Турция призовава членовете на НАТО да заемат по-принципна позиция срещу терористичните групи, посочвайки по-специално подкрепата на някои членове на алианса за терористичната прокюрдска група YPG/ПKK.
Новият ръководител на НАТО Марк Рюте заяви, че по отношение на борбата с тероризма той и турският президент Реджеп Тайип Ердоган „ще се срещнат на 4 очи“. Той добави, че „борбата с тероризма е нещо, което трябва да включим в контекста на НАТО“.
На първата си пресконференция във вторник като генерален секретар на НАТО Марк Рюте подчерта, че укрепването на отбранителните способности, подкрепата на Украйна срещу Русия и справянето с глобалните заплахи за евроатлантическата сигурност са новите му приоритети на новия му пост.
Запитан за очакванията на Турция относно борбата с тероризма и премахването на ембаргото между съюзниците в НАТО, Рюте отговори: „Това е много важен въпрос“.
Той заявяви, че е обсъждал тези въпроси многократно с турския президент Ердоган.
Новият лидер на НАТО добави, че двамата лидери са работили заедно през неговите 14 години като холандски премиер.
„Мисля, че мога да кажа, че сме близки приятели и се разбираме по този въпрос и очевидно борбата с тероризма е нещо, което трябва да заемем и в контекста на НАТО“, допълни той.
Турция, която е член на НАТО от 72 години, призова останалите членове на алианса да заемат по-принципна позиция срещу терористичните групи, цитирайки по-специално подкрепата на някои членове на НАТО за терористичната прокюрдска YPG/ПKK, терористична група, която заплашва границите и сигурността на Турция.
„За съжаление досега не сме получили очакваното ниво на подкрепа и солидарност от нашите съюзници. Не можем да толерираме тази ситуация, нито е в съответствие с духа на съюза, за водачите на терористични организации, които представляват заплаха за националната сигурност на Турция да бъдат приети като законни партньори“, заяви Ердоган в интервю през юли.
Също през юни турският външен министър Хакан Фидан осъди някои ограничения между съюзници от НАТО, отдавнашен проблем за Анкара. „Санкциите и ограниченията не само засягат съюзническите държави, които са обект на тях, но също така подкопават способността за възпиране и отбранителния капацитет на НАТО.“