Павел Койчев: Усещам Пловдив като пластика. Жив град. Наслояван

Вертикалното и отвесното са географски определени, а наклоненото - това за скулптора е съвременният свят, съвременните хора, хилядите индивидуални възможности, казва доц. Георги Лозанов при откриването на изложбата под тепетата.

Вертикалното и отвесното са географски определени, а наклоненото - това за скулптора е съвременният свят, съвременните хора, хилядите индивидуални възможности.

Светът е океан, но трябва да изцедиш това, което си ти. На тази максима вярва един от най-изтъкнатите български скулптори Павел Койчев, който винаги се е борил да открие себе си. Той представи нова самостоятелна изложба в Пловдив едва две години след предишната му експозиция „Той и То“.

Маестрото разговаря с Цвятко Сиромашки и Божидар Савов

„Пловдив го открих преди няколко години. Почувствах го. Привързах се“, споделя скулпторът. Темата тази година е „Хоризонтално, вертикално и наклонено“, очертанията, по които той самият вижда града под тепетата.

Павел Койчев  харесва и простора, яркостта на изложбената зала. „Като идваш от София, изведнъж пред теб се изправят тепетата, вертикалните им линии и равната земя под тях. Като пластика усещам този град. Жив град. Наслояван. А под тия пластове колко хиляди години се трупат, колко поколения са заровили", казва маестрото. 

Една от творбите в изложбата много хора наричат „животното“. Едрият обем на фигурата обаче имала друг замисъл. „Съзирам много мистика в това място. Затова си представям, че някъде дълбоко в недрата е това митично същество. То се е скрило наред с останките от изгубените цивилизации", казва Койчев.

Доцент Георги Лозанов, който присъства на експозицията, казва, че това е изложба, която пресъздава духа на Пловдив чрез един мълчалив пластичен език, който може да вниква в дълбочината на човешкото битие.

Павел койчев с Георги Лозанов

"Койчев пресъздава не биването, а битието. Скулпторът вижда света като пластика, която може да извае и оформи, да разкаже за човешкото пречупено, свойски. Вертикалното и отвесното са географски определени, а наклоненото - това за скулптора е съвременният свят, съвременните хора, хилядите индивидуални възможности. Опитва се да не бъде прекалено буквален, търси абстрактното, оставя зрителите сами да се лутат в пространствените форми. Вярва, че основният белег на всяка творба е собственият ѝ смисъл. Цел на истинското изкуство е да разбере промисъла на твореца. Аз и наскоро си зададох този въпрос. Основният белег на изкуството е да е безсмислено, защото така може да преследваш истината", заяви Лозанов.

А дали скулпторът я е открил? Павел Койчев открива изкуството още на 6-годишна възраст. В гимназията учи заедно със Здравко Йончев. "Той беше в по-горен випуск от мен", спомня си Койчев. Завършва „Скулптура“ във Висшия институт за изобразително изкуство „Николай Павлович“ в София. Показва желание за експериментиране с различни техники и материали. Изпробва бронз, дърво, мрамор и дори органични материали като сено и пръст. Първата му изложба е с още трима творци - живописец, скулптор и график. Усеща я като самостоятелна, защото пред публиката той представя 30 пластики. През 1999 година участва в изложението „Световни художници на хилядолетието“ в Ню Йорк и уточнява, че  заглавието било „Световни художници в края на хилядолетието“.

"Условието беше художниците да са над 60-годишна възраст и живи. И живи. Аз бях с още един датчанин. Бяхме най-младите там“, допълва големият творец. Три години по-късно е един от тримата български художници на Международното биенале във Венеция.

В творчеството си поставя на фокус връзката на човека с природата. В „Той и То“ разглежда отношението към той - човека, и то - животното. Животните стоят по-близо до създателя си отколкото хората, твърди творецът.

Други значими негови изложби са „Водна паша“, „Пътят на птиците“, „Висящите хора“, „Мъжът и жената“. Въпреки неоспоримия талант и множеството си успехи, той не губи връзката си със земята, скромността и преклонението пред нея, защото тя е плодът на въображението му. Не си представя да прави нещо друго, той вече е успял да изцеди света и да открие своето. Не търси търговската стойност на творбите си. Задава си единствено въпроса ще бъдат ли храна за тълкувания и ще имат ли значение за него самия.

Работил е като оформител на поздравителни картички, а на въпроса с какво бихте поздравили жителите на Пловдив, той без колебания отговаря „С тази изложба“.

Да изваяш Боян Радев

Прави и статуя за олимпийския шампион Боян Радев, гръмко озаглавена „Гладиаторът“. Няколко години отлагал.

„С Боян сме приятели от много години. Той от много време ме караше да му направя цяла фигура. Трябваше да се пренастроя да правя портрети, и то фигурално. Все отклонявах молбите. Но в последните три-четири години ми стана съвестно. Направих го в цял ръст. Той я отля и сложи в дома си", спомня си Койчев.