Математик води поклонници от Велико Търново до Рилския манастир: От деца до 80-годишни поеха по българския Ел Камино

И България вече има свещен поклоннически маршрут, достоен съперник на световноизвестното Ел Камино. Над 250 поклонници от цялата страна, включително и пловдивчани, са се включили тази година в 650-километровия преход, изминавайки пеша разстоянието от Велико Търново през Никопол, Плевен, Враца, Луковит, София, Дупница до Рилския манастир.      

Вече сме на финала, движим се през Дупнишкото поле към Сапарева баня. Групата е въодушевена, приближаваме крайната ни цел - Рилския манастир, където ще се поклоним пред мощите на закрилника на България - свети Йоан Рилски, разказа математикът гл.ас. д-р Паскал Пиперков, един от организаторите на похода.   

Походниците ще минат по легендарния Бели път и ще влязат в светата обител през Дупнишката порта.  

„Светият път“ следва пренасянето на мощите на свети Йоан Рилски Чудотворец през 1469 г.  в основаната от него обител с личното разрешение на  султан Мехмед Втори Завоевателя. За пръв път маршрутът е изминат цялостно преди 5 години - през 2019 г. се навършиха 550 години от пренасянето на мощите. Маршрутът се движи по описанието на тогавашния съвременник Владислав Граматик в „Рилска повест“. Има сведения, че преди години по този път е минал и лечителят Петър Димков. 

Сега преподавателите от Велико Търново Паскал Пиперков и Евгени Коев са се заели с мисията за ежегодно провеждане на похода. "Математиката е едната ми любов и мисия, вярата и църквата е другата", казва Пиперков, който е математик, главен асистент във Великотърновския университет. Има свещеници в рода си. Помага в църквата от 25 години. Започнал е магистратура по богословие.

Пътят минава през красиви природни забележителности и десетки свети места - параклиси и манастири. Тази година за първи път българският Ел Камино ще мине през Сапарева баня, откъдето се предполага, че ковчегът с мощите на Чудотвореца, носен от неколцина монаси, е навлязъл в Рила. 

Пътят е дълъг и участниците от цяла България се включват за определени етапи, обясни г-н Пиперков. Включват се хора от всякакви професии и възрасти - от бебета, които возят в колички, до 70-80-годишни ветерани. Условието е да проявяват толерантност към съпътстващото православно богослужение; подходяща туристическа екипировка, медицинско свидетелство и застраховка.

Маршрутът е разделен на 5 етапа, ежедневните преходи са по 15-20 км. Хоругвите и иконите, които поклонниците носят, нощуват в местните храмове. 

"С молитвите си се надяваме да помагаме на цяла България, тъй като се молим на закрилника на българския народ“, казва д-р Пиперков.

Тазгодишният поход е доказателство, че над него има божи благослов. „Точно когато трябваше да преминем през Стара планина, прогнозата беше за бури с градушки. Но най-лошото ни се размина, сякаш някой отгоре ни пазеше - валя ни под билото, но се появиха бели облаци, а градушката остана далече от нас“, разказва д-р Пиперков.

По Светия път тази година са се включили украинка и мексиканка, живеещи у нас, както и полякиня, благодарение на която маршрутът се радва на почитатели и в Полша. 

Маршрутът все още няма целево изградена инфраструктура и маркировка. Има идеи, търсят се решения за проблема с нощувките в някои участъци. Нужна е помощ, за да се отвори българският Свети път за повече поклонници.

Рила пази мощите на небесния ни покровител

Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец е считан за най-великия български светец, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България - Рилския.   

Отшелникът се оттегля в Рила, където върши чудеса и изцелява тежко болни, а славата му се разнася из Европа.

Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля. Приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага.

След смъртта си през 946 г. светецът е погребан близо до основаната от него Рилска обител. По-късно мощите му са пренесени в Средец, а през 1195 г. - в столицата Търново. През 1469 г. мощите на светеца са пренесени в Рилския манастир след специално разрешение от османския султан Мехмед II.

И днес всеки вярващ може да целуне ръката на св. Йоан Рилски, чиито нетленни мощи се намират в специална ракла пред иконостаса в главната църква на манастира.

На 4 км от обителта, в притвора на църквата “Успение на св. Иван Рилски”, е било погребано тялото на светеца. До храма е пещерата, в която светецът е прекарал в пост и молитва последните 12 години от живота си. На святото място, известно като “Старата постница”, прииждат миряни от близо и далеч.

Мнозина казват, че всеки българин трябва да премине през Свещената дупка в пещерата на св. Иван Рилски, за да се пречисти духовно. Минавайки през тесния тунел, човек добива надеждата, че може да надмогне себе си и да получи изкупление чрез вярата в Божието чудо.