41 години от най-големия десант в българския футбол (галерия)

Преди 41 години се случи безспорно най-големият десант на фенове в историята на българския. Черно-бялата общност по локомотивски изстрада завръщането си в А група след драматична победа с 2:1 над Осъм (Ловеч) на Националния стадион Васил Левски. Той бе изпълнен от пловдивските фенове, които бяха водени от чистата си любов към клуба. Те бяха пристигнали в столицата не спонсорирани от фалирари впоследствие банки и кредитни милионери, а със собствени средства, за да подкрепят любимия си тим в битката за завръщане в елита.

Решението за допълнителния мач за попълване на А група дойде като балсам за душата след нещастно загубения бараж срещу Черноморец. От елита е изваден Спартак Плевен, защото ги хванаха за уредени мачове с Черно море и черна каса. Разкритието става след автокатастрофа на треньора на Спартак Иван Иванов, при която той умира. Тогава ченгетата намират неговия тефтер, в който било описано всичко. Плевенчани бяха извадени от А група, а на 6 футболисти от Черно море завинаги им бе забранено да играят професионален футбол.

Първенството в Б група започваше в края на август и черно-белите още не бяха започнали подготовка. Христо Бонев после е разказвал, че буквално от плажовете са събирали футболистите, за да започнат да се готвят за този мач. За треньор на мястото на отишлия в чужбина Атанас Драмов (Големия Джеймс) бе назначен покойния Атанас Ангелов. 

Еуфорията у феновете бе страхотна. Единият специален влак, който БДЖ отпусна, се бе напълнил до обяд. Пуснат бе и още един, който също се напълни до вечерта. За повече нямаше възможност предвид отпускарския сезон. На Националния стадион Васил Левски се стекоха 40 хиляди зрители. Около 30 хиляди бяха от Пловдив, малко от Ловеч и незначителен брой софиянци. Останалите столични любители на футбола по същото време са на съседния стадион Народна армия, който е пълен до краен предел за мача на ЦСКА срещу сборен отбор от А група.

Всички на Лаута мислеха, че ще бият Осъм (Ловеч) много лесно. Във влака най-често казваната фраза между отварянето на бутилки Каменица светло (Веро 11) бе „На Осъм – осем”. Нямаше човек, който да се съмнява в победата и после започва фиестата. Тя наистина дойде, но по локомотивски – трудно, изстрадано и през хиляда перипетии.

А всичко започна великолепно. Пас на Христо Бонев към Христо Сотиров (Вятърко) и 1:0. Още 2-3 чисти положения пред вратаря Паралийски бяха пропуснати аристократично до почивката. През второто полувреме обаче ловчанлии взеха, че натиснаха, а локомотивци се огънаха. Явно момчетата от Осъм бяха тренирали, докато пловдивчани лекуваха по плажовете изтормозените си души от загубения бараж срещу Черноморец (на реванша на Лаута – греди и самоубийствено 0:0).

Вратарят Стефан Стайков (Бате Зайо) правеше и невъзможното, но запази мрежата суха. Да, но и Бате Зайо сгреши в 56-ата минута. Шут от 40 метра на Василев и Стайков извика: аут. Аут, ама в долния му десен ъгъл, Окрилени от гола ловчанлии обсадиха вратата на Стефан Стайков и по чудо не пада второ попадение. Натискът бе преодолян с неистовата подкрепа на 30-те хиляди пловдивчани по трибуните. Младо, старо, ултрас, семкаджия - всичко бе агитка в този мач. От Осъм най-деен беше изгонения от Локото Александър Дюлгеров. Дюлгеров правеше квото си иска с нашата защита и добре, че либерото Курбанов накрая успя да се справи с него. 

Така се стигна до 90-ата минута, когато съдията даде фаул за Локо на границите на пеналта. Целият стадион утихна в очакване отново Христо(с) Спасителя Зума да измъкне своята чета. Докато Зума се накани обаче Аян стреля по земя и в един момент целият стадион изригна. Да, ама не! Топката се удари във вътрешната част на левия дирек, мина по цялата голлиния, отби се в десния и излезе! Мъка локомотивска!

И така дойдоха продълженията. В Локо двама дебютанти влязоха като принудителни смени – 17-годишният Димитър Калканов и Марин Камалиев от Несебър. В продълженията обаче окапаха и ловчанлии. Така дойде последната минута на първото продължение, когато в дъгата пред пеналта Аян влезе на скорост, направи с Едо гениалното им двойно, след което Садъков литна вратаря и с топката влезе във вратата. До края на мача нямаше седнал човек на стадиона. 30 хиляди души прави със запалени вестници. Неописуема гледка беше Националния стадион. Второто продължение не се усети как мина и след последния сигнал на Богдан Дочев всички ликуваха. Стадионът просто изригна като вулкан! Футболистите бяха капнали. Едва намериха сили за почетна обиколка, а след това някои останаха да лежат на терена.

София едва ли помни друга такава вечер. Двата булеварда, водещи към Централна гара бяха блокирани от черно-белите фенове. Някои от хората се отправиха към гара Подуяне, която е по-близо. И на двете влакови композиции фенове дръпнаха ръчната спирачка, за да изчакат идващите от стадиона. Влаковете тръгнаха със закъснение.

По магистралата пък бе направо чудо. Колите се движеха с не повече от 50 км. Всички бяха извадили черно-бели шалчета и знамена. На входа на Пловдив, на самата табела някой предвидливо беше изобразил с лампи, подхранвани акумулатор буквата А. На Лаута пък бе устроено уникално посрещане на отбора, въпреки че полунощ беше минал отдавна.Така завърши най-големият десант на фенове в историята на българския футбол.