Вход
04 Февруари, 12:05 0 До момента в България са проведени шест референдума. Първият е за съдене на виновниците за националните катастрофи (1922). Следва този за преминаване от монархия към република (1946). Третият е приемане на нов основен закон по комунистически тертип, останал в историята като "Конституцията на Тато" (1971). След соца първото допитване беше за изграждане на нова ядрена електроцентрала (2013). Последва референдум за дистанционното гласуване (2015), а последното допитване за промяна на избирателната система (2016) беше инициирано от Слави Трифонов още като шоумен.
За първия референдум, който се провежда на 19 ноември 1922 г., важи поговорката, че който копае гроб, сам пада в него. Тогава страстите са нажежени, цяла Европа ври и кипи, в Русия болшевишката революция е факт, гражданската война - също. България е преживяла две национални катастрофи, страната е съсипана, надеждите за Велика България, за обединение на Мизия, Тракия и Македония - попарени. Някой трябва да е виновен. В такава обстановка управляващите от БЗНС и министър-председателят Александър Стамболийски вземат решение да чуят народната дума за това дали да бъдат съдени виновниците за националните катастрофи. Така през 1922 г. се приема нов закон за допитване до народа и на негова база то е проведено. На референдума се гласува с черна бюлетина за "невиновни" и с бяла за "виновни". Върху белите бюлетини са изписани имената на 22-ма бивши министри от кабинетите на Иван Гешов, Стоян Данев и Александър Малинов.
БЗНС и БКП гласуват в бяло. Широките социалисти също са за съд на виновните. В черно гласуват останалите партии и дейците на ВМРО. От 926 490 гласували 647 313 казват "виновни", а 223 584 - "невиновни". Останалите 55 593 бюлетини са невалидни.
Превратът седем месеца по-късно - на 9 юни 1923 г., на практика, зачертава резултатите от това допитване. Земеделците са свалени от власт, лидерът им Александър Стамболийски - направо убит, а министрите, които народът посочва като виновни за националната катастрофа - освободени от затвора, а и от отговорност.
Вторият референдум се провежда в не по-малко драматични времена - след Втората световна война, променила картата на Европа. Допитването е на 8 септември 1946 г. Пита се дали да се премине от монархия към република. Резултатът от гласуването е 95,6% в полза на промяната на държавното управление. Избирателната активност е впечатляваща - 91,7%. От общо 4 132 921 участващи в гласуването 3 833 183 пускат бюлетина за република. Привържениците на монархията са 175 231. След референдума едва 9-годишният притежател на короната Симеон Сакскобургготски е принуден да напусне страната със семейството си. За да се завърне, по ирония на съдбата, начело на републиката като премиер на 24 юли 2001 г.
