Любомир Кючуков, дипломат: Няма изгледи за скорошен мир в Украйна

Русия не може да си позволи да загуби, а Украйна няма да бъде изоставена да загуби

Аналогията с косъма, на който виси дамоклевият меч, остава актуална

Войната укрепва разклатените позиции на САЩ като световен лидер

- Г-н Кючуков, какъв знак е срещата Путин-Дзинпин? Импулс ли е това за двустранните отношения или брак по сметка между Москва и Пекин?

- Импулс, продиктуван от съвпадащи интереси. В този смисъл това не е епизод, а елемент от дългосрочен процес. За Русия залогът на това партньорство е Украйна, за Китай - глобалното лидерство. Неслучайно тези отношения се дефинират като стратегически. Те са част от процесите на преконфигуриране на международните отношения, формирането на нови линии на противостояние, респективно - на нови съюзи, които ще определят динамиката на глобалната политика през следващите десетилетия. Очевидно руско-китайското сътрудничество ще бъде един от носещите елементи в един дълбоко разделен и милитаризиран свят, доминиран от борбата за сфери на влияние. И то ще остане ключово за тях до момента на настъпването на евентуално ново разведряване, ако се стигне до подобно развитие. Засилената конфронтация със Запада обективно тласка Русия и Китай един към друг.

- Може ли Китай да се окаже главен печеливш от войната в Украйна? Налице ли е нова ос в световната геополитика? 

- От войната печелят доста държави: САЩ - политически (с консолидацията на НАТО) и икономически (от износа на оръжие и енергоносители), Индия - от евтиния руски нефт и газ; Турция - с издигането на нейната роля като глобален играч, и т.н. Войната пренасочи голяма част от руския износ и финансови потоци през Китай, осигурявайки му и евтин руски газ в дългосрочна перспектива. Тя извади Китай от неуютната позиция на заклеймен „лидер на глобалния авторитаризъм” и го направи важен и търсен фактор в политическите процеси. От своя страна, Китай вече има самочувствието на самостоятелен глобален играч, който няма да се поддава на натиск, което му позволява не просто да противостои на САЩ в стремежа към световна доминация, но и да предлага алтернатива на света - само че не системна, идеологическа, както това бе по време на Студената война (независимо че страната се управлява от комунистическа партия), а алтернатива геополитическа (защото Китай залага на партньорство с държави, а не с партии). И Китай се опитва да оглави един своеобразен световен не-Запад, чиито контури се очертават все по-видимо покрай войната. Става дума за страните от Африка, Латинска Америка, частично Азия. Именно не-Запад, а не анти Запад. Който не е проруски, но макар и пасивно се опитва да противостои на нашия, евроатлантическия натиск. Всичко това на фона на неотшумелите спомени от колониалното минало, подсилени от расовите вълнения в САЩ през последните години.

- Възможно ли е Владимир Путин да бъде арестуван и изправен пред Международния съд в Хага?

- Не! Това решение има само политически ефект - негативен за Русия. Същевременно то ни отдалечава от мира, защото прави невъзможна комуникацията на най-високо равнище, респективно - препятства началото на преговори. Освен това Русия, Украйна, САЩ, Китай не са членове на МНС, т.е. съдът няма юрисдикция върху тях. В подобна ситуация преди три години, когато Международният наказателен съд инициира разследване на действията на американски военни в Афганистан, САЩ наложиха санкции на разследващите прокурори и ги лишиха от правото да влизат в страната.

- Ескалира ли войната в Украйна?  Коя от страните е с по-големи шансове за надмощие?

- Това, че войната ескалира, е логично следствие от политиката „до победа” и на двете страни. Като от относително нискотехнологични в началото бойните действия започват да включват все по-съвременни оръжия. Като една след друга се преминават предварително очертани червени линии - снабдяването с нападателни оръжия, тежки танкове, самолети, все по-далекобойни ракети. Включително и заявеното предоставяне на снаряди с обеднен уран на Украйна от Обединеното кралство. Войната до победа означава война за поражение на противника. Но Русия не може да си позволи да загуби, а Украйна няма да бъде изоставена да загуби. И до момента, до който страните разполагат с допълнителни ресурси, които могат да мобилизират (които в крайния си вариант достигат и до ядреното оръжие), трудно може да се очаква, че някоя от тях ще капитулира. Съдейки по всичко, вървим към един продължителен конфликт.

- Ще нараства ли напрежението в Черно море и инцидентите между руски и натовски летателни апарати?

- Засега и Русия, и САЩ се стремят да избягват директен военен сблъсък. Неслучайно САЩ веднага квалифицираха случилото се край Крим като инцидент. Както направиха и след падането на украинската ракета в Полша. Макар и оскъдна има достатъчно информация, за да се твърди, че съществува необходимият контакт между Москва и Вашингтон, като най-очевидно това пролича по темата за избягване на ядрена ескалация: след лятото на миналата година Русия рязко намали ядрената риторика, в отговор на което Украйна бе „посъветвана” да прекрати обстрела на Запорожката атомна електроцентрала, а в нея беше отправена и постоянна наблюдателна мисия на Международната агенция за атомна енергия.

Но аналогията с косъма, на който виси дамоклевият меч, остава актуална. Защото подобни инциденти в условията на война не могат да бъдат изолирани и предотвратени, а ако следващата ракета, която падне на територията на НАТО и убие граждани на съответната страна, се окаже руска, или пък бъде свален самолет, пилотиран от военнослужещи на страна - членка на НАТО, а не безпилотен дрон, това може да доведе до директно включване на Алианса във военните действия.

- При толкова оръжейни помощи от страна на Запада за Украйна има ли реалистичен сценарий за мир в обозримо бъдеще?  

- По-скоро не. Боя се, че ние ще изконсумираме всички негативи на войната като човешки жертви и разрушения, преди да се стигне до идеята за мир. Нито една от воюващите страни не се стреми към мир. Целта е военна победа.

Впрочем, без реално да ни приближава към мира, китайското предложение има няколко ключови елемента, които не присъстват в нито един от т.нар. мирни планове на воюващите (които на практика са условия за капитулация на противника): в него се предлага спирането на военните действия, т.е. сключване на примирие, отсъстват предварителни условия за това. И най-важното - ясно се посочва, че единственият инструмент за разрешаване на конфликта са преговорите.

- Разклаща ли войната в Украйна статута на САЩ като безспорна световна сила номер 1? 

- По-скоро обратното. Войната укрепва разклатените позиции на САЩ като световен лидер, свиващи се обективно - в резултат на тенденцията към многополюсност и амбициите на новите глобални и регионални центрове. И поставени под въпрос субективно, при управлението на Тръмп - като следствие от политиката на самоизолация и проблемите в отношенията с ЕС и в НАТО. Нещо повече, войната затвърди тенденцията от последните години към една нова двуполюсност, като този път борбата за глобално лидерство е между Китай и САЩ. Има всички основания да се твърди, че тази борба ще протича не под формата на съревнование, а като остра конфронтация. Като противоречията около Тайван, които имат потенциала да се превърнат в следващата гореща точка, която да разтърси света. Войната в Украйна снабди и САЩ, и Китай с много важни и много зависими от тях съюзници - Русия за Китай, Европа за САЩ.

- Какви проблеми пред ЕС поставя продължаващата война в центъра на Европа? Освобождението от енергийната зависимост от Русия ли е най-сериозният ефект върху Стария континент? Кои са негативните последици?

- След Украйна и Русия Европа е най-силно пострадалата от войната. Да, Европа се освободи от зависимостта от руски енергоизточници, но континентът продължава да е енергийнозависим от вноса, този път от други дестинации. Същевременно отражението на войната върху европейската икономика и финансова система, инфлацията, социалната несигурност и напрежение са фактори, които ще имат дългосрочен негативен ефект. И най-важното - сигурността на континента винаги ще бъде поставена под угроза в условията на конфронтация с Русия. Повече оръжия не носят повече сигурност, ако не бъдат подкрепени с политически споразумения, които да гарантират, че войната няма да обхване континента.

- Има ли риск войната да се разрасне с нови територии като Грузия и Молдова например?

- Излизането на военните действия извън Украйна крие най-сериозния риск от прерастване на конфликта в глобален, като Молдова и Грузия изглеждат най-застрашени. И евентуалното размразяване на замразените конфликти в тези страни ще има именно този ефект.

Ако в началото на конфликта достигането на Русия до Приднестровието изглеждаше като реална цел, то ходът на военните действия вече прави това неосъществимо. В същото време евентуални опити от молдовска страна да пренасочат конфронтацията от вътрешнополитическата криза към решаване на въпроса с Приднестровието биха създали много сериозни рискове. Включително и за засилване на сепаратистките тенденции там (в Гагаузия), както и проблеми за етническите българи, живеещи основно в Приднестровието и Гагаузкия автономен район или в прилежащите им области.

Любомир Кючуков е дипломат от кариерата, директор на  Института за икономика и международни отношения. Завършил "Международни отношения" в Московския държавен институт за международни отношения. Специализира в университета "Джорджтаун" във Вашингтон.  Бивш заместник-министър на външните работи (2005-2009 г.) и посланик в Лондон (2009-2012 г.). Владее английски, руски, румънски, френски, италиански език.