Психологът Петя Тухлева: COVID-19 е комплексен нападател, отключва тежки депресии

  16 Октомври, 08:10     0  

Можем да преборим страховете си, като се научим да обичаме и уважаваме себе си

Не спазваме ограниченията, защото инстинктите ни за самосъхранение са подменени със злоба, завист, гняв, безсилие 

Трябва да потърсим специалист, щом усетим, че във вътрешните ни монолози започваме упорито да използваме думите НЕ ЗНАМ и НЕ МОГА

 

 

- Г-жа Тухлева, близо 2 години след избухването на глобалната пандемия има ли ръст на психичните разстройства, свързани с тревожност и депресия, след боледуване и заради COVID-19? Учени от Oxford Health Biomedical Research Centre са установили, че вирусът може да предизвика психически проблеми сред всеки пети от заболелите.

- Определено се наблюдава ръст на тревожните разстройства. Това има обяснение, защото в момент на пагубност на физиката е нормално да отключим тревожност на чисто психологическо ниво. Когато личността е по-лабилна и емоционална, възприемането на срещата с вируса се интерпретира много по-аналитично и последствията за психиката са по-силни. Като допълнение са и ежедневните разговори, и натоварването в публичното пространство със страхове.

- Кои страхове са по-силни - от пандемията, от изолацията или от негативни икономически последствия?

 - COVID-19  е комплексен нападател. Той взема свободата на хората и когато сме в изолация се раждат страховете ни, а това ни отнема правото да бъдем пълноценни в приноса си в икономически план. Определено хората се притесняват за утрешният ден и от това какво ги очаква, защото от абсолютни консуматори ние трябваше да станем пасивни наблюдатели.

- Кои са най-тревожните последствия - страхови неврози, депресии, безсъние?

- Няма определение "най-тревожни", защото всяка тревожност е неприятна емоция, с която се бори личността. Ескалацията  на страха ражда тревожност и ако тя не  се отработи навреме, се превръща в генеративна тревожност.  Ако и там не сме положили достатъчно усилия, се раждат неврозите и накрая се появяват фобиите, манийните състояния, депресиите. А безсънието е спътник на психическата претовареност - когато сме в емоционално нестабилно състояние, ставаме антисоциални и търсим удобството на дивана. А ако физиката ни не е натоварена достатъчно - няма как да почива психиката.

- Може ли тежко преболедуване да отключи депресия или тревожно разстройство?

- Разбира се! Чувството за пагубност, през което минават хората в тежкото боледуване от COVID-19, е пълно със страхове и съмнения, че утре ще е същото. А усложненията след битката с вируса допълнително дават на хората  усещане за безпомощност.

- Кои възрастови и социални групи изпитват най-силен стрес заради пандемията? Къде страховете са по-големи - в по-големите или в малките селища?

- Хората в активна възраст 30-55 г. са особено силно засегнати - това са хората, които имат още много планове за бъдещето, но срещайки се с вируса, преминават през огромна криза на „смисъла“. Питат се какви беди ги чакат след срещата с вируса. 

По лични наблюдения хората от по-малките населени места са по-изплашени, но и по-безотговорни в спазването на правилата. Това е логично, защото в по-малките населени места живеят по- възрастни хора и техните тревоги са за оцеляването на децата, а това ги прави по-нехайни към себе си. Страхът е страх и при малки, и при големи, затова е важно да се отработи още в начален стадий, за да не прерасне в тревожност.

- Доколко  сериозни вреди нанасят дистанционните форми на общуване и обучение, наложени още по-широко заради пандемията? Губим ли способността си да общуваме директно?

  - Достатъчно, но това е част от еволюционното ни развитие. И на пещерния човек са му трябвали усилия и е изпитвал дискомфорт, докато се промени. Това ни очаква и нас - етап на адаптация и морални битки, смяна на навици и нагласи, промяна на очакванията ни и лека-полека ще се адаптираме към новото.

Човекът е социално същество. Речта ни е дадена, за да осъществяваме обмен със себеподобни и по този начин да обогатяваме въображението си и да учим нови неща, но сега имаме изобилие на информация и затова дори и на чисто ментално ниво трябва да се научим да надграждаме себе си сами.

- Защо, въпреки страховете от заразяване, повечето от българите не са склонни да спазват ограниченията - носенето на маски например? Какво е вашето обяснение за малкия брой ваксинирани у нас?

 - Народът ни е изморен и изтерзан в прехода, който роди повече пороци, отколкото добри неща. Моралната и ценностната ни система е похабена до степен, граничеща с глупостта. Инстинктите ни за самосъхранение са подменени със злоба, завист, гняв, безсилие и в тази ситуация на пандемия имаме право да бъдем изявени бунтари. Това е в темперамента ни като нация.

А що се отнася до ваксинираните у нас - мисля, че самата ни статистика е много изкривена, защото от 10 човека, преминали през вируса, само двама или трима са се тествали. Особено това лято много деца и възрастни се връщаха от морето със зараза, но правеха бързи тестове и не влизаха в статистиката.

Ваксинирането е въпрос на личен избор. Ако мога да дам пример, след година и половина упорство аз също се ваксинирах и съм жива и здрава, и с нищо не съм по-различна. Просто искам да бъда социална и го направих. Не се плашете, а се съхранете.

- Можем ли и доколко сами да преборим страховете си, стреса, умората от изолацията, ограничителните мерки?

- Можем, разбира се! Когато се научим да обичаме и уважаваме себе си! Нормално е да се сринем  чисто емоционално, но трябва и да се изправим, защото дори и днес да бъде нашият последен ден - той трябва да бъде пълен със съдържание, а не с отчаяние!

Протегнете едната си ръка и сложете страха и гнева в нея, сега протегнете и другата - там настанете радостта и вярата в УТРЕ. Е, накъде ще насочите вниманието си, избирате вие!

- Кога трябва да потърсим квалифицирана помощ?

- Когато усетим, че във вътрешните ни монолози започнем упорито да използваме думите НЕ ЗНАМ и НЕ МОГА! Когато усетим, че ни е трудно да правим планове в бъдеще време, когато не сме способни да си дадем отговори през 1-во лице единствено число.

- Колко време ще ни отнеме да се отърсим от страха от пандемията? Как да се пренастроим към условията на „новото нормално“, към живот в поредни пандемии, които отсега нататък вероятно ще ни съпътстват? 

   - Ако не искаме страхове в живота си, спираме да правим планове в бъдеще време за неща, които не зависят от нас! Нямаме кристална топка, затова следваме собствения си път. Препятствия ще има, но те са за преодоляване, а не за да останем заустени в тях. Светът вече е различен и не бива да живеем в носталгия по миналото, а да положим усилия и да се адаптираме в новото. Това е решението. Простите неща обикновено са най-сложни. Мили хора, не губете вкуса към живота, защо и 300 години да живеем, те са капка във вечността, а нашият личен ресурс е по-ограничен. Какво са едни 100 години?! Затова не се губете в мисли за неща, които не зависят от вас, а положете усилия да направите днешния си ден уникален и да поставите цел за утрешния. Само така ще усетим, че сме истински живи.

 

Петя Тухлева е психолог с 16 години практика. Има магистратури по психология, социална психология, здравен мениджмънт от Киевския славянски университет, Медицински университет в  Пловдив, Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”. 12 години е била психолог в КАИЛ - Клиника по анестезиология и интензивно лечение, към УМБАЛ “Св. Георги". До 2012 г. е председател на общински съвет по наркотични вещества - Пловдив. Специализира в справянето с паник атаки, тревожности, зависимости. Член на дружеството на психолозите в България.

Източник: marica.bg

Свят  


от седмицата

видео

Кой Android смартфон се зарежда най-бързо


Photo Smart Vratsa
последни

вицове

Адвокат казва на клиента си, обвинен в убийство: - Имам за теб две новини – добра и лоша. - Давай лошата най-напред. - Кръвната ти проба е излязла, съвпада с тази от кръвта на мястото на убийството. - А добрата? - Нямаш проблеми с кръвната захар.

още вицове

©2015-2021 Vratsa Guide.