Какво обещават партиите в ЕП преди изборите

Безработицата, социалното неравенство и скъпият живот тревожат европейците.

По-малко бюрокрация, по-добри условия за бизнеса, защита на работните места и подкрепа за зеления преход - това са само част от обещанията, които седемте основни политически семейства в Европейския парламент (ЕП) отправят към избирателите си преди евровота между 6 и 9 юни. Анализът е на Евронюз след допитване до различните управляващи формации за икономическата им програма.

Да се постигне икономически растеж в Европа през следващите 5 г., изглежда трудна задача. Потвърждава го и позицията на Международния валутен фонд, че “средносрочните перспективи за растеж на Европа намаляват от известно време”.

Причината е ясна - поредица безпрецедентни кризи, забавили темповете на развитие и предизвикали висока инфлация. Евросъюзът понесе тежки удари - като се започне с излизането на Обединеното кралство от блока, през COVID пандемията, войната в Украйна, откъдето се породиха енергийната криза и поскъпването на живота, както и намаляването на производителността. В най-голямата икономика в света САЩ нивото на безработицата е едва 3,8%, докато

в ЕС то тепърва спадна на 6%, което все още е голяма тревога

за европейците.

Сега несъмнено високите разходи за живот задават тона на избирателите, които трябва да излъчат новото управление на третата по големина икономика след САЩ и Китай. Според проучване на Евронюз именно безработицата, борбата срещу растящите цени и социалните неравенства най-много засягат европейците сега.

На този фон, а и при нестихващото геополитическо напрежение бъдещето на съюза изглежда неясно. Нещо повече - който и да чертае път в правилната посока, за да има шанс Европа срещу големите икономики, трябва да притежава не само солиден политически опит, но и майсторлък в мисленето на креативни решения.

Европейските лидери трябва да се справят и с нарастващите предизвикателства в технологичния свят, както и с климатичните промени. Повечето от групите в ЕП поставят конкурентоспособността на първо място в своя дневен ред, много от тях призовават за укрепване на единния пазар и по-малко бюрокрация. Вярват също, че

иновациите и инвестициите са решаващи

Именно върху тях се фокусира и най-голямата политическа формация в Европарламента - Европейската народна партия (ЕНП). Лидерите ѝ обещават повече конкурентоспособност и по-малко бюрокрация. Оттам поставят на първо място в своя дневен ред именно възстановяването на европейската икономика. ЕНП смята да постигне това чрез стартирането на “Стратегия за конкурентоспособност за Европа” и назначаването на специален еврокомисар, който да се съсредоточи единствено върху нуждите на малките и средните предприятия (МСП).

Лидерът на групата - германецът Манфред Вебер, каза неотдавна, че трябва да се насочват повече средства към иновации, както и че бюрокрацията трябва да бъде намалена. “Този мандат не беше добър в това отношение. Увеличихме бюрокрацията”, призна Вебер.

Сред икономическите приоритети на ЕНП е също защитата на критична инфраструктура като пристанища, телекомуникационни и енергийни съоръжения от поглъщане от трети страни, по-специално Китай.

ЕНП иска да разшири броя на търговските споразумения, включително чрез партньори от Африка и Южна Америка. Планира да разработи и споразумения за критични суровини - решаващ ход за развитието на новите технологии като електрически автомобили.

Втората по големина политическа сила - Прогресивният алианс на социалистите и демократите(СиД), си поставя за основен приоритет укрепването на единния пазар. Така според лидерите ѝ ще се намали външната зависимост за ключови сектори. Затова трябвало да се намали фрагментацията на вътрешния пазар. Според СиД е важна и по-нататъшната фискална интеграция в блока, включително обединяването на банковия съюз и съюза на капиталовите пазари.

Евродепутатът от групата Хонас Фернандес, който е говорител по икономическите и финансовите въпроси, коментира, че

ЕС се нуждае от годишен лимит за разходите,

за да се предпази от разрушителни шокове.

Третата по големина политическа група “Обнови Европа”, която в момента разполага със 102 места в парламента, иска по-добро регулиране на новите технологии. Според тази формация първата създадена комисия в бъдеще трябва да бъде инвестиционна и да се занимава с научни изследвания, развитие и иновации, за да увеличи глобалната конкурентоспособност на ЕС. “Обнови Европа” предлага от 2027 г., когато трябва да стартира нов програмен период с нов бюджет, да се изразходват 3% от БВП на съюза за научни изследвания и инвестиции. През 2022 г. разходите на ЕС за научноизследователска и развойна дейност са били 2,24% от БВП по данни на Евростат. Формацията подчертава нуждата на малките и средните предприятия от лесен достъп до средства чрез премахване на националните бариери на капиталовите пазари. Членовете ѝ се застъпват също за специален комисар по правоприлагането, чиято работа трябва да бъде пълното прилагане на съществуващите в блока закони.

Групата на Зелените - Европейският свободен алианс (ЕСА), предвижда повишаване на конкурентоспособността чрез зелени инвестиции. Тя провежда кампании със “Зелена и социална сделка” - пакет, който обещава да инжектира пари от компании за изкопаеми горива в зелени инвестиции. Приоритетите на Зелените са храната, чистата вода, основните жилища, евтиният обществен транспорт и енергията.

За групата на Левицата в ЕП нарастващите неравенства, избягването на данъци и липсата на инвестиции в обществените услуги са трите най-сериозни проблема, върху които трябва усилено да се работи през идния мандат. Пътя към просперираща Европа представителите на партията виждат чрез облагане на корпоративните свръхпечалби. С приходите от богатите бизнеси групата обещава да коригира социалните неравенства, да стимулира инвестициите и зеления преход. Така според тях ще намалее неравенството между богати и бедни. Говорител на Левицата коментира, че промените в данъчното облагане може да заменят мерките за икономии, планирани в целия блок.

“Правителствата на ЕС губят зашеметяващите 286,5 млрд. евро

приходи годишно, което се равнява на 33 млн. евро на час, поради неспособността им да облагат справедливо най-богатите в Европа”, посочват от Левицата.

Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) ще се борят за стимулиране на единния пазар и малкия бизнес - което отчасти се повтаря с политиките на най-голямата сила ЕНП. ЕКР обещава да върне стратегическите производства в Европа и да подкрепи енергийната сигурност със специално внимание към ядрената и геотермалната енергия.

Групата не е голям фен на Зелената сделка,

но обещава да даде приоритет на европейската отбранителна и технологична индустрия, стимулирайки иновациите и инвестициите в авангардни технологии като AI и квантови изчисления.

Крайнодясната Идентичност и демокрация (ИД) пък от години се зарича да реформира ЕС и да му придаде нов облик. Групата, на която според прогнози ѝ предстои да си спечели 24 места повече в новия Европарламент, се бори да затегне подхода на блока към миграцията и да смекчи климатичните политики, за да защити работните места и промишлеността.

Според социолози освен ИД по-голямо влияние през следващия мандат в ЕП ще има също ЕКР. Това ще е за сметка на отлив от “Обнови Европа” и Зелените.