Женският чар на Техеран без бурки и хиджаб

От Оля Ал-Ахмед

Имах щастието да посетя преди броени дни Иран и да разгледам всичките забележителности на столицата Техеран. Бях поканена като делегат на Първия световен конгрес на жените с влияние в света, който се проведе на 20 януари т.г. в ислямската република. Бих кръстила поредицата от материали за тази древна, красива и неразбрана от мнозина страна на контрасти и размирици „Иран - двете страни на една монета“. Защо ли? Защото това, което масово се показва за тази държава, е само едната страна на монетата - тя е черна, изтъркана, остаряла, изхабена. Аз обърнах същата тази монета и показах другата страна - нова, красива, лъскава, светеща със светлината на слънцето.

След приключване на официалната програма на конференцията успях да разгледам Техеран, в това число и прословутите пазари и музеи. Но най-интересната част от пребиваването ми се оказа общуването с хората. Срещах ги по улицата, в магазините, кафенетата и ресторантите. По време на престоя си посетих изложение на постиженията на иранските жени в различните области на науката, техниката, медицината, културата, изкуствата и занаятите. Оказа се, че в ислямската република над 11 000 жени работят в петролната промишленост, два пъти повече от тях са дамите в медицината и фармацията, не липсват и IT специалистки, да не говорим за постиженията на дамите в медицинското оборудване и хранителните добавки. Културата, изкуството и спорта също не отстъпват по присъствие на нежния пол, а в университети са повече девойки, отколкото младежи. Всички те говорят английски и са невероятно общителни, приветливи и усмихнати. Но най ме впечатлиха онези, за които ще ви разкажа.

Сахар е на 29 години и е истинска красавица. Но пък е осемкратна шампионка по мотокрос. Единствената представителка на Иран в този мъжки спорт. Призна ми, че от малка е била доста диво дете и на 13 години се качва на мотора. От пет години се занимава професионално. Мечтае за още купи и медали. "Моторът е като жената, в него има много сила и мощ. Колкото повече двигателят реве, толкова повече сила има!" Така ми отговори на въпроса защо точно този спорт е избрала.

После видях красиво момиче с барета и модерни слънчеви очила, което смело ходеше по ръба на бордюра край езерото в двореца Голестан. Дълго я наблюдавах, а тя пристъпваше внимателно и уверено. Заговорих я.

Оказа се, че се казва Анахид - в превод "безупречна" 

Мислих, че това име е арменско, оказа се, че е разпространено и в Иран. Анахид разглеждаше двореца Голестан с нейна приятелка, също модерно облечена, с дънки и маратонки, която беше професионален фотограф.

Излизайки от телевизионната кула, се запътих към бусчето. Две усмихнати иранки ме спряха и ме попитаха откъде съм. Това бяха сестрите Фатима и Замира (в превод "сърце"). Те сами поискаха да се снимат с мен, демонстрирайки знака на победата. Бяха без забрадки на главата, развявайки красивите си коси на студения техерански вятър - модерни, смели, със самочувствие. Бяха щастливи, че са победили и те не знаеха точно какво, но бяха усмихнати. Видях доста млади иранки без кърпи на главата - интелигентни, контактни, жадни за информация за "другия свят". Те ме разпитваха повече, отколкото аз тях!

В град Шираз попаднах на иранки, които пееха забележително! Очите им блестяха от радост, весело настроение бликаше от красивата струнна музика. Не знам за какво се разказваше в песента, но беше забавно. След камерния концерт те ме заговориха и ме питаха откъде ми е шалът на главата. Казах им, че е от Москва. Те веднага се заеха да ме убеждават, че това е местен шал, с типичните ирански орнаменти. Не можах да ги убедя, бяха толкова убедителни, весели и цветни!

В интерес на истината шаловете ни наистина си приличаха, а техният начин на обличане бе поредното доказателство, че не всички жени в Иран са в черни бурки и с забрадени с черен хиджаб.

Зад щанд с оранжев небетшекер пък открих три сестри хубавици 

Две от тях без забрадки, третата бе на друго мнение. Обясниха ми, че имат семеен бизнес - правят небетшекер с шафран и от това се издържат. Грижат се за това на хората да им е сладък животът!

Захра пък цял живот плете кошници, отгледала е пет деца. Обича бродираните дрехи и ярките цветове.

Фатима и дъщеря й пък продават шафран и различни видове чай 

Казват, че обичат работата си и за секунди разбират от качеството на шафрана. Не си купих от тях, тъй като първия ден още не бях направила ценовия маркетинг, но се минах жестоко. При тях „червеното злато“ беше два пъти по-евтино от шафрана на пазара...

Тези красавици играеха на "шеш-беш". Хвърляха едни цветни камъчета и много им се радваха.

Дария е известна иранска художничка без ръце. Така се е родила, но рисува от малка с крак. Не се предава, твори и то прекрасно. И е вдъхновена и слънчев а- като жените, които срещнах в Иран и никога няма да забравя.

Както си вървяхме една вечер по вечерните техерански улици, чухме музика, оживление и страхотен купон в едно подземие. Спуснахме се по стръмните стълби, отворихме вратата и какво да видим - нощен бар! Жените в заведението бяха без забрадки и спокойно пушиха наргиле. Музиката беше великолепна, един певец пееше на живо. Нямаше никакви места, иначе щяхме да поостанем.

Продължихме по-нататък в търсене на нови приключения. И изведнъж един мъж ни заговори, близо до Арменската църква. На руски, с доста тежък акцент ни попита дали сме от Русия. Казахме, че сме от България. Мъжът започна неистово да се радва. "Болгары! Братья! Родненькие! Как я люблю Болгарию!", викаше радостният мъж на тъмната улица в Техеран. После ни обясни, че се казва Костя, потомък на белогвардейци. Баба му Серафима била графиня от Ростов на Дон, дядо му е бил генерал в белогвардейската армия. Когато болшевиките идват, оставят огромното си имение, взимат с тях иконите, малко бижута, грабват четирите си деца и побягват. Така стигат до Иран. Костя се ражда там, говори правилен руски, но със силен ирански акцент. Вече е на 62 г., но няма семейство, защото е посветил целия си живот да гледа болните си родители в Техеран. Баща му умира сляп. Костя имал богат брат - Андрей, в Париж, собственик на няколко хотела, но той не е дошъл повече в Иран да види майка си и баща си, преди да напуснат този свят.

Едната му сестра умира, а другата е в Чикаго, с която също не са се виждали цяла вечност. Цял живот Костя работи като преводач от руски и фарси. Искал да има жена, но не може да си намери православна християнка в Иран. "Ако си намеря добра съпруга, ще продам апартамента и ще отида при брат ми във Франция или ще обикалям света", сподели Костя. Разчувствах се, защото и моята прабаба е графиня от Полтава, а прадядо ми е също от Ростов на Дон, генерал белогвардеец. И те оставят всичко, взимат само една икона и два сандъка и стигат до България. Докато си говорихме, мина едно момиче и Костя се израдва. "Ето, виж тази девушка колко е красива и вече е без забрадка!", възкликна той. Момичето смело се включи към разговора. "Да, вече не слагам забрадка. Така искам, така ще си ходя! Извоювахме това право, но не знаем дали е задълго!", сподели непознатата. С Костя си обменихме координатите. Той ме помоли да кажа в България, ако някой идва в Техеран и му трябва гид, да му се обади.

Всеки, който посещава Иран, трябва да е наясно и с някои особености на ислямската република. С пристигането ни в Техеран никой не ни предупреди, че ни чакат няколко дни без интернет и връзка със света! След три дни в пълна неизвестност с малко по-висок тон бях принудена да изискам от мениджърите на хотела незабавно да се обадя по обикновен телефон, за да се свържа със семейството си. В Иран изпитваха особен респект към мен - вероятно заради външния ми вид и фамилията и не ми отказваха на молбите. Едва на третия ден бях съпроводена с охрана до една специална стая с много телефони и кабели, откъдето мъж ми набираше двата номера, които му предоставих. Така успокоих близките си, че всичко е наред.

Официалната версия за липсата на интернет беше, че точно тези дни в Техеран се провеждат изпити в университетите и мрежата е спряна, за да не преписват! Най-странното беше, че всички SIM карти бяха блокирани! 

Не подозирах също, че WatsApp и Фейсбук в Иран са забранени. Има местни приложения, които работят на тяхна територия.

Все още е добре жените да ходят с кърпи, шалове или забрадки на главата за лично спокойствие, че спазвате законите на домакините. Няма никакво ограничение в цветовете, шарките, моделите, дебелината и прозрачността на шала - каквото и да е, ако ще кошница, но си я сложете на главата.

Имаше различия все пак от курса на валутата в хотела и "на черно". Внимавайте! Първия ден се минах доста, добре че обмених само 50 долара.

Не пренасяйте алкохол в куфара! Рискувате! В страната е сух режим! На черно винаги може да се намери абсолютно всичко от местни доставчици с мотори, но не внасяйте в страната алкохол!

Иранците имат друга философия за живота - те не бързат! Не спазват точно уговорените часове. За тях е важно срещата да се състои, а кога ще стане, това всевишният ще реши. Изобщо не се ядосвайте, просто се адаптирайте и не хабете нерви! Все някога ще стигнете там, накъдето сте тръгнали. Така че да знаете - в Иран бърза работа нямате!

Иранците са признати майстори в кухнята. А най-отличителното за нея е шафранът, най-скъпата подправка в света! Килограм от най-качествения струва между 2500 и 3000 евро. Страната произвежда 90% от така нареченото "червено злато" и има дългогодишни традиции в култивирането на растението. Местната столица на шафрана е Торбат Хейдарийе. Земята там цъфти в лилаво през октомври и ноември и цели семейства се заемат със задачата да събират ценната реколта. Имах шанса да срещна Манучер Малики, един от топпроизводителите на шафран в страната.

„Наричаме го „червеното злато”, защото има огромни ползи - помага срещу депресия, полезно е за сърцето, а и за очите. Има проучвания, които показват, че подобрява състоянието и на болните от рак”, разказва Малики

Цветчетата трябва да се съберат рано сутрин, преди да са се разтворили. Щом слънцето изгрее, те се отварят и прахът от въздуха ги замърсява. Това сериозно може да наруши качеството на ценната суровина. Ако шафранът е прекалено влажен или се слепва, също може да бъде отхвърлен. Ако има песъчинки, насекоми или коса, също не преминава цедката.

В Иран добиват над 300 тона шафран на година. Слага се във всичко, което е на масата! Ориз с шафран, чай от шафран, кисело мляко с шафран, небетшекер с шафран, баклава с шафран, бисквити с шафран, омлет с шафран, пуканки с шафран, сладкиши с шафран, супа от леща с шафран, крем карамел с шафран, желе с шафран, таратор с шафран, дори печено кашу с шафран! Взех, че си купих шафран и ще се опитам да приготвя всичко изброено!

Дори най-обикновен черен чай веднага променя вкуса и аромата си, ако му се добави шафран. Иранците не пият чая със захар, те имат небетшекер на пръчки и на бучки, също със шафран. 

Моята слабост са ядките. Купих си печено кашу с шафран - нещо, което едва ли има някъде другаде освен в Иран. Върнах се с три килограма ръчен багаж само ядки, шафранът не влезе в теглото, тъй като беше само 6 грама, за повече не ми стигнаха парите!