Представяме Станислав Латев в юбилейното 20-о издание на „Фермер на Тракия“

Тази година престижният конкурс „Фермер на Тракия“, организиран от вестник „Марица“ и „Хермес медиа“, отбелязва 20-годишен юбилей. Верни на традицията, отново представяме постиженията на изявени земеделски производители от областите Пловдив, Пазарджик и Хасково, номинирани от съответните областни дирекции.

От 30 стопани кандидати за приз, 10 достигнаха до финал. Двама от тях ще станат носители на Агрооскари в двете категории „Растениевъдство“ и „Животновъдство“.

Асовете се избират след гласуване от консултативен съвет от агроучени и агроексперти към приложение „Агро“ на в. „Марица“. Големите победители ще обявим на тържествена церемония. Тя ще състои на 23 март, от 19 ч. в хотел „Рамада Пловдив Тримонциум“.

На 21.03.2023 г. открихме и фотоизложба, посветена на конкурса „20 г. Фермер на Тракия“. Тя е експонирана в началото на Цар Симеоновата градина, до ДНА. Пловдивчани и гости на града могат да я разгледат до 30 април 2023 г.

Преди церемонията представяме и последния от 10-те финалисти в юбилейното 20-то издание на конкурса „Фермер на Тракия“.

Видео: Мирослав Димов

Станислав Латев е ветеринарен лекар. Страстта му е пчеларството, което е превърнал в успешен бизнес.

Кошерите са разположени в с. Злато поле, община Димитровград, и в с. Голяма долина, община Маджарово. Част от продукцията е със защитен bio сертификат.

Пчелните семейства, отглеждани по конвенционален начин, се намират в землището на димитровградското село, а тези по биологичен начин - в слънчевите полета в близост със скалните ниши на Източните Родопи, район, познат с чистия си въздух и обаятелна природа.

Станислав Латев полага ежедневно грижи за 700 кошера, разпределени в 10 пчелина. За вкусен мед е основополагащо местонахождението на пчелините - да имат постоянна конвейерна паша, категоричен е Станислав Латев. Затова всеки ден той пропътува разстоянието от Димитровград до Маджарово. 

Местонахождението е изключително подх​одящо, тъй като районът на маджаровското село е планински - не се отглеждат много земеделски култури, които изискват пръскане с химикали. На фона на богатото естествено биоразнообразие биопчеларството в планината има и своите минуси, коментира д-р Латев и уточнява: „Например в равнината медът, който се добива, е по 25-30 кг от кошер, а в планината е около 7-8  до 10 кг“. 

Според него финансовата помощ от 25 евро на пчелно семейство се оказва твърде недостатъчна за покриване на разходите при осъществяване на процеса по биологично производство. Причината е, че препаратите са по-скъпи в сравнение с тези, които се използват при конвенционалното, а пчелните семейства се третират по няколко пъти в годината. Пчеларят пресмята, че финансовата помощ трябва да бъде в размер на 50 лв. за конвенционално пчеларство, а за био  - 100 лв. 

//

Станислав отчита, че през последните два сезона е регистрирана по-висока смъртност при медоносните пчели, а също така и по-нисък добив. При биопчеларството добивът е по-малък, а смъртността е по-голяма, тъй като не се използват химични препарати за борба с вароатозата и пчелите не могат да се обезпаразитят достатъчно добре“, обясни земеделският стопанин и допълни, че през предходната година смъртността била близо 40%. Най-големият риск за пчелите продължава да бъде неправилното пръскане с пестициди по рапицата.  

Пчеларството е призвание за младия фермер и трудностите, пред които се изправя неведнъж, не го карат и за миг да облече престилката на ветеринарен лекар.