Да бъдеш най-прегръщаният човек на света: Радостина Чейрекова учи децата на българските традиции

Учителите са най-прегръщаните хора в света. Радостина Чейрекова го е разбрала след 22 години в професията.

Понякога след тържество на децата от ДГ „Боряна“ родители ѝ пращат снимки. Уловили са я как стои встрани и на лицето ѝ е изписано всичко, което тя на свой ред дава на мъничетата - любов, грижа, желанието да ги научи на българското, вълнението  и гордостта, когато те са се запалили.

Заради страстта ѝ да възпитава децата така, Радостина Чейрекова бе номинирана в тазгодишната кампания „Пловдив - град на доброто“. И получи наградата в раздел „Образователни дейности“.

Не знам дали съм най-заслужилата, но съм най-щастливата, казва учителката.

Корените ѝ са от Родопите. Израснала е сред хората с широки сърца в планината с душа. За разлика от днешните градски деца, изживяла своите лудории по баирите край село Жребево. Където колите не те спират и я няма тревогата, че нещо може да ти се случи, усмихва се учителката. Оттам идва и любовта й към българското и традициите, на които днес учи децата.

Завършила техникум по обществено хранене в Триград, а после от туризма пътят ѝ завил към педагогиката.  „Не съм го мислила. Исках да се занимавам с литература и кандидатствах за начален учител", разказва Радостина Чейрекова. Запалила я братовчедка, която се дипломирала и разпалено й обяснявала колко е хубаво с децата.

Преди 22 г., още преди да е завършила филиала на ПУ в Смолян, Радостина Чейрекова влязла в класната стая - търсели кой за преподава в школото в Стоманово. Първата среща с децата е още жива в спомена:

Черна дъска, бял тебешир, питащи очи.

Такава любов не може да се получи никъде другаде, убедили я натрупаните после години в професията. Вече е играла хоро на сватбата  на пораснали нейни ученици. А веднъж момче ѝ се обадило от Германия. „Устроих се добре. Ако имате нужда от нещо, мога да помогна“, ѝ казал някогашният ученик.

Но тогава, там - в Стоманово, класовете били само с по 10 деца и закрили училището. Радостина Чейрекова поработила по заместване в Девин. Започнала да мисли за преквалификация с английски в ПУ. Изскочила възможност да стане преводач в Триград. Междувременно завършила и за планински водач. Лете кръстосвала планините, зимите слизала в Пловдив и била аниматор на зелени училища.

После дошла любовта - с горд панагюрец, и първата рожба. Като  дъщеря ѝ постъпила в ДГ „Звезда“, директорката се изненадала: „Как при този недостиг на учители Вие си стоите вкъщи?!“. А майката търсела работа, но без успех.

Аз ще Ви намеря място,

зарекла се г-жа Петкова. И само след две седмици потърсили учителката от ДГ „Боряна“. Вече 9 години е там, споделя общата мисия на екипа да възпитава любов към българското. А децата са ѝ вдъхновение. „Всяко е уникално. Удоволствие е да развивам техните качества“, споделя Радостина Чейрекова.

В душата им е да се радват и да празнуват. И аз искам да им покажа как празнуват българите, казва учителката. Започнала първо през приказките, които толкова сладко и неусетно въвеждат кое е добро и зло, красиво и грозно.  После от "Косе Босе" прекрачила в битовите приказки. И с колежката ѝ Даниела Колева направили с подготвачетата голямо тържество. За да се свърже всичко в едно цяло, решили бащата да прати тримата си синове  за дърва - като в „Неволята“. Поправили юнаците каруцата, пък той рекъл на най-големия Радо, че е време да се задоми. И така, в сценария на двете учителки, той си взел булка от приказката „Най-хубавите ръце“, вторият - от „Сливи за смет“, третият - от „Мързеливата Богданка“. Едната невеста нарекли да е родопчанка, втората - от Тракия, третата - шопкиня. Добавили много танци от фолклорните области и представили спектакъла не само в детската градина, а и на  тържество  в центъра на кв. „Прослав“.

„Искам да науча децата да тачат българското. Където и да сме,  във вените, в спомените, в мекиците на баба живее то“, казва Радостина Чейрекова.

А у децата е лесно да се събуди възторг. И учителката го прави не само през роли от народните приказки. Изработили кукерски маски и стари български къщи от картон и кашони. А като станало цяло село, Радостина Чейрекова предложила да измислят имена на улиците. „Родопи“, „Васил Левски, „Райна Княгиня“, „Българче“… Нямаше нито един герой от „Дисни“, вижда плодовете на труда си учителката.

Радостина Чейрекова и колежката ѝ се радват и на подкрепата от родителите. Горди са с книгата „Традиции  и празници на българите“, която създали. Написали имената на характерни български празници и пуснали листчетата в кошница, а всяко семейство изтеглило по едно. После трябвало да разкаже за него.

Книгата обикаляла от дом на дом - като лексикон, само че за старите традиции, които има опасност да се изгубят. Изгубим ли тях, и ние ще се изгубим, вярват учителките. Накрая децата на свой ред разказали за празниците.

Миналата година в ДГ „Боряна“ направили и голям спектакъл на историческа тематика, с Райна Княгиня. „Толкова малки деца да говорят така на голяма сцена… Много работа е. Но като видиш как се вживяват, от това по-голямо удовлетворение няма", казва учителката.

Трупайки опит през годините, се е случвало да се подразни от многото документация и да се запита за какво е учител. Не мога и не искам да съм нищо друго, отговоря на себе си всеки път. Смисъл ѝ дава възможността да формира и да оставя следа у децата, да се радва на всяка малка стъпка напред, да вижда как израстват.

Най-трудното в професията е да гледа как си тръгват в четвърта група. Но тогава Радостина Чейрекова започва отначало - пак с прегръдка за най-малките, които плачат за мама.

Когато не е в детската градина, учителката от ДГ "Боряна"  търси екстремни преживявания. Децата не ме оставят да скучая, но съм свързана с планината, казва тя. Практикува скално катерене край Триград, в Харамийската пещера. Посещавала е пещерен клуб, пробвала е рафтинг по поречието на Кресна. Обикаля планините и не спира да им се възхищава.