Седя си пред телевизора пия бира, хапвам мезенце и изведнъж ми звъни телефона: - Взе ли детето от градината? Боклука изхвърли ли? До магазина ходи ли? Нали не си забравил, че утре идва мама!?... Иване, какво мълчиш!!? А, аз не съм Иван, аз съм Петър и на душата ми става едно лееко, леко...!