3.8 млн. работещи българи издържат 1.7 млн. пенсионери

Още 2229 души по-малко в България! С толкова е намаляло населението през 2023 г., за да се стопим до 6 445 481, сочат годишните данни на НСИ.  С под 6.5 милиона души страната ни съставлява едва 1.4% от населението на Европейския съюз.

Жените надвишават по брой мъжете и представляват близо 52% от цялото население. Така на 1000 мъже се падат 1081 жени. Според данните броят на мъжете преобладава в категорията  до 55 г. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната. Дамите се славят и като по-дълголетния пол. 

Лошата демография се изразява и в нарастване дела на хората в пенсионна възраст. В края на 2023 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 530 909, или 23.8% от населението на страната. В сравнение с 2022 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта.

Пенсионерски области

В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (31.3%), Габрово (30.3%) и Смолян (28.9%). Общо в двадесет и две области този дял е над средния за страната. Очаквано, най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 19.2%, Варна - 21.5%, и Благоевград - 22.2%.

Пловдивска област е в добра кондиция. Тук възрастните са 22.5 на сто от всички. Делът им е значително по-малък, тъй като има много млади хора. 

На другия полюс са подрастващите. Към 31 декември 2023 г. децата до 15 г. в страната са под 1 милион, или 14.1% от общия брой на населението.

Относителният дял на населението под 15 г. е най-висок в областите Сливен - 18.9%, Ямбол - 15.2%, и Бургас - 14.9%. А най-нисък е в областите Смолян - 10.6%, Видин - 11.5%, и Габрово - 11.7%. Това са и районите, реално заплашени от обезлюдяване в близкото бъдеще.

3.8 милиона работят

Населението в трудоспособна възраст към края на миналата година е 3 769 хил. души, или 58.5% от населението на страната, като мъжете са 1971 хил., а жените - 1798 хиляди. Работещите българи пък издържат 1.7 милиона пенсионери (26.3% от цялото население) и още един милион деца под трудоспособна възраст (15.2%).

Това всъщност е и основният проблем и на бизнеса, и на социалната система. За първите - намаляването на хората в трудоспособна възраст означава, че няма кой да работи, а за вторите - че социалната система се нуждае от още по-големи дотации от бюджета, за да се изплащат пенсии.

Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 г.) и броя на излизащите (60-64 г.), обясняват статистиците. За 2023 г. това съотношение е 67.

Най-благоприятно е положението в областите Сливен - 90, София (столица) - 83, и Варна - 79 лица. Най-нисък е този показател в областите Смолян - 43, Кърджали - 47, и Силистра, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 53 лица, влизащи в трудоспособна възраст.

Всички се натискат за града

73.5% от населението живее в градовете, останалите - малко над 26 на сто, предпочитат селото. Половината от населението на страната (51.5%) живее в Югозападния и Южен централен район, а най-малък по брой на населението е Северозападният район - 664 хил. души, или 10.3% от населението на страната.

През 2023 г. в два статистически района населението намалява спрямо 2022 г., като намалението в Северозападния е с 1.1% и в Северния централен район - с 0.9%. В останалите статистически райони населението нараства.

1/3 живеят в София, Пловдив и Варна

В София, Пловдив и Варна, живее повече от една трета от населението на страната (36.5%), показват още данните на НСИ. В Пловдивска област населението наброява 633 586 души, като прирастът тук е положителен - 0,3%, но в номинал това означава едва 2070 души повече. Въпреки това трябва да се отбележи, че с положителен прираст са едва няколко области: Бургас, Варна, Кърджали и София.

Пловдив изпадна от топ 3 по бебета

Пловдивска област не успя да се вреди в топ 3 по раждаемост сред всички останали области  със своите 9.7 промила. Това означава, че 9.7 живородени деца се падат на 1000 души от средногодишния брой на населението през годината.

В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.5‰, София и Ямбол - по 9.9‰, уточняват от статистиката. Лидерството на Сливен и Ямбол обаче се дължи и на това, че там има струпване на доста ромско население.

Като цяло през 2023 г. в страната са регистрирани 57 478 родени деца. В сравнение с предходната година има ръст с 601 деца, или с 1.1%. Припомняме, че след своеобразния пик на раждаемостта през 2009 г. тенденцията е все надолу. Най-малко бебета през 2023 г. са се родили  в областите Смолян - 5.1‰, Перник - 6.4‰, и Габрово - 6.8‰.

През 2023 г. са регистрирани 1047 случая на многоплодни раждания, което е с 5 случая по-малко, отколкото през 2022-ра. При 1036 от случаите са родени близнаци. Тризнаците са 11 случая.

Близо 60 на сто от всички новородени обаче са родени в семейства без брак.

Оглавяваме печална класация в ЕС

Броят на починалите лица през миналата година е 101 006, а коефициентът на обща смъртност  - 15.7‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява със 17 808, или с 15.0%. Пикът беше през 2021 г. заради ковид-19.

Нивото на общата смъртност обаче продължава да е високо. Нещо повече, равнището на общата смъртност на населението в България е най-високо сред държавите членки на ЕС. Общо за 27-те страни коефициентът на смъртност през 2022 г. е 11.5‰. С най-ниска смъртност са Ирландия и Люксембург - по 6.8‰, и Малта и Кипър - по 8.0‰. Освен в България по-висока от средната за ЕС-27 смъртност има само в Латвия, Литва и Хърватия.

В регионален аспект сред всички български области с най-висока смъртност в страната са Видин - 23.4‰, Габрово - 21.9‰, и Монтана - 21.6‰. В осем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София - 11.4 процента, или почти колкото е средната за ЕС.

15 000 са избрали терминал 2

През миналата година 15 227 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като 60.9% от тях са мъже. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (18.1%), Обединеното кралство (16.9%) и Франция (8.4%).

Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, което включва български граждани, завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение или статут за пребиваване в страната, са 56 807, или над три пъти от изходящия поток. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (25.0%), Украйна (17.5%) и Руската федерация (9,7%).