77 изповеди и музика за празника на Ива Китова СНИМКИ

Ива Китова-Йорданова, която е наследничка на два знатни пловдивски рода - Гаврилови и Китови, навършва 77 години днес. Навръх празника дъщерята на прочутия д-р Димитър Китов има повод да зарадва своите близки и приятели с новия си „Сборник 77“. Четивото, напълно в нейния витален стил, ни потапя в археологията и поезията на Пловдив.

Елегантното парти, което се подготвя, е пълно с изненади. От Париж под тепетата пристига актрисата и поетеса Анна Танчева, а цигуларят Мичо Димитров ще засвири прочувствени мелодии от прочути композитори. „Дрес кодът е „любов“ - в синхрон с близкия празник Свети Валентин, но тази поетична вечер ще е в червено: от страстното вишневочервено - цвета на Кармен, до абстрактно нюансирането червено от картините на Marc Rothko“, споделя пловдивската grande дама.

Ива e дизайнер и 30 години от живота ѝ преминават в Париж,

където тя остави своя почерк в интериора на 27-ия етаж в Арката на Дефанс. Днес, завърнала се в родната си къща в Пловдив, тя се отдава на друга своя муза - писането. Дарбата я съпътства и ѝ помага да сътвори няколко книги. „Първата е „Ида в планетната страна“. Посветих я на моите родители, като тя излезе и в превод на френски“, обясни пловдивчанката. С нея тя като автор участва в Салона на книгата във френската столица.

Втората ѝ книга е по-професионална и дава насоки в дизайна - „Няколко традиционни полезни съвети за вашето жилище, интериор и дизайн“. Книгата „Теа и дракона“ се ражда след пътешествията на Ива до Макао, а „Корона и ковид“ разказва за онези 19 тежки дни, с които самата тя се бори с коварната болест. Поредната ни среща с Ива обаче е повод да разкажем за нейния пловдивски дом. Елегантната бяла къща е описвана в архивите като фамилна сграда на братя Китови. Разположена в близост до зеления оазис на Дондуковата градина, тя е съхранила забележителна история. Родът Гаврилови тръгва от чорбаджи Йовко от Клисура, с корени от Брестовица. Дядото на Ива - Иван Китов, като млад пристига от Харманли в Брестовица. Покрай тъста си се захваща с лозарство, а после двамата стават учредители на винарската кооперация „Нов живот". След една „стопанска“ екскурзия до Париж Китов събира в бастуна си… гроздови семена. Така

внася първите френски винени сортове

в Брестовица, от които после прихващат калеми и другите лозари в селото. В началото на 20-те години на м.в. Китов започва да търси място за бъдещия си дом в Пловдив. Само на 42 години по онова време, той имал трима синове, достойно име и успешен бизнес. Бил женен за Христина (Тина) Павлова и твърдо гледал към лозарството, винарството и търговията.

Спира се на мястото в еврейския квартал, наричан тогава „Орта Мезар", където търгува с качествено вино, пури и френски коняци. Днес къщата му е паметник на културата и е на пъпа на Пловдив - на ул. „Христо Г. Данов", в близост до Дома за младоженците.

Строена е по проект на талантливия арх. Камен Петков. Строителството ѝ започва през 1924 г., но и днес впечатлява с широките си стълбища и ефектен парапет от ковано желязо. Оцветяват го в бяло и това придава на къщата специфичния ѝ версайски дух. Подът е покрит с мозайка, като на всяка площадка в нея са вплетени по две шестоъгълни звезди - еврейски символ, в знак на уважение към съседите и приятелите на семейството. На всеки етаж има по два просторни апартамента, като височината на таваните им достига до 3.10 метра. Ала най-интересен е фактът, че къщата е била първата в града, за чийто строеж е използвана стоманобетонова конструкция. Тухлите са били закупени от Калпакчиевата фабрика, а между етажите има сгуроизолационна възглавница. Китов държал и на дебелината на стените - те са масивни, а най-отдолу са дебели 80 см, докато нагоре изтъняват до 30 см. По този начин домът става устойчив на земетресения и нито един последващ трус не е бил фатален за сградата.

Ротондните ѝ балкони впечатляват

минувачите отдалече,

а този на втория етаж е любимото място на Ива. Замислена като инвестиция, носеща доходи, къщата разполага с дълбока изба - в нея собственикът ѝ Иван Китов правил своето прекрасно вино. За целта строителите пуснали циментов улей от шахтовия прозорец на избата, така по него гроздето трябвало да се търкаля от шарпаните до бъчвите. На първия етаж проектирали голяма кръчма, където Китов продавал скъпата си стока на клиентите - само за 8 години магазинът му се утвърдил като най-добрия в града. От него купували коняк „Робер", червено сухо и сладко вино без примеси, както и еврейска мастика - задължителната напитка по време на Пасха. „Трябва да се гордеем, че все още има хора като Ива Китова Йорданова, които пазят живо културното наследство на града ни и от които има какво да научим за миналото си", казват за дамата хора, които я познават отблизо.

В партера на къщата навремето започва частната си практика д-р Димитър Китов, един от синовете на Иван Китов. Тук на български и латински било изписано името и специалността му. Като младеж той се изучил в университетите в Загреб и Берлин, където специализира уши, нос и гърло. Преди да се установи в Пловдив, Димитър упражнявал професията си на кораб по Беломорието. И това не било случайно, защото там се сприятелил с Марко Гаврилов, за чиято сестра Парашкева - Беба, по-късно се оженил. 

Когато се завърнал в Пловдив, д-р Димитър Китов пуснал официално съобщение в градския вестник и наел файтон да обиколи центъра, за да го видят. „Днес към наследниците на този славен род се присъединяват и трето поколение доктори. Също така достоен представител на семейството е в академичната лекарска гилдия на страната ни и ние се гордеем с нея“, допълва пловдивчанката Ива Китова. А къщата, която семейството обитава днес е паметник на културата и заслужава както вниманието на наследниците, така и това на отговорните институции, за да продължава да напомня за културното наследство на града ни.