Петър Колев: Огромен удар по каузата ни в Македония е да се държим като маша на Путин

Скопие разпалва омразата и няма как дори да започне преговори с ЕС

 Пендиков плати цената за  популизма на българските политици

Лесно кълвем на сръбска пропаганда от времената на Тито и Георги Тарабата

- Г-н Колев, има ли вълнение в Македония, така ще си я наричаме в разговора, по повод изборите у нас?

- Не, в момента няма кой знае какво отражение. Македония има достатъчно и вътрешни проблеми, а и ангажименти като домакин на диалога Прищина-Белград. Акцентите са съвсем други.

- Самите българи там ще гласуват ли активно?

- Досега не е имало кой знае каква активност и не очаквам. Секции има достатъчно. Просто по закон има представители на МВР пред тях и това спира много хора. Тези полицаи, освен че охраняват, се занимават и с друго.

- Да гледат кой ходи?

- Точно така. Те все пак са полицаи, не гъмжат от интелект да отсеят кой какъв е. Щип е 50 000 души град, всички се знаем. Един полицай може да ни отбележи всеки, който гласува.

- Македонските власти взеха безпрецедентно решение и заличиха от централния регистър българския клуб "Иван Михайлов" заради името му. Това беше ли очакван ход?

- Специалната комисия към Министерството на правосъдието взе решение, че Иван Михайлов имал спорна биография и профашистки уклони и предизвиквал емоционален и не знам какъв още дисбаланс у македонците. Така че се очакваше в централния регистър имената на Ванче Михайлов и цар Борис Трети да бъдат забранени. Това ни връща в изходна позиция отпреди 20 години, когато бе забранена „Радко“ - първата българска организация в Македония, носеща прякора на Иван Михайлов. Владо Панков, Бог да го прости, беше председател, води дело в Страсбург и го спечели. Македония беше излязла със същите аргументи, но съдът по правата на човека реши в полза на „Радко“. И властите трябваше да позволят името. Сега резултатът ще е същият. Но! Това е пътят на конфронтацията, пътят на конфликта. За съжаление, беше избран от македонската страна. Помните, че при откриването на клуба „Иван Михайлов“ българската държава беше представена от всички институции, т.е. подкрепи правата на българската общност в Македония. Скопие посяга на това и тръгва по лош път на конфронтация през следващите години. Дано това пробуди съзнанието и на най-либералните хора в България. Три пъти се случва едно и също. Първо, беше с влизането на Македония в НАТО. България се съгласи и веднага се започна с конфронтацията. Сега с френското предложение става същото. Македония тръгва да атакува едно от основните човешки права.

- Те губят, като не изпълняват точките, защото няма да вървят напред към ЕС.

- Важно е да се отбележи, че те не са тръгнали въобще. Първата стъпка към преговори е промяна на конституцията. Подчертавам, крачка, за да започнат въобще преговори. Шансът това да стане клони към нула след тези конфронтации. За съжаление, тръгва се и към лични посегателства на хора - палежи, стрелби, побоища. Това са престъпления от омраза, които на Балканите бяхме позабравили, да не говорим за Европа. Но в Македония се възраждат настроенията от 50-те години, когато Тито мачка последните остатъци от движения за независима Македония или пробългарските такива. Хората са арестувани и преследвани от паравоенни формирования. За съжаление, виждам абсолютна неподготвеност и неадекватност на българските институции. Те не знаят какво да правят.

- А какво трябва да направят в този момент?

- Не си позволявам да им казвам какво, но съм убеден, че институциите, включително службите за сигурност, наблюдават и имат виждания по тези въпроси. Нека ги изкарат от чекмеджетата и ги сложат на масата на политиците, а последните да бъдат така добри да ги изпълнят. Добросъвестни служители има навсякъде и те са работили и разработили дадени въпроси. Основният проблем на България е много приказки и никаква реализация. Политиците са подготвени за всеки въпрос, но не правят нищо. Е, време е този популизъм да приключи. Не трябва момче като Пендиков да плаща цената на техните празни приказки.

- Казвате заплахи, стрелби. Има ли много други извън побоя над Пендиков?

- Има, като част от тях не са известни. Хората там се опитват да ги решават сами, защото виждат, че едва ли ще се случи нещо различно, ако тръгнат в друга посока. Аз съм убеден, че има десетки подобни сигнали и в българското посолство в Скопие, и в институциите в София. Но от 100 години не става нищо и се опитваме да решаваме проблемите сами. Регреса не може вечно да го отдаваме на македонската страна. Пак ще го кажа, Македония е държава колкото два софийски квартала. И ако България, държава на 1300 години, дала писменост на половин Европа, не може да се справи с тия две софийски улици, явно ръководителите ни не стават за нищо.

-  В случая с Пендиков някои го изкараха едва ли не битов инцидент - имало наркотици, пък спор за момиче!

- Това е другото трагично - много лесно кълвем на сръбска пропаганда. Стигнали сме дотам, че в центъра на София се развиват клубове на македонисти, водени от разни заплатаджии, до вчера на работа в държавни медии в Скопие, стипендианти на университета или преподаватели. И тези хора ни разправят от студията колко са ни прекрасни отношенията и как ще стават още по-прекрасни. За първи път обаче македонската прокуратура, в лицето на прокурора на Охрид, кариерата на този човек няма да се развие светло, написа в обвиненията, че това е престъпление от омраза. Свидетелски показания, охранителни камери говорят за това. Но само ние в България се питаме дали не било криминален, или любовен инцидент. Нашенска работа!

- На целия фон ми направи впечатление една среща на президента Пендаровски с нашия писател Георги Господинов. Не е ли знак това за нещо различно?

- Този знак е от 70-80 години!  Проблеми на македонската държава с българската държава, в лицето на интелектуалци например от София, Благоевград или Варна, не съществува. Проблемът е в съществуването на българи в самата Македония. Репресиите не са срещу хората в София, а срещу тези в Скопие или Щип. Проблемът е от създаването на ВМРО насам. Когато България приема, че в Македония няма българи, а съществува и такъв период, отношенията са прекрасни. Да не забравяме, че по времето на Георги Тарабата (Георги Димитров - б.а.) в Пиринска Македония тече процес на македонизация. Тогава отношенията между България и Югославия не са лоши. Напрежението се появява, когато нашата родина тръгва отново по верния път. И се започва с фалшификациите и агресията. Клекне ли България, напрежение няма да има.

- Дали няма и намеса на господарите на Тарабата, както наричате Георги Димитров?

- Аз съм посветил живота си в изучаване на явлението „македонизъм“ и за съжаление, в него има доста българи, които няма как да наричам по друг начин освен Тарабата, или национални предатели. Разбира се, че интерес от конфликт Скопие-София имат Москва и индиректно Белград. Няма друга страна, която да е за противопоставяне на две членки на НАТО. България също няма интерес Македония да не е в ЕС, нито Македония има подобен. Задълбочаването на конфликта е чисто руски интерес. Но да отбележим, никой в България не е набит, защото е македонец. Палежите и побоищата идват от Скопие и там трябва да променят поведението си.

- Как гледате на искането на Скопие към България да се извини за депортирането на близо 11 000 евреи от Македония и съседни области, за съжаление, повечето намерили смъртта си в нацистките лагери?

- Всичко като очерняща кампания спрямо България се прави в Скопие. Самите организации на евреите и държавата Израел могат да дадат най-добрия отговор. 20 наши сънародници са в списъка на праведниците, участвали в спасяването на българските евреи. Не се сещам за посочен в списъка като македонец, дори античен такъв, където и да е по света. Пропагандата на Скопие става смешна.

- Факт е, че има депортирани евреи обаче.

- Това е решение на нацистите, за които, съюзници или не, не носим отговорност. Ще дам пример - САЩ призна престъпления на свои военни в Ирак и Афганистан, но никой не обвини Франция.

-  Скопие обаче даде на Украйна 4 самолета СУ-25, макар и счупени, но за резервни части, а ние тотално отказваме.

- Не съм военен специалист, но от човешка гледна точка е непростимо, когато България не помага на жертвата, в случая Украйна. Спомняте си паролите „няма да дадем и един куршум“. Народът ни за първи път е поставен в позиция, в която никога не е бил. Помним, свободна България приюти наши братя от Македония и Тракия, когато те бяха подложени на брутални гонения и зверства. И им помогна като бежанци. Народът ни помогна и на арменците при геноцида срещу тях. Българинът е сърцат човек, състрадателен. Както говорихме, българинът спаси евреите си. За първи път в историята българският народ не е подготвен да задели част от това, което има, за да го даде на жертвата. И тези политици, които ни поставят на тази страна на историята, ще носят вечния позор за своето решение. Това е абсолютна грешка! България трябваше да застане гордо и да каже: ние сме на страната на справедливостта и жертвата! Човешки говоря.

- Тези политици не ни ли бутат към орбитата на Белград, който сутрин е с Путин, следобед - с ЕС, а вечерта нещо по средата?

- Първата цена, която ще платим, е с МиГ-овете, които не даваме. Скоро ще са по мегданите ни като екземпляри. Това е недалновидна политика. България можеше да събере очите на целия свят, да даде пример и привлече вниманието. И да събере аргументи, включително и по темата на разговора ни - Македония. Защото, когато в ЕС смятат наши политици за удължена ръка на Путин, това нанася трайна вреда на българската кауза в Македония. И непоправима! Не може да скачаш първи за Македония, а за Украйна да си траеш. Това се забелязва, защото е двоен стандарт. Българският народ никога не е имал такъв.

Петър Колев е роден през 1986 г. в Ново село, община Щип, в днешната Република Северна Македония. Завършва право в Юридическия факултет на Софийския университет. Самоопределя се като етнически българин. Женен е за българка от Добрич. През 2009-2010 г. е тв водещ на публицистичното предаване за българите по света „Облаче ле бяло“ по телевизия СКАТ. Става координатор на ВМРО за Северна Македония. През 2018 г. е сред основателите на партия "Граждански демократичен съюз" в Северна Македония и избран за неин председател.