Представяме Микеле Санторелли в юбилейното 20-о издание на „Фермер на Тракия“

Тази година престижният конкурс „Фермер на Тракия“, организиран от вестник „Марица“ и „Хермес медиа“, отбелязва 20-годишен юбилей. Верни на традицията, отново представяме постиженията на изявени земеделски производители от областите Пловдив, Пазарджик и Хасково, номинирани от съответните областни дирекции.

От 30 стопани кандидати за приз, 10 достигнаха до финал. Двама от тях ще станат носители на Агрооскари в двете категории „Растениевъдство“ и „Животновъдство“.

Асовете се избират след гласуване от консултативен съвет от агроучени и агроексперти към приложение „Агро“ на в. „Марица“. Големите победители ще обявим на тържествена церемония. Тя ще състои на 23 март, от 19 ч. в хотел „Рамада Пловдив Тримонциум“.

Два дни преди това ще открием и фотоизложба, посветена на конкурса „20 г. Фермер на Тракия“. Тя ще бъде експонирана в началото на Цар Симеоновата градина, до ДНА. Пловдивчани и гости на града могат да я разгледат до 30 април 2023 г.

В рамките на седмица до церемонията, всеки ден ще представяме по един от 10-те финалисти в юбилейното 20-то издание на конкурса „Фермер на Тракия“.

Проблеми с плодовата реколта в Италия и Испания през 90-те години слага началото на бизнеса на фамилия Санторелли в България. Опитният в хранително-вкусовия бранш Пиетро Санторелли идва в страната и няколко години наред организира изкупуване на плодове, които изнася за преработвателната си фабрика в Неапол.

Пет години по-късно, изгражда фабрика и у нас, започва да засажда овощни градини, а отговорностите поверява на тримата си синове - Микеле, Джовани и Роберто. Така групата Санторелли започнала да пише бизнес историята си от дядото на братята през далечната 1925 г., а днес най-големият преработвател на череши в Европа позиционира основното си производство в България.

//

Мащабната земеделска дейност е концентрирана в община Садово и се управлява от  Микеле Санторелли. Финансите са поверени на Роберто, който е и председател на „Конфиндустрия България“. Джовани „дирижира“ дейността на фабриката в Италия. Към днешна дата семейното земеделско стопанство притежава в България над 3000 дка собствени овощни насаждения - сливи, череши, вишни, орехи, лешници, както и три модерно оборудвани и роботизирани фабрики за преработка на плодове - в селата Катуница, Кочево и Караджово.

„Така контролираме качеството на продукцията от градината до трапезата“, казва на чист български език Микеле и уточнява, че целогодишно осигурява заетост на 250 служители. Признава, че 

за последните години, стигайки до 9 000 000 лв. за 2022 година.

До момента Микеле Санторелли има реализирани два проекта по подмярка 4.1. „Инвестиции в земеделски стопанства“ и 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от ПРСР 2014-2020 г. За последните десет години е инвестирал над 10 млн. лв. в трайни насаждения с капково напояване, закрити производствени площадки и складове, автоматична линия за сушене на плодове, техника за механизирано бране на плодове, системи за мониторинг и контрол на почвената влага, както и две оръдия против градушки.

Освен своята продукция, всяка година компанията изкупува от страната и преработва до 6000 тона плодове. Консервирането е под различна форма, като 

Компанията е сертифицирана по няколко международни стандарти за безопасност на храните и управление на качеството. Членува в две международни социални платформи Седекс и ЕкоВадис, а отскоро е част и от Глобалния договор за ООН. Паралелно с това развива активна социална дейност. Подпомага детски градини в община Садово, здравни институции, пенсионерски клубове, културни и спортни изяви. Отделно влага средства в реновиране на няколко храма в различни общини, както и в новопостроения в Катуница "Св. Архангел Михаил".

Микеле Санторелли има амбициозни бизнес планове - заедно с производители от различни области да създаде до 5000 дка нови и напълно автоматизирани трайни насаждения с череши и сливи и да изгради пчелин с 350-400 кошера. Прилагане на зелена енергия до 90%, оптимизиране консумацията на природни ресурси чрез анализ на разходите на вода, природен газ и еленергия също са сред приоритетите му.