"Зулейха отваря очи" - най-значимото събитие на българския книжен пазар за годината

Снимка: издателство "Колибри"   07 Декември, 14:58     0  

"Зулейха отваря очи" може да се нарече най-значимото събитие на българския книжен пазар през годината. Макар дебютен роман на младата Гузел Яхина книгата има изключителна стойност, както като художествено произведение, така и с отразяването на исторически факти, свързано с т. нар. разкулачване в Русия.

Зулейха е млада крехка жена, омъжена на 15 години, майка не четири мъртви дъщери, робиня на съпруга си, слугиня на свекърва си. Понякога тайно краде лакомства, бори се с нечовешката умора, говори с духовете. Тази малка жена издържа физически и психическо натоварване, непосилно за обикновен човек. Носи бремето си, затворила се в своя свят, в който говори с духовете, прави им подаръци и повтаря имената на починалите си бебета (Шамсия – Фируза, Халида – Сабида), за да не ги забрави, да има с кого да говори....

"Не е лесно да угодиш на духовете. Трябва да знаеш кой дух какво обича. Например обитаващата прустовете бичура не е придирчива. Остави ѝ две-три чинийки с остатъци от каша или супа – през нощта ще го оближе и ще е доволна. Бичурата в баните е по-капризна, дай ѝ орехи или семки. Духът на обора обича тестено, духът на портите – счукани яйчени черупки. Но виж, духът на селото обича сладко. Така я е учила майка ѝ."

По всичко изглежда, че животът ѝ просто ще продължи по същия начин, когато политическите събития променят изцяло съществуването ѝ. За миг тя е освободена от затворничеството в дома си. Вече не е в услуга на свекърва си и мъжа си, но... Оказва се, че Зулейха тепърва ще трябва да извърви, може би най-тежкия и труден път в живота си. Обградена от непознати хора, хора от "кол и въже", хора, които ще преживеят най-голямата метаморфоза в живота си и никога няма да бъдат същите, ще променят историята...

"Зулейха се обръща, вдига към Игнатов измъчените си очи. Сякаш наднича в душата му. И без това тези зелени очи са оставили резка на сърцето му."

"Зулейха отваря очи" има най-важното качество на истинската литература – попада право в сърцето... Романът на Гузел Яхина е за женската сила и женската слабост, за свещеното майчинство на фона на трудов лагер... За мен остава загадка как този млад автор е успял да създаде толкова мощно произведение, прославящо люобвта и нежността в ада", пише руският писател Людмила Улицкая.

"Колко е уморена да губи близки хора. Да живее със страха от раздяла. В постоянно очакване на предстоящата смърт на детето и на своята. Просто се умори да живее."

Руската актриса от татарски произход Чулпан Ахматова споделя за книгата: "За мен този роман е химн за силата на човешкия дух, който е невъзможно да бъде пречупен, дори убит"

Зулейха отавря очи, а авторът – очите на читателя. Представя живот – ужасяващ, живот, който никой не заслужава, но живот през, който са преминали стотици хиляди, загубили живота и разсъдъка си. Но героите на Яхина преминават през него, преборват се дори успяват да го направят по-хубав. И никой вече не е същия и така трябва да бъде.

"Зулейха отваря очи" и напомня – тази история никога вече не трябва да се случва, а хората винаги оцеляват, водени от желанието си за живот, умението си да прощават, да ценят, да творят.

Това е книга, в която е описан дългият път на любовта към победата ѝ над смъртта.

Идеята за т.нар разкулачването (изземването на земята и имуществото на по-заможните селяни и изселването им) идва от Ленин през 1918 година. Тогава са създадени т.нар. Комитети по бедността. Иззети са над 50 млн. ха земи от селяните. Политиката е продължена от Сталин. Било е планирано в лагерите да бъдат изпратени 60 хил. души и да изсели 150 хил.- души. От т.нар. Северен край са изселени 70 хил. семейства, от Сибир – 50 хил. семейства, от Урал между 20 и 25 хил. семейства, от Казахстан между 20 и 25 хил. семейства.

Според историците през годините са разкулачени около 4 млн. Души, макар че точният им брой е много трудно да бъде установен. От тях между 1930—1940 години в изселническите лагери са били изпратени 2,5 млн. души, 600 хил. От тях са загубили живота си. Смъртността сред кулаците в този период е превишавала раждаемостта от 7 до 40 пъти.

Според журналиста от ВВС Кречетников, по данни на секретна справка на съветските власти около 90 хил. Кулаци са загинали по пътя на изселничеството, а други 300 хил. са загинали от недохранване и болести. Окончателният отказ от политиката на разкулачването става едва през 1954 година.

Източник: actualno.com

Култура  

от седмицата видео

Невероятни американски хеликоптери (ВИДЕО)


последни

вицове

- Госпожо, повярвайте ми, не съм пиян, Вие наистина сте много красива! - Каква госпожа, бе, аз съм катаджия!

още вицове

©2015-2017 Vratsa Guide.