Защо Меркел е била против членството на Украйна в НАТО, даде съвет за войната

Киев не може сам да вземе решение да започне преговори с Русия за дипломатическо решение на украинската криза, заяви бившият германски канцлер Ангела Меркел в интервю за вестник Corriere della Sera.

"Преговорите, разбира се, не могат да се водят през главата на Украйна. Но в същото време смятам, че много страни, които подкрепят Украйна трябва да решат заедно с Киев кога е възможно да се обсъди дипломатическо решение на кризата с Русия. Киев не може сам да реши това“, посочва тя.

Защо Меркел е била против членството на Украйна в НАТО

"Свобода" - така са наречени мемоарите на бившата германска канцлерка Ангела Меркел, в които тя разказва за папата, за Тръмп, за бившия канцлер Герхард Шрьодер, както и за политиката си спрямо Русия, пише германската обществена телевизия АРД, цитирана от пише Deutsche Welle. Меркел описва например как по време на мандата си се опитвала да възпре бързото присъединяване на Украйна към НАТО, тъй като се опасявала от военен отговор на Русия.

Киев и до днес обвинява Меркел за нейната политика спрямо Русия и Украйна. Във връзка с решаващата среща на върха на НАТО през 2008 година в Букурещ, на която се обсъжда план за предоставянето на статут на кандидатки за членство в Алианса на Украйна и Грузия, Меркел пише: "Аз разбирах желанието на страните от Централна и Източна Европа максимално бързо да станат членки на НАТО. Но приемането на един нов член би трябвало да увеличи не само неговата сигурност, а и сигурността на Алианса".

За Меркел рисковете в това отношение са най-вече в Крим. "При нито един от дотогавашните кандидати за членство в НАТО не бе имало подобно обвързване с руските военни структури. Освен това тогава само малка част от украинското население поддържаше членството на страната в Алианса", пише в мемоарите си бившата канцлерка.

В крайна сметка е бил направен компромис, но на съответната цена. "Това, че Грузия и Украйна не получиха одобрение за статут за кандидатки за присъединяване към НАТО, за тях означаваше "не" за техните надежди. А това, че НАТО им даде принципното си съгласие за перспектива за членство, бе възприето от Путин като "да" за присъединяването на двете страни, един вид обявяване на война."