Джипитата искат още пари и да не дежурят по 24 часа

Джипитата да не са на постоянно разположение на пациентите, а потребителската такса от 2,90 лева за преглед при тях да скочи. Това са част от исканията, които председателят на Сдружението на общопрактикуващите лекари проф. Л​юбомир Киров постави на кръгла маса,  организирана от парламентарната Комисия по здравеопазване съвместно с Българския лекарски съюз и Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България.

Депутати и лекари обсъдиха необходимостта от смяна на пирамидата и обръщането й приоритетно от болничната към извънболничната помощ, но кога и какви ще са промените, още не може да се прогнозира.  

"Функцията на личните лекари не е да раздават направления, а да диагностицират и лекуват заболявания", заяви Киров. Той обясни, че в момента голяма част от колегите му работят без сътрудник и без медицинска сестра, тъй като не могат да им осигурят достойни възнаграждения. Личните лекари правят по около 30 млн. прегледа годишно, като, за сравнение, колегите им от специализираната извънболнична помощ правят 15-20 млн. прегледа, а хоспитализациите са към 2 млн. годишно.

Киров посочи, че от години потребителската такса не е променяна и е 2,90 лв., за пенсионерите е 1 лев, а за децата няма такса. По думите му, е крайно време тя да бъде повишена, като една част може да се поеме от потребителите, а друга - от държавния бюджет. Относно капитационните плащания Киров заяви, че това не са "подарени пари", а са средства за непланирани прегледи и дейности, от които здравноосигурените се възползват, когато имат нужда. Той съобщи, че със 165 млн. лв. за капитация се покриват 20 млн. прегледа годишно, което прави 8 лева на преглед.  

Средната цена на всички прегледи, извършвани от семейните лекари, е 12 лева

"Ако някой смята, че толкова трябва да струва лекарският преглед, от който трябва да се платят данъци и осигуровки, нека вдигне ръка и да го каже", коментира Киров.

Той посочи и проблема с наличието на 1 млн. здравнонеосигурени, от които здравната система ежегодно губи по 360 млн. лева.

Той настоя още да се намали административното бреме за личните лекари за сметка на клиничната дейност, както и да се преосмисли 24-часовото разположение на личните лекари. Той посочи, че за този вид помощ годишно за един пациент се осигуряват 1,80 лева.

По думите му, трябва да се помисли дали има нужда от това, при положение че има Спешна помощ и има състояния, които могат да почакат за следващия ден. Aкo се прецени, че има нужда от такива разположения, то финансирането трябва да се повиши и да се изпълнява от структури, които имат капацитета да я осигуряват.

Киров заяви, че 

личният лекар не може да бъде заменен по различни проекти от устройства за телемедицина 

и най-ценното в институцията на личния лекар е, че познава пациентите си.

Председателят на здравната комисия в НС д-р Антон Тонев (ПП) коментира, че автоматичното увеличение на бюджета няма да обърне очертаните неблагоприятни тенденции.

Според него е по-удачно да се променят стимулите, защото сега всички стимули водят към това пациентът, рано или късно, да попадне в болница. Той се обяви за това да се запази институтът "личен лекар" такъв, какъвто е и да остане пациентската листа.

По думите му, може да се заплаща в зависимост от пътя на пациента впоследствие и свършената от личния лекар работа. Друга идея, която той лансира, е структурирането на кабинети за неотложна помощ, които може да са ангажимент на общините. 

Той прогнозира, че минимум 8 години ще са нужни при вземане на решение сега, за да видим резултатите.

Бившият здравен министър и настоящ депутат от ГЕРБ проф. Костадин Ангелов каза, че един от начините за повишаване на средствата в системата е чрез повишаване на здравната вноска, а другата възможност е през данъци. По думите му обаче, здравноосигурителният модел не трябва да бъде опорочаван по начина, по който вече беше опорочен пенсионният, където държавата в голяма степен дотира разходите.  

Д-р Александър Симидчиев (ДБ) посочи липсата на политически консенсус като причина дългогодишните проблеми да не се решават. 

В крайна сметка, участниците в кръглата маса се обединиха около идеята за създаване на работна група с представители на съсловието и здравните институции, която да очертае пакет с промени за подобряване на първичната помощ.