Владислав Драмалиев: Криптоактивите на „Нексо“ имат пазарна стойност, няма как да е пирамида

 Разликата с компанията на Ружа Игнатова е фундаментална, там обещаваха нещо, което го няма

Пране на пари винаги има, 800 милиарда мръсни долара минават годишно през нормалните банки

Американците реагират, когато българи ги бият на тяхна земя - има го и този ъгъл

Беше направен опит да се съсипе за един ден успешен бизнес с внушения за яхти, имоти и терористи

- Съдът на общественото мнение вече е решил. (Смее се - б.а.) То новините бяха представени така, че прозвучаха не като обвинения, а като доказани факти. Нямам представа какво са правили или какво не са в „Нексо“. Но трябва да имаме предвид някои важни неща. „Нексо“ е наричана криптобанка. И компанията действително трябва да се справя с проблемите на всяка голяма банка при опериране с финансови средства. Говоря за опознаване на клиента, взимане на максимално надеждна информация. „Нексо“ или банките нямат достъп до информация на големите служби като ФБР или ЦРУ. Затова ако са направили всичко възможно, като са използвали услугите на компании, до които, предполагам, се допитва и правителството ни по отношение на криптовалутата, няма в какво да бъдат обвинени. Доколкото знам, откакто съществуват, „Нексо“ използват услугите на една от тези фирми.

- Да, това е една от големите компании, но всъщност те не са много в света. При банките има постоянен риск от изпиране на пари. И изпирането на пари при тях се случва непрекъснато. Това е част от процес на менажиране на финансови средства. И най-големите банки могат да направят всичко възможно срещу изпирането на пари и пак да не успеят на 100%. Знае се, че в световен мащаб 1-2 процента от целия оборот на банките е изпиране на пари. Това са 800 милиарда долара годишно, а вероятно и повече. Просто част от бизнеса на стандартните банки. Хората пропускат този момент, когато говорят за криптобанките. Повтарям, не знам дали „Нексо“ са правили всичко това максимално съвестно.

- Ще дам пример с „Данске банк“, водещата банка на Дания. Тя беше осъдена да плати 2 милиарда долара глоба за пране на пари - решението е само за САЩ (още 470 милиона евро са платени заради естонския клон - б.р.). Банката не е закрита. Не се стига до големи драми. Плащат си глобата и работят. Не съм чул някой да е влязъл в затвор. Случаят с „Данске банк“ е такъв.

- Факт е, че няма регулация на този пазар на международно и на национално ниво дори в САЩ и най-развитите страни. За отделните щати не знам, може би някои от тях имат изисквания кой криптоактив как да бъде третиран. Не съм юрист, но „Нексо“ има лицензи за някои щати. Може би в други не ги признават и така „Нексо“ са допуснали грешки при оперирането в тях. В крайна сметка, всяка компания, която предлага такива продукти на международния пазар, се сблъсква или с липса на регулация, или много специфични регламенти по отношение на криптоактивите. Те са различни за всеки щат и за всеки от останалите поне 100 държави. Това са предизвикателствата на този бизнес. Влизаш в една страна, където няма регулация за тези инструменти, които предлагаш. И не знаеш за какво ще бъдат счетени - финансов инструмент, собственост и т.н.

- Да, става въпрос за същия продукт като на „Нексо“, който предлага лихва срещу предоставяне на криптоактиви. Няколко са компаниите, които са преследвани за това от различни щати, не ги зная наизуст всички случаи. Но забележете, става въпрос за чисто американски компании, които не са запознати какво може да се прави в САЩ. И ги глобяват. „Нексо“ е в същата ситуация. Предоставяли са банков продукт без лиценз. Но тук, в България, бяха цитирани и други обвинения, които звучаха доста гръмко. Това са рисковете на бизнеса. А „Нексо“ е най-голямата компания на международно ниво към този момент.

- Абсолютно! Една от най-успешните компании за предоставяне на заеми или на лихва срещу криптоактиви.

- Четох, че оплаквания до регулаторните органи в САЩ логично е имало от банковото лоби заради по-високите лихви, предлагани от криптокомпаниите.

- Звучи логично. Отделно конкурентите на „Нексо“, предимно американски, или не успяха да пуснат такива продукти, или фалираха заради неадекватно управление. Българска компания става лидер на финансов пазар, което не е окей за американците. Има го и този ъгъл.

- Факт е, че за 80-90 процента от българите "крипто" значи някаква измама. Особено когато цените падат и всички искат да скочат от влака. Това се случи и сега. Всички, които са седели далеч, искат да покажат колко са били предвидливи. Зя тях криптовалутите са пирамида. Те не разбират технологията, не разбират финансовите механизми. Не разбират, че блокчейн компаниите комбинират технологии с финанси. И носят проблемите, предизвикателствата на двете. Технологията им е различна от нещо централизирано, както традиционно се управляват банките, „Револут“ или другите необанки. Разликата между „OneCoin” на Ружа Игнатова и „Нексо“ е фундаментална. „Нексо“ имат продукт, който е успешен на международно ниво и клиентите го използват. Докато „OneCoin“ имаше обещание за криптовалута, която може да се копае и ще бъде по-успешна от биткойна. Оказа се, че никога не е имало блокчейн, никога не е имало пазарна цена на „OneCoin“, което го прави автоматично пирамида. И не само това, но да не влизам в подробности. При „Нексо“ продуктът има пазарна цена, всеки може да го купи или продаде. Това че днес си го купил за долар, не означава, че утре няма да се наложи да го продадеш за 10 стотинки. Може и за два долара. Въпрос на пазарен механизъм.

- Тоест, като при всяка търговия на борсата?

- Да, „Нексо“ е наела професионалисти - разработчици, маркетинг специалист, проджект мениджъри. Това са сред най-способните хора в България. Но пак казвам, нямам представа какво са правили лидерите на компанията. Не ги изкарвам невинни, но не съм съгласен с начина, по който беше представена информацията - край, те са криптопирамида.

- Разбира се! Но кога и как ще свършат тези дела, само може да гадаем. Факт е обаче, че събитията не повлияха видимо върху борсовата цена на „Нексо“. Хората там работят, банката функционира.

- Колко българи се занимават с криптовалута у нас?

- Хиляди са вече, но не знам порядъка. Не е голям процентът.

- Трудно е да се каже. Искам да видя някакви реални аргументи на обвинението. Това, че някой имал скъпи картини и имоти на топдестинации, не е някакво доказателство. Най-нормалното е да имаш скъпи картини, когато въртиш успешен бизнес с 94 милиарда долара оборот. Това не означава, че си спечелил 94 милиарда, нито че си ги изпрал. И тази цифра беше спомената едва ли не като нещо лошо. Отделно беше подсказана трансакция от терорист от „Хамас“ към „Нексо“. Още на другия ден падна като несъстоятелна, защото се оказа, че той е включен в листата на терористите месеци след въпросната трансакция. Всеки бизнес си знае какъв процент печалба от оборота гони, какъв е при криптобанките? Нямам информация. Предполагам - в консервативен вариант около 5 процента. Техни са парите. Не ми харесва, че една българска компания стана лидер на международно ниво и беше направено опит да бъде унищожена в медийното пространство буквално за един ден. Само с гръмки заглавия, без да бъдат предоставени доказателства. Тя работата едва ли не е свършила - работещите в „Нексо“ са заклеймени като пирамида.

- Чак паника - не. По-скоро неприятно чувство, че за криптовалутите се говори като за нещо лошо. Все едно да кажеш, че банките са перачи на пари. Да, това е нова, революционна технология и не предлага всички продукти. В момента цената е надолу и си проличава кои са се справили добре, къде са били проблемите. Случват се фалити, научават се уроците и се продължава наново. Част от еволюцията на бизнеса.

- Последно, да инвестирам ли в криптовалута, ако утре ми се освободят 10 000 лева?

-  (Смее се - б.а.) Съветвам да си направите портфолио от различни активи. Нека криптовалутите  са не повече от 5-10 процента, говоря за консервативен вариант. Това са високорискови активи. Но определено имат място в портфолиото на модерния мениджър.

Визитка

Владислав Драмалиев е един от основателите на българското Биткойн/Блокчейн общество. Съосновава първия уебсайт за търговия на биткойни в България през 2013-а, като впоследствие участва в създаването на Българската биткойн асоциация и организира първата ежемесечна среща, посветена на криптовалутите и блокчейн технологията в София - Sofia Crypto Meetup. 

Директор и основател е на фондация "Битхоуп", чиято основна цел е да помогне на  неправителствения сектор да възприеме биткойн като допълнителен източник на дарения. В момента e маркетинг мениджър в Mettalex, децентрализирана борса за търгуване на деривативи на суровини. Член е на МЕНСА от 2015 г.