Училищата все по-иновативни, резултатите все по-плачевни

Без диплома за средно образование са останали 25,04% от зрелостниците през миналата учебна година в Пловдивско. По данни на МОН към втория учебен срок в последния клас на гимназиите са били записани 4225 тийнейджъри. Към ноември 2022 г. регистрираните в НЕИСПУО дипломи за випуска са 3167. Това означава, че 1058 зрелостници не са отишли на матура или не са успели да я вземат нито в редовната, нито в поправителната сесия.

Това прави всеки четвърти дванадесетокласник от випуска и е значителен ръст спрямо предходните 2 години. През учебната 2020/2021 г. зрелостниците, останали без диплома, са били 681, което е 14,86%. На финала на предходната 2019/2020 тези дванадесетокласници са били 624, или 13,6%.

Трябва да се отбележи негативното влияние, което оказа върху учебния процес принудителното прекъсване на присъственото обучение и дългите периоди на уроци от разстояние в електронна среда заради пандемията. Негативите  са неоспорими, а миналогодишният випуск абитуриенти в предните две години бе сред класовете, които най-дълго бяха държани у дома заради противоепидемичните мерки.

Това обаче само задълбочава вече насложени проблеми в системата, от които

ключови са методите на преподаване и съдържанието на учебните програми и планове.

Образователната система все още не успява да се преориентира към практическо обучение и създаване на умения вместо възпроизвеждане на знания.

Курс пълен напред към т. нар. компетентностен подход системата пое със Закона за предучилищно и училищно образование още през 2016 г. В него бе заложено плавно преориентиране на методите на преподаване, като се промени и начинът на изпитване - да се проверят уменията за ползване на знанията, а не обемът на запаметена фактология.

Тъкмо миналогодишният випуск бе първият, който изпита на гърба си такава промяна, заложена в държавните зрелостни изпити. Изпитният формат на матурата по български език и литература сви броя на въпросите с избираем отговор до 22 - с 8 по-малко отпреди, така че верните отговори на тях да не са достатъчни за тройка и да се пресече преодоляването на формата с налучкване. В същото време на 16 се увеличиха задачите, които изискват кратък свободен отговор вместо възпроизвеждане на наизустена информация, а други две наложиха създаване на текст в рамките на 4-5 изречения.

Част от зрелостниците се справиха. Други - недотам, но със самочувствие, че могат дори да станат висшисти, отидоха на приемния изпит по български език в ПУ с надежда да получат повече, отколкото на матурата. И някои написаха Донки Хот, Дон Ки Хот и Дон КихоД.

Промяната се оказа обаче непреодолима за голяма част от зрелостниците и 582-ма бяха скъсани само на държавния зрелостен изпит по български език и литература. 75 на сто не успяха и на поправката (по-подробно виж в карето).

Зад тези данни стоят в известна степен проблемите с децата, чийто майчин език не е български. Във всяка изпитна кампания експертите регистрират случаи с 0 точки и правят извода, че учениците изобщо не са успели за разберат въпроса, защото не владеят български.

Другият голям проблем обаче е онзи, за който ни натяква всяко проучване на PISA:

46% от 15-годишните у нас са функционално неграмотни

Видя се и когато тези деца станаха на 18 г. - например всички 8 явили се (от различни учебни заведения и населени места) в едно от училищата на поправката на матурата по БЕЛ в Пловдив писаха за приятелството при тема „Съмнението - приятел или враг“.

И не е само четенето с (не)разбиране. Пак PISA ни казва, че учениците не умеят да прилагат практически знанията си по математика и природни науки. Резултатите дори на най-добрите бележат спад, а разликата между отличниците и слабите ученици се равнява на 3 години обучение. Последното проучване извади наяве и липса на ориентация при подрастващите по отношение на глобални проблеми, като климатичните промени и бедността, липса на уважение към културни различия.

Последният доклад на УНИЦЕФ и глобалната комисия по образование добавя още един тревожен щрих - в България близо половината (47,9%) от младежите на възраст между 15 и 24 г. не разполагат с базови умения, които трябва да са придобили в средното образование. Най-ниски са в семействата с нисък социален статус, а разслоението според материални възможности и местоживеене расте.

Голямото буксуване на реформата

На този фон е налице усилието на системата да поправи грешката в матрицата на българското образование. Курсът към компетентностния подход вече е поет, но реформа в система с 90 000 заети трудно може да стигне бързо до всяка класна стая в нормална ситуация, още по-малко при допълнителните трусове в системата заради политическата криза в последните 2 години.

Трябват поне 6 години, за да се види ефект от реформи. У нас обаче най-важната реформа - в учебните програми и планове, буксува и постоянно се отлага.

Същевременно  се инвестира в техника, модернизация на класните стаи, обучения на учители, а сега и в STEM центрове. По данни на Центъра за творческо обучение 10% от образователните институции у нас вече работят с облачните технологии и проектно базирания подход, истинските иноватори засега са по-малко от 100. Процесът изисква още време.На този етап обаче иновациите не водят до по-високо качество на обучение в масовия случай.

Системата засича със своите статистики тези провали само по учебни дисциплини, които държи на фокус. Родителите ги виждат с просто око и другаде - при снабдени с устройства училища след ковид кризата компютърни науки на места продължават да се учат само на хартия или с формално ползване на хробмука, но не и чрез смислено прилагане на технологиите. А часът по физическо преминава в класната стая в гледане на филмчета как се играе баскетбол.

В същото време са в ход „козметични“ промени, като привидното намаляване на часовете от 45 на 40 минути в 5. и 6. клас и компенсиране на загубеното време с допълнителни часове по български, математика и география.

Резултатът е преуморени деца, които, въпреки дългите часове (и години) учене, не знаят и не умеят тъкмо това, което ще им е най-нужно.

Системата на образованието обвинява родителите и иска санкции, включително финансови, при неспазване на училищните правила. Родителите на свой ред винят училището и наливат пари в паралелното образование с надежда да компенсират дефицити в подготовката. Децата остават по средата - затормозени от ритъма си на живот, често лишени заради него от възможности за практикуване на хобита, таланти и за личностно развитие. А както все по-често казват психолозите - и в голяма степен самотни.

 75% скъсани на поправката на матурата по български

Над 945 зрелостници заявиха участие в поправителната сесия на матурите в Пловдивско, от тях в изпитните зали в областта влязоха 630 абитуриенти от миналогодишния випуск и още 119 неуспели в предишни години.

И при втория опит 341 се провалиха и регистрираха 75% двойки в сесията август-септември на матурата по български език и литература. Други 87 едва стигнаха тройката, което е 19%. Знания за четворка показаха 26-ма  - 6 на сто. Само една е петицата и няма нито една шестица.

Средният успех на поправките на втората задължителна матура също е катастрофален - 3,23 по английски език (при 52 явили се в областта), 2,54 по биология и здравно образование (46 явили се), 2,52 по география и икономика (17 явили се), 2,22 по информационни технологии (23 явили се), 3 по история и цивилизация (12 явили се), 3,05 предприемачество (21 явили се).

Вторият опит на 244 зрелостници от областта да положат успешно изпита си по професионална квалификация  завърши със среден успех 3,04. Средното постижение на втория ДЗИ е 2,95 за Пловдивска област.

Три са училищата в областта, в които всички явили се на редовната матура по БЕЛ са скъсани ​- ПГСС в Куклен, СУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Калековец и пловдивското СУ „Димитър Матевски“. Прави впечатление, че там само неколцина от випуска изобщо са отишли на матура, като в школото под тепетата всички явили се са били от предишни години. На втората редовна матура всички явили се, ко​ито са само четирима, са скъсани в СУ „Иван Вазов“ в Сопот.

В поправителната сесия  по БЕЛ в 19 учебни заведения в областта всички явили се са получили двойка. На повечето места това са единици зрелостници, което не е показателно за подготовката в училището. 11 са обаче в ПГХВТ „Св. Димитрий Солунски“ в Асеновград и по 10 в  ПГСС в Куклен и хисарското СУ „Христо Смирненски“. 

1030 ученици повтарят клас в Пловдивско

От общо 70 057 ученици в системата на средното образование в Пловдивско 1030 са за втора година в същия клас. Най-голям е броят на второгодниците в 5., 6. и 7. клас - съответно 226, 166 и 195.

Една от причините се крие в натрупаните дефицити в начален етап, където според действащата нормативна база не може да се повтаря клас заради лош успех.

Не е чута гилдията в дългогодишното си настояване това да отпадне. Така децата стигат в прогимназия със сериозни пропуски, които после нямат наваксване, а в някои случаи водят и до отпадане. В момента между 11 и 13 деца са записани повторно в класовете от 1. до 4. в областта, но това са ученици, върнали се от чужбина или отпаднали и записани повторно по Механизма за обхват.

Второгодниците осмокласници са 99, деветокласниците ​- 88, в 10. клас са 103, а в 11. и 12. - съответно 85 и 11.

2588 деца не ходят на училище, спрените помощи не вразумяват родителите

2588 деца в задължителната училищна възраст до 16 г. не са обхванати в системата на образованието в Пловдивска област, като за тях няма данни да се намират зад граница. Това са незаписани и отпаднали деца. 

На този фон се отчита коефициент на обхванати 95,49% в областта, при 81 987 подлежащи. Той се формира спрямо подлежащите на обхват, като са приспаднати пребиваващите в чужбина. 

Високият дял на обхванатите е в известна степен привиден заради изразеното движение на ученици в етномахалите. Там семейства напускат страната, а няколко месеца по-късно има вълна от връщащи се. По Механизма за обхват децата се записват повторно на училище, но

често се стига до повторно отпадане.

В този процес моментната снимка на обхванатите показва високи нива, но не отчита движението и не съответства на реално задържаните в училище деца. Въпреки че няколкократно бяха поискани, МОН така и не предостави данни за броя на отпадналите по класове през миналата учебна година. 

За тази година работата по механизма е сред приоритетите на МОН, а в плана на Регионалното управление на образованието е заложено намаляване на процента на отпадналите и преждевременно напуснали системата. В него са разписани следните дейности: изграждане на добри практики за работа с деца и родители, приемственост между детските градини и училище, срещи за споделяне на добър опит, популяризиране на добри практики. Предвижда се приоритетно обхващане на незаписани и новоотпаднали, превантивни мерки и мотивиране на учениците. Заложени са и дейности за активизиране на съвместната работа на институциите по механизма - за координация и разпределяне на отговорностите, както и сътрудничество с Областната администрация, кметовете, общинските администрации и полицията за проследяване на пътуващите в чужбина. В писмо до директорите са дадени конкретни указания: за приоритетно обхващане на 5-, 6- и 7-годишните в подготвителни групи и първи клас, пълен обхват на учениците след 7. клас, връщане на отпадналите, повторно записване на посещавалите миналата година, но незаписани сега.

В същото време школските екипи признават, че подходът по всеки казус да се работи от всички институции в рамките на тяхната компетентност не сработва и учителите са оставени на първа линия почти сами. Те 

настояват за ремонт на Механизма и поправки в закони,

включително за социалното подпомагане. 

В момента мерките по механизма са с отрицателен знак, казва директорката на ОУ „Васил Левски“ в Караджово Красимира Благоева. Учениците в риск са от проблемни семейства и самите родители са в риск и без доходи. „Опитваме се по всякакъв начин да ги привлечем в училище, включително с безплатна храна. В крайна сметка, те не идват, пишем отсъствия, след петото социалните спират помощите и семейството остава в още по-тежко положение, което по никакъв начин не връща детето в клас и не работи в негова полза“, описва тя. Една от фамилиите с такъв статус е изселена с полиция заради конфликти със съседите и децата дори вече не са в селото.

Според директорите с обратен знак работи и по-строгата санкция при 5 отсъствия помощите да се спират за година, вместо за текущия месец като преди. Така семействата съвсем нямат стимул да върнат децата в клас, защото вече са изгубили дългосрочно шанса за подпомагане. От друга страна, ниските възнаграждения на социалните работници ги демотивират. Пращаме на тях информация, нямаме обратна връзка какво са предприели, описва Благоева. Категорична е, че платформата, в която всички страни трябваше да попълват свършеното от тях по даден казус, съществува само формално. 

В тази ситуация учителите са постоянно в махалата, но всяко училище има контингент от постоянно отсъстващи. Опитът ни показва, че това са деца от различни класове, които, на практика, са само от няколко фамилии, казва Благоева. Но нито образователната, нито социалната система в момента имат инструменти за въздействие върху тях. 

МОН мълчи и бави данните 4 месеца

Позицията на МОН не е поместена, тъй като "Марица" не получи отговори на въпросите какви са причините за притеснителните тенденции. Самите данни също бяха предоставени с неохота, след като изданието прави опити да ги получи около 4 месеца. Първото запитване за резултатите от поправителната сесия на държавните зрелостни изпити бе пратено до пресцентъра на 8 септември 2022 г. След мълчаливия отказ "Марица" отправи искане по Закона за достъп до обществена информация, а поради непълни и неточни отговори - и още 2 молби за допълване и коригиране на решенията. Последната се позовава на първата разпоредба в ЗДОИ: „Обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти“.  Опитите да не се предостави информация навежда на обоснован извод за непрозрачна дейност и търсене на начин да не бъдат посочени незадоволителни резултати  в някои аспекти, което подлежи на съдебен контрол".