Роднините на една овдовяла еврейка решили да я омъжат повторно. В деня на сватбата си тя била повече от скептична за общото бъдеще с новия избраник. Защото първият и мъж бил образован и просветен човек, а новият точно обратното - як и здрав силовак, без особен интерес към наука и изкуство... Веднага след сватбата тя му приготвила вечеря, поканила го на трапезата, но той бил категоричен: - От дядо си знам, че един истински евреин никога няма да вечеря преди да е задоволил жена си. Речено-сторено - оттеглили се в спалнята и консумирали брака. Сутринта младоженката приготвила закуска, но съпругът пак отсякъл: - От баща си знам, че един истински евреин никога няма да закуси преди да е задоволил жена си! И вечерната процедура се повторила. Весела и щастлива, булката приготвила обяда, но мъжът и бил непреклонен: - От баба си знам, че един истински евреин няма да сложи залък в устата си за обяд, преди да е задоволил жена си. Преди следобедния чай съпругът споделил какво е научил от леля си, а след като видял, че масата е сложена за вечеря, разяснил какви съвети му е дала майка му за брачния живот... и пак понесъл жена си към спалнята... По някое време на другия ден, изтощена и доволна, жената излязла до магазина. Една съседка я попитала как е новият съпруг, а младоженката отвърнала: - А бе не е толкова начетен колкото първия ми мъж, но пък произлиза от много добро семейство...
