30 Декември, 11:34 0 Много неща можем да си пожелаем за Нова година - и материални, и такива, които не могат да се поберат в хартиена опаковка.
Няма да е лошо сред новогодишните късмети някой да се сети и да бутне листче с пожелание "да бъдем грамотни".
Грамотни в отношенията си с хората, грамотни на пътя зад волана, грамотни в поведението си по време на епидемия, институционално грамнотни. За функционалната грамотност в училище дори вече няма да говоря - тя е в Червената книга.
Но мисълта ми е за една друга грамотност, която все повече остава избутана назад и отдавна липсата й не може да бъде оправдана с аргумента "той е още ученик".
Студенти с по няколко езика и сертификати, висшисти със завидни доходи и постижения, и о, депутати също - не могат да боравят с родния си език.
Примери за езикова неграмотност ни обграждат от магазина до социалната мрежа през парламентарната трибуна и телевизионния екран.
И понеже е сложно да се обясняваме за глаголи от свършен и несвършен вид, нека просто запомним, че се "ваксинираме", а не се "ваксинирВаме - ваксинирването не е същото, като ваксинирането. Дори и с плацебо.
Важно е да преценяВАМЕ правилно как говорим и пишем, а не да прецеНЯМЕ, защото последното е тотално невалидно, дори и изговорено от най-високото място в държавата, което е парламентът. И да намаляВАМЕ езиковата си нищета стъпка по стъпка, защото с намалЯНЕ няма да стане, а с четене в правописния речник.
Любимият и несъществуващ глагол "входирам" дори вече не ни повдига веждите от удивление. Чиновници, депутати, а оттам и медиите се надпреварват да го употребяват със самозаблудата, че звучи авторитетно и по-институционално, някакси. Веднъж завинаги да запомним, че въпросното действие на български звучи "внасям", "вкарвам", "влизам" или, ако толкова много искаме да прозвучим като капацитети, можем да употребим чуждицата "депозирам", която се използва отдавна в административната реч.
И понеже в главата ми нахлуват безброй примери, без да претендирам за изчерпателност, ще припомня едно друго правило за членуването. А в българския език членуваме по род и число, скъпи сънародници. Така, когато един законопроект не се "входира", а изминава пътя си през комисиИТЕ до пленарната зала, въпросната зала е членувана - тя е една, няма безброй пленарни зали, на всичкото отгоре. Грешно, неграмотно и безумно дразни изречение от рода "Отивам в Министерски съвет" или "Влязох в пленарна зала". Едни скромни окончания Я и ТА ще ви напомнят, че Министерският съвет е мъжки род и ние отиваме точно в тази институция, а не в един МС на площада, втори на пет километра и трети в съседен град. Пленарната зала пък направо е обидена по женски, че априори някой може да допусне, че не е единствената и неповторимата. Така че, свикнете да казвате, че отивате в пленарнаТА зала или в МинистерскиЯ съвет. Няма как проектозаконът да стане закон, ако влезе в някаква си зала - такъв ще стане, само ако излезе след гласуване от пленарнаТА зала.
За масовото неразбиране и грешна употреба на пълния член в мъжки род пък въобще не ми се говори, защото там положението е неспасяемо. Дори и да сте пропуснали тези часове по български език в училище, поради което не можете да си отговорите на въпроса кой върши действието и какво е получил за този си труд, то поне запомнете, че когато пред съществителното от мъжки род в изречението има предлог, няма как то да свири първа цигулка и поради тази причина не заслужава пълен член.
За разлика от писаната реч, в говоримата не разграничаваме пълен и непълен член. Всъщност, пълният член направо е изхвърлен и затова са жалки напъните да компенсираме писмовната си неграмотност с членуване наред, когато говорим, за по-достолепно звучене. Пълен член, дори и правилно употребен, не се изговаря в репортаж на живо, скъпи колеги и всички останали. Но журналистите на първо място трябва да са тези, които задават еталона, защото приучават публиката кое е правилно и неправилно. А нали знаете - щом го казаха по телевизията, значи е така.
Масовото неправилно МЕ-кане в глаголите от първо лице, множествено число, пък си е направо бедствие. В българския език "правиМ добро", не "правиМЕ добро". Няма да станем по-работливи, ако кажем или напишем "работиМЕ". Достатъчно е да работим здраво, качествено и всеки да прави онова, за което става.
За едни колеги от една национална телевизия с претенции /не е NOVA, нито БНТ/, които пък взеха, че употребиха в новините си несъществуващата в българския език дума "шоци" - като множествено число на "шок", даже не ми се говори. И поначало на български сме свикнали да казваме "вторичен трус", а не "афтършок", камо ли "афтършоци". Ама не и "афтършокове" някакси. Можем още много да си говорим за езикова грамотност и правопис, а ако не сме сигурни, да звъним на горещия телефон на БАН, които винаги ще откликнат и ще ни ограмотят. Ясно е, че родният език отстъпва пред математиката по престиж и по дългосрочни цели на МОН, но колкото и дипломи да покажете, ако не сложите пълен член или запетайка, където трябва, може да се окаже, че сте извършили убийство или още по-лошото - има двама кандидати за убийство, а вие не знаете кой е убиецът.
Българският език е снизходителен към потребителите си и затова не допуска нечленувани изрази като "тигър уби лъв" - за да не държи в неведение публиката. "ВълкЪТ уби заекА" някак звучи по-логично и според природните закони, отколкото "Вълкът уби заекЪТ", това ще го налучкаме, но при конфигурацията "ТигърЪТ уби лъвЪТ" сами сме си виновни и ще ни е доста трудно да разгадаем кой - кого. Тигърът ли е надделял, или лъвът? Защото, както лъвът може да убие тигър, така и тигърът може да сръфа смъртоносно лъва. Черна овца, или не, но само пълният член знае отговора.
Така че, внимавайте как ще напишете на листчето в новогодишната баница късметЪТ, за да ви е пълен и накрая на 2021 да не се чудите какво още ни ви достигна.