Нова книга описа 110 османски имота под тепетата

Знаете ли, че султан Мурад I, който построил Джумая джамия, но също така прочутият Сюлейман Великолепни имали вакъф в Пловдив. В Османската империя това е недвижим имот или движимо имущество, предадено от държавата или отделно лице за религиозни или благотворителни цели. Доходът от него отивал за издръжка на мюсюлманските религиозни обекти, като джамии, мостове, медресета, чешми, часовникови кули или кервансараи. Помощ се оказвала и за прехраната на бедните мюсюлмани.  

„Тези благотворителни организации подпомагали навремето нуждаещите се и това било практика в пределите на цялата Османска империя. Най-голямата подобна фондация в рамките на днешния Пловдив била Имарет джамия, където всеки ден хранели близо 1000 души, според записаното от османския пътешественик Евлия Челеби“, разказват братята археолози Румен и Росен Иванови в най-новата си книга „Вакъфи и вакъфски сгради в Пловдив“ (XIV-XIX в.). Солидното издание излезе от печат под знака на университетско издателство към ПУ „П. Хилендарски“. Любопитното четиво съдържа 200 страници и описва близо 110 вакъфски имота, за които има запазени сведения от времето, когато наричали Пловдив Филибе. Един от най-гол​емит​е сред тях е бил и прочутият Куршум хан ​-кервансараят, в който влизали търговци, идващи от всички краища на империята. Архивите разказват, че отвън ханът представлявал истинска правоъгълна каменна крепост с внушителен силует. Бил своеобразен „град в града“, двуетажен, с дебели зидове и многобройни сводове, над които гостите виждали да се издигат градени от тухли арки. Над тях имало куполи, покрити с листове от олово (куршум), откъдето идва и името на кервансарая.