Точно в 17:57 ч. българско време, настъпва астрономическото лято. Това е денят на лятното слънцестоене, който е най-дългият в годината – трае 15 часа, 19 минути и 35 секунди.
На този ден Слънцето огрява най-добре Северното полукълбо на Земята, тъй като на обяд се издига най-високо в небето. За наблюдател, намиращ се на Тропика на Рака, по обяд Слънцето преминава точно през зенита, а за София то се издига до височина 70 градуса и 46 дъгови минути над южния хоризонт, в 13:28:25 ч. за обсерваторията на СУ. Това всъщност е моментът на т. нар. местно пладне по истинско слънчево време за същото наблюдателно място.
След датата на слънцестоенето продължителността на дните започва да намалява, но отначало незабележимо – едва с по няколко секунди през всеки от следващите дни.