Адриан Николов, икономист: Бизнесът може да поеме вдигането на ниските възнаграждения

- Г-н Николов, как според Вас ще се реши спорът за размера на минималната работна заплата (МРЗ) за догодина? Бизнесът дава отпор за 1077 лева. Нещо повече - смята, че МРЗ не трябва да е обвързана със средната заплата за страната, защото не е свързана с производителността на труда, и по тази причина не е меродавна. В същото време синдикатите отново плашат с протести, ако не се спази методиката за определянето на МРЗ и тя да е 50% от средната. 

- За размера на МРЗ за 2025 година няма място за спорове. Този механизъм сега няма как да се промени. Тепърва Министерството на труда и социалната политика ще пуснат варианти за реформа при определянето на минималната заплата, които ще включват повече индикатори, вероятно четири или пет. Докладът на ведомството ще бъде публикуван по някое време през октомври. Дори и да се работи целенасочено, ще отнеме една, две или три седмици, докато успеят да направят някаква удачна формула, но и тогава ще е безкрайно късно да влезе тази нова формула в Бюджет 2025. 

Финансовото министерство пише бюджет от месеци и то е заложило параметъра, който изчислиха в края на юли. С други думи,  МРЗ за догодина твърдо е 1077 лева. 

А дори и да влезе нов финансов министър и да се развие невероятният според мен сценарий с ново неслужебно правителство, което да иска да прави промени в бюджета, най-вероятно минималната заплата ще е последното нещо, което ще се пипа. Размерът на МРЗ ще засегне около половин милион работници и вероятността той да се промени в средата на 2025 г. също е абсолютно нищожна. Не мисля, че има финансов министър, който би направил такова движение, защото твърде много ще обърка плановете на бизнеса.

В този смисъл до догодина има твърде много време да се обсъждат варианти и да се стигне до оптималната формула, която да се приложи от 2026 г. Хубаво е, че след доста механичното приемане на препоръките на ЕК все пак се възбуди дебат по темата (тогава България прие да въведе процедура, чрез която да се установят ясни и точни критерии за определяне на минимална работна заплата - б.а). Очевидно всички заинтересовани страни осъзнаха, че едно механично обвързване на МРЗ със средната заплата няма да доведе до добър резултат - нито отраслов, нито регионален, нито за нискоквалифицираните работници, нито за младите, които тепърва стъпват на пазара на труда.

Още повече че средната работна заплата е изключително непредставителна за България. Това е важно да го подчертаем. Спомняте си, наскоро излязоха много интересни данни от НАП, които показаха, че под линията на средната заплата за България са почти 3/4 от работниците.

- Какви индикатори биха могли да се включат в една нова формула за определяне на МРЗ?

- Ние не изчисляваме т.нар. медианна заплата и това според мен е причината, поради която Министерството на труда иска да се движи по някаква алтернативна формула. Аз персонално очаквам да видя включени компоненти, като например ръста на БВП, тъй като той отразява най-общо икономическата динамика, или ръста на цените във вид на инфлационен коефициент. Този коефициент ще позволи промените в МРЗ да отразяват стандарта на живот и обещава, че той ще се запази за хората, които я получават. Много вероятно е да има и индикатор, който да отразява пазара на труда - дали ще е безработица, дали заетост. Включването на такъв индикатор във формулата ще означава, че в ситуация, когато пазарът на труда върви на зле и има много безработни и малко отворени работни места, едно ново увеличаване на МРЗ ще влоши допълнително и без това пресирания пазар на труда. Може би ще видим, по настояване  на работодателските организации, и някакъв измерител за производителността на труда. Най-елементарно може да е включен показателят "добавена стойност" на един нает. Въпреки че в икономика като българската, в която има много различни сегменти с различна производителност, отново този показател не ни казва твърде много. Но все пак трябва под някаква форма да я видим във финалния вариант на формулата, според мен.

От Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) излезе доста интересно становище, което разграничава брутна заплата от основна, възможно е и в този дебат да се влезе. Най-общо - техният аргумент е, че трябва да се ползва за база основна заплата. Техните доводи им позволяват да твърдят, че за следващата година МРЗ трябва да е с 200 лева по-ниска, което, длъжен съм да кажа, е невероятен сценарий. Досега в историята на България намаляване на МРЗ е нямало, няма и да има.

- Аргументите на работодателите да не искат да вдигат възнагражденията от години са едни и същи - ниската производителност на труда.

- Ако погледнем динамиката на средната производителност на труда и динамиката на средните заплати, виждаме ясна връзка. Имаше един период от началото на миналото десетилетие докъм средата му, в който производителността на труда нарастваше по-бързо от заплатите. След това пък заплатите растяха малко по-бързо. В последните години заплатите по-скоро догонват онзи ръст на производителността, който бяхме изработили в края на първото десетилетие докъм средата на второто. Всъщност забелязваме тенденция и като погледнем към развитите сегменти на промишлеността, тъй като там разликите в производителността на труда са много ​видими. Да речем, един работник в текстилна фабрика произвежда от порядъка на 7-8 хиляди докъм 10 000 евро годишно, докато в химическите предприятия например се достига 35 000 евро на един нает годишно. Заплатите очевидно отговарят на действителността и сегментирането на производителността, в смисъл - пазарът в много голяма степен успява да се напасне сам.

- Вечен аргумент на бизнеса е, че ръстът на МРЗ би отрязал най-нискоквалифицираните работници от пазара на труда. Има ли пряка връзка според Вас?

- Тази година такова нещо не видяхме, нямаше бог знае колко сериозен пик на безработицата или заетостта, свързан по някакъв начин с увеличената МРЗ (миналата година МРЗ бе 780 лева, сега е 933 лв. - б.а). Големият риск е обаче дали не сме изтласкали някаква част от тези трудови договори на сиво. Дали става въпрос за някаква част от дохода или изцяло нови сиви практики, все още не е ясно. Данните за сивата икономика винаги са под въпрос, тя затова е сива! Очакваме оценката на Асоциацията на индустриалния капитал, която от години се опитва да я измерва, и според мен може би ще има леко повишение при дела на сивите практики.

- ​Съвсем наскоро обаче голям чуждестранен инвеститор обяви, че напуска България по ред причини, включително и увеличението на цената на труда. Имам предвид производителя на кабелни комплекти за автомобилната индустрия "СЕ Борднетце - България", който затваря завода си в Плевен, а на този в Карнобат намалява капацитета.

- Това е напълно естествен процес. Вероятно за някои инвеститори България вече се оказва скъпа държава за труда, който искат да купят, и производителността, която търсят. По-любопитно в този казус ще е да проследим какво се случва с освободените работници, тъй като става въпрос за големи предприятия. Ще наблюдаваме на общинско и регионално ниво дали ще се случи така, че да има пик на безработицата, или пазарът на труда ще успее да абсорбира тези работници. Нали работодателите непрекъснато казват, че изпитват хроничен глад за работна ръка.  Би трябвало веднага да прихванат останалите без работа и да ги наемат. Точно това би трябвало да се случи, ако твърденията за недостиг на работници са истина.

- И друго важи с пълна сила - ако действително работодателите имат нужда от работна ръка, би следвало да предложат по-високи възнаграждения, за да привлекат служители. В област Пловдив например -  индустриалния център на България - от години не можем да отлепим от шестото място на областно ниво в страната. И непрекъснато се търсят работници по заводите.

- Имайте предвид, че Пловдив е много голяма област. Когато слагаме общините Карлово, Хисаря и "Марица" например в един и същ регион, винаги се получават такива особености. Защото, ако гледаме само Раковски, община "Марица" и община Пловдив, там динамиката на заплатите е доста по-бърза от северните части на област Пловдив.

- В заключение, Вие смятате, че бизнесът ще може да поеме увеличението на минималната заплата, въпреки шумния отпор?

- Да, според мен, в общия план ще може. Най-вероятно ще има и още предприятия като тези, които в последните месеци декларираха, че напускат българския пазар. Тези заводи най-вероятно са разчитали именно на нискоквалифицирани кадри и затова МРЗ ги изтласква от България. Трябва да си дадем сметка, че точно тези хора наистина се нуждаят от преквалификация и добавяне на нови умения. И тук е ролята на държавата, на Агенцията по заетостта да префокусират своите усилия в дообучаване и добавяне на квалификации. 

Големият въпрос е да можем да привлечем нови, по-стойностни инвеститори. В добавка можем да работим за профилиране на регионите, създаване на инфраструктура и по-добра среда за правене на бизнес. И както казах - да обучаваме непрекъснато работещите на нови умения.

Визитка 

Адриан Николов е старши икономист в Института за пазарна икономика. В ИПИ работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие.Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония, и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии.