Честта, глупако! Или как се убива българин по северномакедонски

На Балканите омразата е форма на живот. Умеем да произвеждаме омраза с такава всеотдайност и професионализъм, с каквито други народи произвеждат автомобили, компютри и маратонки.

Омразата е силно подценявана емоция, предупреждаваше Джим Морисън. Но това се отнася за европейците, при нас тази емоция е развита в индустриални мащаби, артисва и за износ, ако се намерят подходящи пазари.

Едни емоционални patriots от североюжните ни съседи пребиха зверски секретаря на българския културен клуб в Охрид Християн Пендиков. Казал му, че искат да го убият, защото е българин. Явно и тримата са чели историка пионер по темата за Холокоста Раул Хилберг и творчески са я претворили - първо: Нямате право да живеете сред нас като българи. И второ: Нямате право да живеете.

Членът и юнакот

След като трошиха и палиха двата ни клуба, дойде ред да потрошат и секретаря. Следващата стъпка е да го запалят ли? Тази последователност, изпробвана от нацистите през миналия век, се възражда в държава, дека напира за Евросоюзот. Член 21 от Хартата на основните права на ЕС забранява дискриминацията, основана на етнически произход. Да си го забранява. Що е маке, все е юнак. Срамота е някакъв си член да стресне юнаците.

Сега нашето Външно реагира с нота, тяхното - по ноти: Разпознаване на нападателите, задържане и осъждане, условно може би. Това тежко наказание сполетя и певеца Ламбе Алабаковски, който подпали културния клуб "Иван Михайлов" в Битоля.

Наш самолетоносач в Охридското езеро

Реагират и нашенските patriots. Юначните. И вероятно ще поискат моментално български самолетоносач да навлезе в Охридското езеро. Фактът, че не граничим с океан и нямаме самолетоносач, са незначителни подробности в пейзажа на юначеството. Слави мълниеносно призова за връщане на ветото, гласувано в парламента от шепа национални предатели. Било инструмент за опазване на сънародниците. Добре, но по-рано беше заявил, че българско малцинство в Македония няма, там имало само българи. А после, когато му предстоеше да стане държавник, предложи да вземем един северномакедонец за космонавт. Сиреч, призна все пак, че сред българите, които там са мнозинство, има и македонско малцинство, макар и от една бройка. Което само по себе си вече усложнява патриотичните игри. Вероятно трябва да се примирим с традицията хард партриотите ни да бъдат най-добрите шоумени в политиката и най-добрите политици в шоуто.

Да се определим като българо-българи

Ще реагира и евроинтелигенцията ни. С комсомолски плам. При тях също няма средно положение. След като не можаха да отредактират дядо Вазов, заменяйки „Аз съм българче“ с „Аз съм европейче“ - макар че опитите продължават като в онзи виц за Анадола - сега дават за пример Щатите. Естествено - с необходимата доза патриотичен скептицизъм, за престиж. Та в Америка вече  все повече хора се определяли с тиренца - афро-корейски, френско-еврейски… Така че просто да се спрем на македоно-българин или българо-македонец. Може и в самата България да се определяме като българо-българи. Разбира се, със САЩ имаме някои малки разлики - там има много демокрация, много самолетоносачи и не един, а цели два океана, но и това са подробности в пейзажа на глобализма.

Въздушен мост и въздух под налягане

Ще реагира след време и някой наш нов премиер в нова полуда, като заяви, че с една среща със северомакедонския си колега е разрешил всички неразрешими въпроси. Още от времето на Берлинския договор, дето откъсна Македония от Майка България, или от 1918-а, когато започва процес на дебългаризация, или поне от 1945-а, когато е завършен, не без съдействието на Коминтерна. И ще открие нов въздушен мост между двете държави с въздух под налягане. Мостът ще върви напреко на жп линията и магистралата, които ще бъдат скоростно прокарани до края на 21-и век.

Ще ни впишат в Червената книга вместо в Конституцията

Ще реагират историците, политолозите и обикновения Фейсбук народ. Само не е ясно как и докога ще могат да реагират онези 3504 души, които посмяха да се определят като българи при последното преброяване в североюжнозападните ни съседи. Макар че над 90 000 вече са получили българско гражданство, а още 50 000 чакат разглеждане на документите им и прилагат нотариално заверена декларация за български произход. Ако това се дължи само на подкупността на някои наши чиновници, тогава е най-мащабната измама в общата ни история. Непотвърдена.

Но ако самоопределението се дължи на страх? Пишеш се за българин и получаваш среднотелесни повреди - счупена челюст, комоцио, спукан прешлен на врата. Потвърдено от Християн Пендиков. Спешно докаран за лечение у нас, като от фронт.

Получаваш смъртни заплахи за теб, за жена ти, за децата ти от патриотично осъзнати мутри. Подготвени българоубийци още от ученическата скамейка, възпитани в омраза към татарите и окупаторите. Нека един от пропитите ни със сарказъм евроинтелигенти се постави на тяхно място, дали няма да напълни гащите и да се отрече и от Европа дори? Затова да не съдим сънародниците, които при следващото преброяване може да се окажат 504, а на по-следващото 4.

И да ги впишат в Червената книга, вместо в Конституцията.

За честта, Биляна и платното

Няма да рухнем нито икономически, нито политически, нито исторически, ако оставим сънародниците ни там да бъдат погубени. Но ще рухне националната чест. И достойнство. Да, има такива понятия, погубени от крясъците на пишман патриотите и от сарказма на евроинтелигентите.

Честта, глупако! Ако перефразираме Клинтън. Затова институциите да се събудят и да се задействат като американските, когато посегнат на някой янки в някоя част на планетата. Макар че нямаме самолетоносач, нито океан. Само едно Охридско езеро, където Биляна платно белеше.

А тя не е северномакедонка. Засега.