Големите постижения на България след 1989 г.

Кои са големите постижения в демократичната история на България? Отговор на този въпрос търсят журналистите Лора Крумова и Драгомир Симеонов в специалния формат на NOVA - „Големите постижения”.
Изобретения, награди и успехи, които са прославили българите по света. Десет забележителни момента след 1989 г. в различни области са определени след представително социологическо проучване на центъра за обществени и политически изследвания „Галъп интернешънъл“.
Всеки един от тях има свои защитници в лицето на обществени фигури с доказан авторитет и репутация. Заедно с тях, водещите ни връщат към онези ключови събития, които са предизвикали възхищение и са оставили траен отпечатък в съзнанието ни. Зад националните постижения винаги се крият много лични спомени, емоции и вдъхновение.
Крайното решение кои ще бъдат трите най-големи постижения в историята на българската демокрация, ще определят зрителите. Те ще имат възможност да гласуват за своите фаворити.
„Големите постижения” след 1989 г. е опит най-сетне да погледнем на себе си благосклонно, тъй като „и ние сме дали нещо на света” съвсем не е клиширан цитат от класическото Вазово стихотворение, а трудно оспорим факт с елементи на размишление от учудващо положителен характер. Понякога дребнотемието, от което сме заобиколени, заливащите ни отвсякъде тревоги на съвременния свят, ни пречат да видим колко сериозен е извървеният от нас път и колко много сме постигнали.
С тази цел NOVA се обърна към социологическа агенция „Галъп Интернешънъл“, които в свое представително проучване зададоха същия въпрос: Кои са според вас най-големите български постижения след 1989-а година? Получените отговори са изключително интересни, дори вълнуващи и те са централният повод за специалното студио на NOVA.
Проведеното социологическо проучване открои десет знакови постижения с най-висок резултат. Те са в областта на спорта, политиката, музиката и още нещо...
10 ноември 1989 г.! Противниците на режима не са се надявали, а поддръжниците му не са очаквали, че ще доживеят рухването на Желязната завеса, което се случва почти едновременно във всички страни от Източния блок. У нас връщането към ценностите на демократичния свят ще бъде запомнено с театралния вътрешнопартиен преврат и унесено-празния поглед на сваления от власт генерален секретар. С изумление, че това може да се случи и в България, последвано от бурни емоционални изблици по улици и площади в цялата страна, с надежда за едно по-смислено бъдеще. 10 ноември 1989 г. е началото на трудното, но безалтернативно завръщане на българската държава към семейството на цивилизованите народи. Днес, от дистанцията на изминалите 35 години, дойде времето да погледнем на себе си с трезва оценка за преживяното и постигнатото, с уважение и благодарност към личностите и процесите, които ни карат да се гордеем, че сме българи, равностойна част от свободния и демократичен свят.

 Футболното лято на 1994 г.: Четвърто място за българските национали в Световното първенство в САЩ и „Златна топка” за Христо Стоичков
„България, българският футбол от Париж до САЩ, футболната 1994 г. Това беше момент, в който всички ние повярвахме, че тази игра може да бъде велика и в България. Беше време за мечти, време, в което повярвахме, че българският футбол е това, което винаги ни се е искало да бъде. Американското лято през 1994 г., „Златната топка” на Христо Стоичков – всичко това беше нещо, което изживяхме като една мечта, надявайки се тя да продължи вечно. Най-върховното постижение на българския футбол, на българския спорт и на моя живот”, казва спортният журналист Борислав Борисов.
Сред големите постижения на България през последните 35 години съвсем закономерно намира място митологичната Пенева чета - великолепната единайсеторка, която през лятото на 1994 г. донася най-голямата радост в историята на многострадалния ни футбол и хвърли страната в необуздана, много повече от футболна истерия.
Почти на шега, достигнал до Световното първенство в САЩ, българският национален отбор по футбол сътвори световна сензация, за която анализатори и специалисти все още се опитват да дадат разумно обяснение. Предвождани от славен стратег и всепронизваща Кама, футболните ни гладиатори се саморазправиха със световни и европейски шампиони и само съдийската свирка успя да спре победоносния им марш към финала. В този случай спортът се превърна и в социална терапия, която върна усмивките на унизения и оскърбен в най-трудните първи години на Прехода народ, който беше забравил какво е да се гордееш от това, че си българин. 
„Лятото на 1994 г. беше невероятно. Първо цялата страна се обедини, цялата страна започна да мисли чрез футбола, започна да усеща и мечтае чрез футбола. Няма начин това да не е най-великият спортен миг за мен, за моя живот, за нашата страна”, казва Борислав Борисов.
В края на същата тази победоносна 1994 г. един от тези национали затвърди огромния български успех, получавайки най-високото признание в световния футбол – „Златна топка”, и напълно заслужено застана до легенди като Бекенбауер, Платини, Румениге, Ван Бастен или Боби Чарлтън. Разбира се, става дума за изключителния Христо Стоичков.
„Златната топка” на списание „Франс Футбол” се връчва от 1956 г. и е заветна цел, за която всеки професионален футболист е готов да даде, ако не левия си крак, то поне лявата си ръка. Нападателят на българския национален отбор и футболен клуб „Барселона” се разминава с отличието още през 1992 г., но през паметната 1994 г. правдата най-после възтържествува.
Футболният „Оскар” е признание не само за индивидуалните качества на Христо Стоичков, но и едно от най-значимите постижения в историята на българския футбол, а и в българската демокрация.
„Футболната 1994 г. и невероятното четвърто място на националите в САЩ, „Златната топка” на Христо стоичков – това са върховите постижения на спорта у нас. Постижения, които остават в историята”, смята Борислав Борисов.
„Българският народ винаги е обичал футбола, искал е от футбола много. През годините сме имали страхотни футболисти и отбори, но нещо сякаш все не се получаваш. През 1994 г. всичко си дойде на мястото. В пътя на този отбор до успеха се мина през много типични ситуации за нас. Започнахме със спорове за капитанската лента, която отиде на правилната ръка, за да може отборът да върви. Минахме през силно начало на квалификациите, разочароващи към края, почти без шансове да се класираме. И след това едно избухване в Париж. След това отидохме в САЩ, губим една от много важните си личности в отбора – Любослав Пенев, който не можа да играе тогава”, коментира още журналистът. „Започнахме с очаквания срещу Нигерия, пък загубихме след пропуск. След това бихме Гърция, после успех над Аржентина, драма с Мексико, победа над Германия. Точно когато решаваме, че вече ще бъдем световни шампиони, идва една несправедливост, която до ден днешен усещаме. Това е историята. Всеки вижда по някакъв начин себе си в успеха, в страданието, в проблемите около всичко това. Емоциите няма как да не напират. Аз бях на 20 години тогава, играех футбол. И до ден днешен свързвам думите „всичко е възможно” с онзи отбор, с онзи успех, защото никой не го очакваше.А вярвахме в един момент, че може да стигнем до края, може да станем световни шампиони. Аз казвам, може, макар че онзи отбор го правеше, точно защото цялата страна беше онзи отбор. Всички бяхме такива”, коментира още журналистът.

 
Гласувайте за футболното лято на 1994 г. с SMS на номер 19430
Приемането на България в НАТО през 2004 г.
„Преди 40 години, през 1984-та, майка ми купи трабант, защото за него най-малко се чакаше и беше най-евтин. 20 години по-късно влязохме в НАТО и той ме съпровождаше през целия този път. А днес отбелязваме 20-ата годишнина от членството си в НАТО. За мнозина това картонено возило беше грозното патенце на социализма, но за някои от нас то се превърна в белия лебед на атлантизма”, разказа Соломон Паси.
Когато през 1991 г. генералният секретар на НАТО Манфред Вьорнер минаваше през София в трабанта на Соломон Паси, България стоеше като изолирана нация, бореща се да премине от тоталитарно управление към демократично общество, отворено към останалия свят.
За България шансът да се присъедини към НАТО представлява не само стратегическа възможност, но и символ на интеграция в международната общност и най-силния отбранителен съюз за колективна сигурност.
Преди 20 години България направи историческата стъпка да се присъедини към НАТО, отбелязвайки нова глава в пътя на нашата нация към гарантиране на нашата защитеност, на мускетарския принцип „Един за всички, всички за един”.
Защото НАТО не е просто съюз на Запад, всички 32 държави, включително България, имат равен глас. С членството в НАТО дойде и защита на нашите споделени демократични ценности днес и утре. През последните две десетилетия България играе неразделна роля в процесите на вземане на решения в НАТО, като е равнопоставена сред съюзниците.
България също допринесе за укрепване на колективната отбрана на Алианса и повишаването на сигурността в Черно море. От мирозапазващи мисии до съвместни военни учения, България последователно допринася за усилията на НАТО за поддържане на глобалната стабилност.
Членството донесе модернизация от засилено обучение, подобрени съоръжения и разширено сътрудничество с членките на Алианса. НАТО укрепи въоръжените сили на България.
„Във Военноисторическия музей на Третата българска държава можем да направим равносметка на какво се крепи нейната демокрация, а именно на освобождение, съединение, независимост, НАТО и Европейски съюз”, коментира Соломон Паси.
И НАТО допринесе за спокойствието и просперитета на България, работейки на заден план. Често невидим и нечут през последните 20 години, Алиансът гарантира, че всички българи могат да живеят в мир, свободни да взимат свои собствени решения и избори за себе си и техните семейства.
Мнозина знаят критичната роля, която НАТО играе в защитата на нашите граници и нашата безопасност. Но това, което е по-малко известно, е работата на Алианса по киберотбраната и разработването на нови технологии, които ни защитават от нови предизвикателства пред сигурността.
България и НАТО – 20 години за защита на свободата и демокрацията.
„Приемането на България в НАТО остава един от най-големите успехи в историята на страната ни след Освобождението. Гласувайте!”, заключи Соломон Паси.
„Три поколения българи работиха, за да се случи членството ни в НАТО. Ако трябва да определим шестте кита, на които България се крепи в момента, това са – Освобождение, Съединение, Независимост, падането на Берлинската стена и след това НАТО и Европейският съюз”, смята Паси.

 
Гласувайте за приемането на България в НАТО с SMS на номер 19431
Веселин Пантелеев-Ешкенази, концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам
„Веселин Пантелеев-Ешкенази. Или концерт за усмивка, талант, труд и постоянство. Веско Ешкенази – или животът на героя с цигулка в ръка”, казва Силвия Лулчева.
Цигулката, на пръв поглед миловидно устройство, състоящо се от резонаторна кутия, шийка с гриф, охлюв с ключове, столче или магаренце, струнник, душичка и четири струнни, неминуемо кореспондиращи си със 75 сантиметровия лък, всъщност представлява един от най-сложните за овладяване музикални инструменти, очернил детството на милиони деца (и техните съседи) навсякъде по света.
Нищо сложно обаче не изглежда да има в него, когато се намира в ръцете на Веселин Пантелеев-Ешкенази, световноизвестният български цигулар, който в продължение на почти четвърт век заема една от най-престижните позиции в европейската музикална сцена, а именно концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам.
Международният успех на Веско Ешкенази е символ на едно цяло поколение талантливи и световно признати български цигулари, сред които блестят имената и на Васко Василев, най-младият концертмайстор на Лондонската кралска опера, Албена Данаилова – концертмайстор на Виенската държавна опера, Йоанна Каменарска – първата жена концертмайстор в историята на Хамбургския филхармоничен оркестър, Светлин Русев и още много, много други.
„Творчеството рядко е песен, а още по-рядко е по ноти. Зад голямото име има голям път, усилия и постоянство, жертви и загуби. Когато говорим за Веско ЕШкенази разбираме как всичко това се превръща в гориво за таланта, който той щедро ни раздава, за да ни подари благородно самочувствието да сме горди като българи, че сме разпознаваеми по света като талантливи хора”, казва Силвия Лулчева.
Достоен син на достойни родители-музиканти, Веселин Пантелеев е завършен продукт на Софийското музикално училище и Държавната музикална академия, с последвала бляскава кариера на някои от най-големите сцени в Европа и света, като едва на 29 години става концертмайстор на световноизвестния Кралски Концертгебау оркестър в Амстердам, пряко свързан с имената на Едвард Григ и Густав Малер.
Освен сериозната си професионална заетост, свързала го с легенди като Алексис Вайсенберг, Минчо Минчев, сър Колин Дейвис, Юрий Башмет, Мстислав Ростропович, Веско Ешкенази развива и впечатляваща благотворителна дейност, което само показва, че големият артист не може да бъде такъв, ако не е и голям човек.
„Той е един от най-дискретните и може би затова и един от най-впечатляващите герои на съвременна България”, смята Силвия Лулчева.
„Изкуството е състояние на духа. Тук става въпрос за категорична световна кариера, доказана, с труд и много усилия. Няма как да го измерим”, каза Силвия Лулчева. „Има само труд и талант. Тук става въпрос за много сериозна кариера, започнала само на 11 години”, коментира актрисата.

 
Гласувайте за Веселин Пантелеев-Ешкенази с SMS на номер 19432
Приемането на България в Европейския съюз
„Ставайки член на Европейския съюз, България си върна достойнството, сбъдна мечтата на поколение българи, които искаха да видят страната ни да се върне сред демократичните държави в Европа. Гласувайте за членството на България в Европейския съюз, една сбъдната мечта за България”, каза Надежда Нейнски.
Плажче в Гърция, дълъг уикенд в Сицилия, добро училище за децата в Германия или Франция. Нищо, а и много повече от това нямаше да бъде възможно, ако България не беше станала член на Европейския съюз.
Обетована земя за демокрация, свобода и висок стандарт на живот, за която мечтаят всички, а държавата ни успя да реализира след 17 годишни усилия. Преди повече от 31 години, на 22 декември 1990 г., Великото Народно събрание приема решение за желанието на Република България да стане пълноправен член на европейските общности.
На 25 април 2005 г., на тържествена церемония в Люксембург, е подписан договорът за присъединяване на България към ЕС от президента Георги Първанов, министър-председателя Симеон Сакскобургготски, министъра на външните работи Соломон Паси и министърката по европейските въпроси Меглена Кунева.
На 1 януари 2007 г. България най-сетне става член на Европейския съюз. И този дълъг процес на присъединяване към общността е безпрецедентен поради политическото единодушие и наляво, и надясно, че България трябва да е икономически и политически съюз с другите европейски нации.
„Това е едно дълго пътуване, една мечта, един път, по който тръгнахме преди много години. Радвам се, че бях част от усилията тази мечта да се сбъдне и България днес да бъде член на Европейския съюз.
Радвам се, че Европейският съюз отвори вратите за нашите деца, за перспективата да могат да се чувстват равни с всички останали европейци, да пътуват и да учат в различни държави да следват мечтите си”, посочи Нейнски.
Какво означава влизането на страната в семейството на 27-те държави от общността?
Накратко, българският език е един от официалните в Европейския съюз, което дава възможност на българските граждани да комуникират с европейските институции на своя език. В институциите, органите и агенциите на Европейския съюз има български представители, което дава възможност на България да влияе върху решенията както на европейско ниво, така и на глобално.
Българските предприятия имат неограничен достъп до пазар с над 448 милиона души. Увеличават се и брутният вътрешен продукт, и покупателната способност заради предимствата на свободния пазар. Страната има достъп до безвъзмездни средства чрез структурните и кохезионни фондове, чиято цел е създаването на работни места, повишаване на икономическото и социално развитие. България има достъп до облекчени условия за финансиране.
Всеки български гражданин може да пътува, да работи, да учи или живее във всяка една държава членка при равни условия като гражданите на съответната държава. Включително и има правото да развие собствен бизнес в държава членка и да ползва системите за социално осигуряване.
Всеки български гражданин се ползва от закрилата на дипломатическите и консулските органи на всяка друга държава членка на територията на страни, които не са членки на Европейския съюз и в които собствената му държава членка няма представителство.
Партньорството на Европейския съюз с НАТО пък е един от най-важните гаранти за собствената ни сигурност. Да не говорим, че влизането ни в НАТО през 2004 г. всъщност е най-важната крачка към приемането ни в Европейския съюз. И още, и още, и още.
А ако някой ви каже, че Европейският съюз иска да ви отнеме шкембе чорбата, не му вярвайте.
„Приемането на България в Европейския съюз е едно от най-големите постижения в съвременната българска история. Гласувайте за тази сбъдната мечта!”, обясни Нейнски.
„Европейският съюз, за съжаление, през последните години някак се превърна в клише. Но за поколения българи той беше мечта, наистина. Едва ли има нещо, което повече да е обединявало България от желанието ни да бъде равен с другите европейски народи. И много са знаците за това как българите извървяха този път. Когато говорим за щастие, трябва да си даваме сметка, че за да бъде човек щастлив, животът му трябва да има смисъл и цел. Принадлежността към цивилизована Европа е било смисъл и цел на много поколения българи. Понякога се питам какво би представлявала България днес, ако не беше член на ЕС. Някак си бързо свикнахме да приемаме за даденост това, което имаме. Ние вече имаме инструментите, с които можем да се борим за това свое щастие. Имаме партньорите, които ни помагат и изправят, когато се огънем пред някое препятствие. Ние виждаме как препятствията падат едно след друго пред България. България в Европейския съюз е много повече от един подписан документ. България в Европейския съюз е перспективата, достойнството и щастието, което оставяме на децата си”, заключи Надежда Нейнски. 

 
Гласувайте за приемането на България в Европейския съюз с SMS на номер 19433
Ивет Лалова - европейска шампионка на 100 м
„Никак не е лесно да си топ бегач. Но няма човек, който да го прави с по-голяма лекота и усмивка от Ивет Лалова”, казва ултрамаратонецът Красимир Георгиев.
Шпайковете са забити здраво в червения тартан. Погледът ти е устремен напред. Пръстите са на линията. Усеща се напрежение, но концентрацията е на 100%. Тялото ти е изопнато като пружина. Чакаш. Всеки момент трябва да се случи. И тогава се чува той. Звукът на пистолета превръща за миг потенциалната ти енергия в кинетична и те освобождава от застиналата поза на старта. Политаш напред сякаш изстреляна от невидим лък. Усещаш, че си се забавила леко в началото, но знаеш колко усилия си хвърлила и точно днес, точно тук няма сила на света, която да те спре. Бърза си и се изравняваш се със съперничките си, които скоро ще останат зад теб. Първа си. Още само няколко крачки. Вече го виждаш. Финалът. 11 секунди и 28 стотни. Публиката в Хелзинки е на крака и аплодира новата царица на Царицата на спортовете. Европейската шампионка на 100 м - Ивет Лалова. И ако върнем видеото на финиша, може да сме сигурни, че първото, което го преминава, е нейната вечна усмивка…
„През 2012 г. тичам 260 км през камбоджанската джунгла. Недоял, недоспал, змии хвърчат от ляво и дясно, на мен ми е гадно. Минавам финалната линия, припадам. Хващам телефон и първото нещо, което виждам - Ивет Лалова е европейска шампионка на 100 метра. Какво по-яко от това”, казва Красимир Георгиев.
Този резултат носи на България и първа титла в късия спринт в богата ѝ лекоатлетическа история. И за да е още по-сладко, се случва точно във финландската столица, където през 2005 г. Ивет пропуска Световно първенство, по нейни думи, „плачейки, докато го гледа“. Причината е, че няколко месеца по-рано нашата спринтьорка чупи бедрената си кост в Атина при сблъсък с друг лекоатлет на пистата. И въпреки огромната болка и трудности след 2 години Ивет се завръща още по-усмихната и по-добра и печели още първото състезание, в което участва.
В следващите няколко години бързото ни момиче е неминуемо сред най-добрите на планетата, докато не идва и заветният спринт в Хелзинки, когато стъпва на европейския връх. Но не това постижение е нещото, което винаги ни е карало да се усмихваме, докато я гледаме. Нито петте отличия за атлет номер 1 на страната, нито петте участия на Олимпийските игри. Причината се крие именно в нейния вечен позитивизъм и усмивка преди и след всяко състезание, които ни карат и нас да сме малко по-добри и горди.
„Ивет Лалова, за това, което направи тогава, всички можем да се гордеем. За да станеш европейски шампион на 100 метра, трябва много преди това да си започнал. Знаем през какво е минала”, каза Красимир Георгиев.

Гласувайте за Ивет Лалова - европейска шампионка на 100 м, с SMS на номер 19434
Райна Кабаиванска – носителка на най-високото отличие в света на операта през 2013 г.
„Райна Кабаиванска е абсолютният гений на операта. Символ за нашето изкуство, символ и за България, защото става въпрос за една изключителна личност. Ще остане винаги по света със своето име, което е било символ, освен на операта, и на България”, казва Дарина Такова.
Кой не знае Райна Кабаиванска, кой не е чувал за нея. И най-вече слушал, защото нейният глас, в съчетание с житейското ѝ достойнство, накара света да повярва в българския потенциал, в най-добрите качества на българина, помагайки и на нас самите да имаме повече вяра в собствените си способности.
Дебютът на родената в Бургас прима е не къде да е, а в Миланската скала през 1961 г. и оттогава до днес, Райна Кабаиванска се превръща в един от най-значимите оперни артисти на нашето време.
Да се изброят сцените, на които е греел нейният изумителен талант, би предизвикало сериозно схващане на челюстните мускули, но няма как да бъдат пропуснати „Ковънт Гардън” в Лондон, Парижката опера, „Театро Реал” в Мадрид, „Метрополитън опера” и „Карнеги Хол” в Ню Йорк, „Театро Колон” в Буенос Айрес, „Щатсопер” в Хамбург, „Дойче опер” в Берлин, Софийската опера, „Болшой театър” в Москва, операта в Токио, Фестивала в Залцбург, а впечатляващата ѝ кариера в Италия е свързана с небезизвестните „Ла Скала”, „Театро Верди” в Триест, „Ла Фениче” във Венеция, „Арена ди Верона”, театрите в Торино, Генуа, Парма, Болоня, Модена, Рим. Велики тенори са нейните обичани партньори и приятели – Лучано Павароти, Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Франко Корели, Марио дел Монако и още толкова много.
„Сега, в годината на Райна Кабаиванска, защото през декември, на 15 декември, тя ще навърши 90, не го крие и го казва с гордост, защото наистина е гордост. Тя е един абсолютен природен феномен и е показателно как един човек, благодарение на духа си, на голямото изкуство, в което тя не спира да пребивава, го запазва толкова млад, толкова искрящ, толкова блестящ и толкова невероятен”, обяснява Такова.
Получила неизброимо много и най-престижни оперни отличия през дългогодишната си кариера, включително за граждански заслуги и принос за развитието на демокрацията в България, един от безспорните върхове на голямата певица си остава призът от 2013 г. на Международните награди за опера, известни още и като „Оперният „Оскар”, считан за най-високото признание в оперния свят.
Разбира се, признанията не се мерят по височина и не са нищо повече, но и нищо по-малко от признание, опит за обяснение в любов към талант с огромна следа в цялата история на изкуството. „Проектирана съм в бъдещето”, казва често за себе си Райна Кабаиванска и го доказва с преподавателската си дейност през последните години, откривайки и развивайки, включително със собствени средства, нови поколения оперни певци. А всичко това може да буди единствено възхищение.
„Знам какво е оставила и какво продължава да оставя тази грандама на световната опера и на България. Абсолютен символ. Това е последната голяма дива на световната опера и на операта за всички времена. Защото е невероятна. Тя е оставила отпечатък в едни от най-знаковите персонажи на операта. Райна Кабаиванска е единственият голям оперен артист на България, който създаде школа. Създаде много големи оперни артисти, които шестват по света и славят нейното име, името на нейната школа и огромния ѝ принос, който има за България”, сподели Дарина Такова.

 
Гласувайте за Райна Кабаиванска – носителка на най-високото отличие в света на операта през 2013 г., с SMS на номер 19435
Българки, утвърдили се на международната политическа сцена
„Ако искате нещо да се каже, помолете някой мъж. Ако искате нещо да се свърши, то трябва да помолите някоя жена”. Мъдрата мисъл на Желязната лейди Маргарет Тачър почти буквално може да се проектира върху забележителните постижения на българките в международната политика и тяхното благотворно отражение върху международния престиж на страната.
Всъщност политическият матриархат е съвсем логичен цивилизационен процес, който обаче у нас, поне до преди 30-ина години, беше почти непознат, ако изключим тоталитарната принцеса Людмила Живкова. Сред онези, които започнаха да разчупват традиционния модел, бе Ренета Инджова - първата българска министър-председателка. Последва първата българка външен министър на страната - Ирина Бокова, впоследствие и генерален директор на ЮНЕСКО, а след нея дойде ерата на Надежда Михайлова – жената, която начело на българската дипломация успя да върне позакъснялото доверие към цялостната политическа ориентация на страната, а така оглави и цивилизационния скок на държавата към жадуваната интеграция в Европейския съюз. Падането на визите по време на нейния мандат се нарежда сред най-важните стъпки към осъществяването на българската мечта за свобода и равноправие в Европа и света.
„През 1924 г. в българската политика има нула жени. Дотогава ни е било разрешено само да гласуваме. 100 години по-късно, през 2024 г. в НС има само 57 жени и още няколко на международната политическа сцена. Вярвам, че младите жени в България трябва да имат повече примери, повече ролеви модели за жени със сила, с власт, които да могат да взимат решения и които да правят политики, от които зависи животът на всички нас”, казва Оля Малинова.
Напълно невъзможно е да бъдат изброени имената на всички достойни българки, работили и работещи за международния престиж на страната, но няма как да бъдат пропуснати имената на Меглена Кунева - министър по европейските въпроси в две поредни правителства и европейски комисар по защита на потребителите след приемането ни в Европейския съюз; Кристалина Георгиева – председател на Международния валутен фонд, главен изпълнителен директор на Световната банка, европейски комисар и световно признат специалист по въпросите на устойчивото развитие, вицепрезидент на Световната банка, обявявана с пълно основание за „комисар и европеец на годината”; Мария Габриел - два пъти еврокомисар и също с голям международен престиж.
И всичко това само идва да покаже, че българите са повече от прави, когато в скорошно национално социологическо проучване, преобладаващият процент от участвалите изразяват надеждата си повече български жени да се занимават с политика и дипломация.
„Аз като министър на щастието много се вълнувам, че мога да лобирам за повече жени в политиката. За три минути трудно ще разкажа за всички жени в политиката, които са направили големи промени, които са поставили България на световната политическа карта, които са променили България завинаги – Надежда Нейнски, Миглена Кунева, Гергана Паси, Кристалина Георгиева”, заяви Оля Малинова. „В България все още жените заемат малка част от ръководните позиции на държавно ниво”, смята тя. „В българската политика е очевидна  нуждата от хора, които имат решителност, последователност, социална ангажираност, с лични качества. Това не е запазена територия за мъжете. 52% от населението на България са жени. А в политическите партии няма достатъчно жени. В листите те са и на неизбираеми места. Жените обикновено са вицепрезиденти. Жените никога не са били повече от 26% в парламента. Само 15% от общините в България се ръководят от жени”, каза Оля Малинова.  Според нея българките имат качества, за да влизат в политиката.

Гласувайте за българките, утвърдили се на международната политическа сцена, с SMS на номер 19436
Григор Димитров сред първите трима в световния тенис
„Да бъдеш №3 в света е наистина огромно постижение. Мисля, че всички ние, българите, можем да се радваме и да се наслаждаваме на успехите на Григор”, казва Мануела Малеева.
Висок е 1 метър и 91 см. Започва да играе редовно тенис в родния си град Хасково, когато е на пет, а нередовно – от 3-годишна възраст. Приятният му, да не кажем солиден сервис, достига до 220 километра в час. Използва източен до полузападен захват на форхенда, което също е приятна гледка. Разполага и с бекхенд – как иначе – конвенционален, с една ръка, а пък приятното чувство остава и в този елемент на играта му. Всичко това, но и много повече от това, съставлява Григор Димитров – чудото на българския тенис и една от най-големите радости на многострадалния български народ, следящ жадно и с разтуптяно сърце забележителните му постижения.
Поне до този момент, най-големият успех на българския тенисист е достигането до трето място на сингъл в световната ранглиста, на което остава цели десет последователни седмици, което се случва през 2017 година, след като печели титлата на заключителния финален турнир на Асоциацията на професионалните тенисисти (АТП).
„Успехът на Григор е наистина огромен, особено сега, когато световният тенис избухна на нива, които не съм предполагала, че може да се осъществят. Не знам дали мога да го опиша само с няколко думи какво е да бъдеш професионален тенисист. Разликата е в психиката. Да се устиска на важна точка, на един мачбол, на един сетбол. Това в момента Григор го прави страхотно. Израсна изведнъж, играе с огромно желание. Последните месеци е страхотен”, обяснява Малеева.
Димитров е определян като един от най-забележителните таланти в тениса още от ранна детска възраст, сравняван по качества на играта дори с легендата Роджър Федерер. И като погледне човек постигнатото, как да не се съгласи. Още през 2005 г. е обявен за най-добър тенисист в Европа при момчетата до 14-годишна възраст. През 2007 става европейски шампион до 16 г., без нито един загубен сет. През 2008-а печели юношеската шампионска титла в Уимбълдън и е шампион от Откритото първенство на САЩ. През октомври 2013 г. в Стокхолм Димитров става първият българин, спечелил титла на ATP Tour. През юли 2014 г. за първи път се изкачва в Топ 10 на най-добрите тенисисти в света, като в периода юли 2014 г. – ноември 2018 г., Григор Димитров е бил общо 81 седмици сред най-добрите десет тенисисти в света с върховното постижение от 2017-а, когато се нарежда сред челната тройка на световния тенис. Успешната му кариера продължава и през настоящата 2024 г., когато милиони българи останаха будни в ранните часове на денонощието, за да проследим гладиаторските му сблъсъци в Австралия.
„В момента Григор играе един от най-хубавия си тенис. Той обединява милиони българи по цял свят. Не можете да си представите колко много съобщения получавам: „Видя ли?”, „Чу ли?”, „Гледа ли?”.
Наистина има българи, които живеят с него. Той е световен феномен. Когато кажем Григор, казваме България”, сподели Мануела Малеева.

 
Гласувайте за Григор Димитров сред първите трима в световния тенис с SMS на номер 19437
Златен олимпийски медал за ансамбъла по художествена гимнастика – Токио, 2021 г.
„Школата на българската художествена гимнастика е чисто български феномен в световен план. Златният олимпийски медал от Токио беше единственото, което още нямахме, за да сме завинаги на върха”, казва Симона Пейчева.
Феноменът „Българска художествена гимнастика” не от вчера възпламенява съзнанието на специалисти и анализатори навсякъде по света. Как така от тази средна по размерите си държава в Европа се раждат такива изумителни таланти, които независимо от политически турбуленции и мъчителни исторически преходи съумяват да бъдат на върха, остава загадка за мнозина, но не и за устойчивата българска треньорска школа и нейните възпитанички, уникално съчетаващи през годините грация, характер и техническо съвършенство. Започна се с първата бяла лястовица на гимнастиката ни - трикратната световна шампионка Мария Гигова, премина се през феномена „Златните момичета” на Нешка Робева, в годините на прехода се появиха нови и все така златни момичета, шампионки, отборно и поединично на световни и европейски първенства. И само едно злато липсваше в дългия списък от най-престижни отличия – олимпийското. И после дойдоха Олимпийските игри в Токио през 2021 година.
„Спечелването на олимпийски медал е мечтата на всеки спортист. Аз като участник на 2 олимпиади нямах възможността да спечеля това отличие. Но всяка гимнастичка, дала сърцето и душата си на Българската художествена гимнастика, е станала съпричастна към спечелването на нашия златен олимпийски медал”, споделя Симона Пейчева.
Невероятно, но факт! В последния ден от Олимпийските игри в Токио, българският ансамбъл по художествена гимнастика, в състав Симона Дянкова, Стефани Кирякова, Мадлен Радуканова, Лаура Траатс и Ерика Зафирова, без конкуренция в многобоя и с общ сбор от над 92 точки, спечелиха златния медал, който единствено липсваше във витрината на този спорт у нас и хвърлиха страната в невъобразим възторг, насред хваналата света за гушата епидемия от COVID-19! Не би трябвало да се пропуснат заслугите за този успех на треньорския щаб, начело с Весела Димитрова и Михаела Маевска, на Илияна
Раева и цялата Българска федерация по художествена гимнастика.
До този момент на Олимпийски игри България има 4 отличия в този спорт. Три при ансамблите – 1 сребърен от Атланта 1996-а, 2 бронзови от Атина през 2004 г. и Рио де Жанейро през 2016 г., и един в индивидуалното на Адриана Дунавска от 1988 година в Сеул. Но само до този момент, до Олимпиадата в Токио, увенчал усилия и лични жертви, които само състезателките и техните треньори могат разкажат, какво всъщност им е струвало.
„Златният медал от Олимпийските игри в Токио е гордост за художествената ни гимнастика, но и за цяла България”, казва Симона Пейчева.
„Едно дете мечтае и се изгражда като човек, когато има дисциплина, отговорност, когато преживее моментите на разочарование, на това да не си взел медала, който си заслужавал”, заяви Симона Пейчева. „Лаура Траатс ми каза, че е започнала да тренира художествена гимнастика, защото тогава аз съм била на върха. Поискала и помолила майка си да я запише. Това не е само признание, това е и мотивация”, каза Пейчева. Самата тя се е вдъхновила да стане гимнастичка от Мария Петрова.
„Този медал е чакан години наред. Надявам се оттук нататък в залите да има 20 пъти повече момичета, за да спечелим повече медали”, каза Симона Пейчева.

 
Гласувайте за златния олимпийски медал за ансамбъла по художествена гимнастика в Токио, 2021 г. с SMS на номер 19438
Мария Бакалова с номинация за наградата „Оскар”
„Номинацията за Оскар на Мария Бакалова е, разбира се, нейно лично постижение, с което трябва да се гордее, но мисля няма да се разсърди, че и ние толкова се гордеем с успеха ѝ“, казва Калин Сърменов.
„Открих нова книга, в която се говори само истината. Нарича се Facebook.Научавам толкова много нови факти от нея. Например – най-великите моменти на нацията ни, както и че Холокостът никога не се е случвал”. Това е само една от скандалните и вече превърнали се в хитови реплики на Тутар Сагдиев, дъщерята на измисления казахстански журналист Борат, измислен и изигран от един от най-великите комици на нашето време – Саша Барън Коен. Въпросната Тутар е ключов персонаж в продължението на провокативния филм, чието пълно заглавие е „Следващият филм за Борат: даване на огромен подкуп на американския режим за да се възползва от някога славния народ на Казахстан”. А най-важното за нас е, че тази изключително сложна роля се играе от българката Мария Бакалова.
„Коя е Мария Бакалова?” - питат с учудване всички влиятелни холивудски издания, когато става ясно, че именно тя е избрана от Саша Коен за новия му, дългоочакван филм. И скоро ще си отговорят, коя е тя, без все още да подозират, че младата българска актриса ще бъде номинирана за наградите „Оскар” заради впечатляващото си изпълнение.
„С Мария Бакалова се запознах преди 5 години, когато дойде в Сатиричния театър да кандидатства за работа. Нямаше нещо особено, освен мотивационното ѝ писмо. Характерен беше начинът, по който се беше мотивирала. Млад човек, който знаеше какво иска, приоритерите, смисълът на това какво иска и как трябва да го постигне. Много бях впечатлен от това. Такъв вид мислене трябва да е пример за младите хора”, заяви Калин Сърменов.
Мария Бакалова е родена в Бургас, от малка мечтае да покори световните сцени, завършва Националната академия за театрално и филмово изкуство и участва в няколко български филми, когато е поканена за кастинг за продължението на комедията „Борат”. Печели го в съревнование с няколкостотин актриси, а изпълнението ѝ е посрещнато с нескрит възторг от критиците, които я определят за едно от най-интересните открития на Холивуд. Бакалова получава няколко престижни отличия, сред които Наградата на критиката,  Изборът на критиците и е номинирана за БАФТА, „Златен глобус” и „Оскар” за поддържаща роля, която е прави първата българска актриса, достигнала до подобно признание.
Гледката на Мария Бакалова, застанала рамо до рамо до други номинирани в категорията като Глен Клоуз и Оливия Колман за най-престижното отличие в света на киното през 2021 г., остава един от най-вълнуващите моменти на национална гордост в наши дни.
„Трябва да се разкаже малко от историята на това изкуство - киното и театъра. Преди около 40 години, в социализма, ние бяхме свикнали да се радваме или да бъдем поощрявани от партийната организация и да изпълняваме поуките или нещата, които те ни слагаха в лозунгите. Японците съвсем скоро доказаха, че човек се променя на генетично ниво спрямо средата. Това значи, че ние генетично сме били променени, желаейки да оцелеем. Какво се случи после? Дойдоха 80-те години, в които рязко решихме, че трябва да влезем вече в прехода. Тогава, представете си, Българската комунистическа партия изпращаше филми на фестивалите, които бяха забелязани по някакъв начин от света, но, видите ли, копието е било развалено. Какъв малшанс за големите български филми? За да стигнем през 90-те години, когато дойде тази така наречена демокрация, в която се появи отгоре само пяна и нищо повече. И дълги години през 90-те ние говорихме за инсталации - нещо, с което световната култура се раздели в 70-те години. Ние тогава инвестирахме в това нещо. Така че такива събития, като появата на Мария Бакалова на този подиум, трябва да бъдат пример, че ние имаме шанс, следвайки нейната логика. И е много нелепо да кажеш на един млад човек: „Отиде да вземеш един „Оскар”. Важното е да му кажем: „Мисли по този начин и ще вземеш „Оскар”, заяви Калин Сърменов.

Гласувайте за номинацията на Мария Бакалова за наградата „Оскар” с SMS на номер 19439
А какво мислят най-малките българи за най-големите постижения на родината и какви са техните лични най-значими успехи вижте във видеото по-долу: