9 септември: когато ликвидираха елита на България

Още в първите три месеца след 9 септември 1944 в България са избити близо 30 000 представители на дотогавашния елит. Целта: да се разчисти пътят към властта на безпросветни и безскрупулни поддръжници на съветския режим.

Да бъдат унищожени или поне изцяло изолирани най-образованите, предприемчиви, можещи и успели представители на българския елит до 9 септември 1944 – това е една от първите и най-важни цели на така наречената „класова борба”, провеждана от комунистическия режим. А България е страна, в която червеният терор на Ленин и Сталин се прилага особено настървено. Книгата “Погубената България” на изследователите проф. Вили Лилков и Христо Христов илюстрира чрез разказите на жертви и извършители репресиите, извършени след преврата на 9 септември 1944.

Ужасите след 9 септември

Още през първите три месеца на съветската окупация без съд и присъда в България са избити между 27 хиляди и 30 хиляди интелектуалци, духовници, учители, държавни служители, офицери, полицаи, общественици, индустриалци, търговци, лекари. За да оправдае тяхното унищожаване, комунистическата пропаганда раздува многократно броя на убитите комунисти, ремсисти и земеделци преди идването си на власт. Следват така нареченият „народен съд”, концлагерите, съдебните процеси по сталински срещу минни инженери, електроинженери, строителни инженери, пожарни командири, оръжейни специалисти и други представители на елита, обявени за чужди шпиони, само защото са завършили европейски университети. Всичко това се оправдава като акт на възмездие в името на „жертвите на фашизма“, а и с класовата борба, която по теорията на Сталин се разгаря с все по-голяма сила с напредване на успехите на социализма.

През 70-те години на миналия век ЦК на БКП възлага на БАН и на Музея на революционното движение да пресметнат броя на жертвите сред комунистите и левите земеделци между 1923 и 1944 година. Резултатите от извършеното мащабно изследване са публикувани в албум-справочник, озаглавен „Звезди във вековете“. От него излиза, че броят на жертвите е 4 816 души. Така рухва митът на партийната пропаганда за стотици хиляди избити от „монархо-фашистите“, а излязлото по книжарниците издание се оказва неудобно за диктатурата и затова целият му тираж набързо е иззет.

Проф. Вили Лилков подчертава, че съвместното му изследване с Христо Христов е логично продължение на усилията да се проследи докрай съдбата на много бележити българи сред т. нар. „бивши хора“ не само в столицата, но и в още 14 големи областни и по-малки градове.

„Задачата ни беше не само да припомним Голготата на изтъкнати общественици, управници, предприемачи, учени, инженери, адвокати и прочие, но и да разкрием с факти масовостта на комунистическия терор. Силен акцент е поставен и върху методите, с които Държавна сигурност се опитва да ликвидира и заличи напълно паметта за най-просветените, напредничави и предприемчиви българи след деветосептемврийския преврат. Специално място сме отделили на работата на следствените органи на режима. Методите за подготовката на главорезите му са директно заимствани от НКВД и се практикуват от изпратените в страната униформени и цивилни съветски инквизитори, които ръководят българските си слуги. Дори терминът „бивши хора“, използван от ДС за обозначаване на несвързаните с политиката елити на Царство България, е директна заемка от практиката на червения терор в СССР”, обяснява проф. Лилков.

Да бъдат унищожени или поне изцяло изолирани най-образованите, предприемчиви, можещи и успели представители на българския елит до 9 септември 1944 – това е една от първите и най-важни цели на така наречената „класова борба”, провеждана от комунистическия режим. А България е страна, в която червеният терор на Ленин и Сталин се прилага особено настървено. Книгата “Погубената България” на изследователите проф. Вили Лилков и Христо Христов илюстрира чрез разказите на жертви и извършители репресиите, извършени след преврата на 9 септември 1944.

Ужасите след 9 септември

Още през първите три месеца на съветската окупация без съд и присъда в България са избити между 27 хиляди и 30 хиляди интелектуалци, духовници, учители, държавни служители, офицери, полицаи, общественици, индустриалци, търговци, лекари. За да оправдае тяхното унищожаване, комунистическата пропаганда раздува многократно броя на убитите комунисти, ремсисти и земеделци преди идването си на власт. Следват така нареченият „народен съд”, концлагерите, съдебните процеси по сталински срещу минни инженери, електроинженери, строителни инженери, пожарни командири, оръжейни специалисти и други представители на елита, обявени за чужди шпиони, само защото са завършили европейски университети. Всичко това се оправдава като акт на възмездие в името на „жертвите на фашизма“, а и с класовата борба, която по теорията на Сталин се разгаря с все по-голяма сила с напредване на успехите на социализма.

През 70-те години на миналия век ЦК на БКП възлага на БАН и на Музея на революционното движение да пресметнат броя на жертвите сред комунистите и левите земеделци между 1923 и 1944 година. Резултатите от извършеното мащабно изследване са публикувани в албум-справочник, озаглавен „Звезди във вековете“. От него излиза, че броят на жертвите е 4 816 души. Така рухва митът на партийната пропаганда за стотици хиляди избити от „монархо-фашистите“, а излязлото по книжарниците издание се оказва неудобно за диктатурата и затова целият му тираж набързо е иззет.

Проф. Вили Лилков подчертава, че съвместното му изследване с Христо Христов е логично продължение на усилията да се проследи докрай съдбата на много бележити българи сред т. нар. „бивши хора“ не само в столицата, но и в още 14 големи областни и по-малки градове.

„Задачата ни беше не само да припомним Голготата на изтъкнати общественици, управници, предприемачи, учени, инженери, адвокати и прочие, но и да разкрием с факти масовостта на комунистическия терор. Силен акцент е поставен и върху методите, с които Държавна сигурност се опитва да ликвидира и заличи напълно паметта за най-просветените, напредничави и предприемчиви българи след деветосептемврийския преврат. Специално място сме отделили на работата на следствените органи на режима. Методите за подготовката на главорезите му са директно заимствани от НКВД и се практикуват от изпратените в страната униформени и цивилни съветски инквизитори, които ръководят българските си слуги. Дори терминът „бивши хора“, използван от ДС за обозначаване на несвързаните с политиката елити на Царство България, е директна заемка от практиката на червения терор в СССР”, обяснява проф. Лилков.

Източник: www.dw.com

Ето я историческата истина в две снимки-фалшива и истинска