Директорът на един завод казал на секретарката си: - Я ми извикай Петър! Когато въпросният човек се явил, шефът на предприятието започнал с благ тон: - Ооо, Петърчо! Влизай, влизай, моето момче! Значи, да ти кажа - много съм доволен от тебе! Помня още как започна тук като най- обикновен работник - млад и зелен, плах, неопитен... Обаче, за нула време навлезе в работата. Само след един месец - стана бригадир! После - началник цех. И като се започна:главен технолог, началник производство, ръководител на отдел "Снабдяване"... И ето, че от утре те назначам за заместник-директор на завода! Един вид - моя дясна ръка! Е? Защо мълчиш? Какво се казва в такива случаи? Петърчо смотолевил под носа си: - Ами... мерси много... тате!

- Скъпи, тази неделя ще ходя на църква да се изповядам! - Вземи мента глог и валериан да дадеш на попа, ако му прилошее...

На рецепцията в хотел: - Много сладка двойка сте! От колко години сте женени? - Аз от три, той от пет!

Между мъже: - Преди да се оженя обичах всички жени. - А сега? - Сега... с една по малко.

Адвокат към  клиента си: - Защо сте изхвърлили тъща си от колата по време на движение? - На това място беше забранено спирането!

За да не те боли главата след като си прекалил с пиенето, не ставай рязко, когато си заспал под масата.

Често си говоря сама, обаче сега се скарахме и не си говорим...

Двама приятели се оплакват: - Подарих на дъщеря си цигулка - мислех си, дано почне да се занимава с музика. Ама нищо не стана. - Същата работа и с мене - вече три куфара подарявам на тъщата и нищо...

- Кризата не засегна нашия град. - Как успяхте? - Ние и преди кризата не работехме.

- Ало психиатричното отделение ли е? - Да, кажете! - Как е съпругата, която постъпи вчера при вас? - Ами... подлуди ни!

- Докторе, ще оздравея ли? - Да, разбира се, времето лекува.

Приятели ми викат: "Много пишеш във фейсбук".

Ами така е, като нямам пари за психиатър...