95-годишната Керка, дарила 100 000 лева: Това ме крепи, загубих дъщеря си

Огромен човек! Само може да й се поклоним до земята! 95-годишната Керка, дарила 100 000 лева на болницата в Димитровград, обясни пред bTV силата, която я е накарала да го направи.

" Една дъщеря имах – загубих я. Сега има нещо, което остава. Това ми дава вътрешна сила, това отчасти ме крепи“, споделя възрастната жена.

"През август ще навърша 96 години. Дълъг живот. Ако питат мен – не е необходимо човек да има толкова дълъг живот. Болки се явяват. После, аз се почувствах сама. Една дъщеря имах - загубих я, мъжа си загубих. Никакъв смисъл в живота нямам освен това, което направих. Мъжът ми беше жив, двамата решихме да дадем парите за благотворителност“, подели в специално интервю за bTV 96-годишната Керка Йотова, която дари 100 000 лева за ремонт на детското отделение.

„Какво да ги правим тези пари? Толкова пари като ги видяхме… Не че се уплашихме, ама,  какво, пред нас какво е, какво можехме да направим? И най-после решихме, че тези пари като ги вземем, ще ги дадем за благотворителност. Тогава аз предложих да купим някаква скъпа апаратура за диагностика и лечение на деца. Но апаратурата ще се вземе – година, две, пет, ще остарее“, разказва още Керка Йотова.

По думите ѝ децата, които сега посещават отделението, се радват, защото някои от тях дори не са виждали играчки вкъщи. Но в отделението има, играят си и не искат да си ходят, защото им е хубаво. И това радва“, споделя жената.

„Единици биха го направили това. Хората са много лакоми и алчни, затова не го правят. Колко богати хора – не 100 хиляди, а милиони имат. Ако имаха такава съвест, такова чувство на отговорност, такава душа – можеха да го направят, но…“, казва Керка.

„Аз исках да направя нещо за дъщеря си. Да направим благотворителност. И аз реших тези пари да останат в Димитровград. Къде? В болницата“, сподели още дарителката.

Възрастната жена била притеснена и не искала да се дава гласност за дарението. Керка Йотова работила като аптекар цял живот. Но започнала като учителка.

„Така премина моят живот. Ако не ми се бяха случили толкова нещастия, щях да кажа, че съм имала един щастлив живот. Но това, което се случи – това е най-лошото, което може да се случи на една майка. И сега, макар че идват жени тук, сестра ми в неделя идва – но чувствам празнота в живота си, чувствам се сама“, през сълзи споделя жената.

Но казва, че сега, след като знае, че децата, които се лекуват в отделението, се чувстват по-добре – това и дава сила.