има и към турския народ. Ние сме модел за етническа толерантност. За нас нямат значение етническа и религиозна принадлежност. Има тежко пострадали хора. Сега е моментът да помогнем“.