Акад. Георги Марков: Фердинанд прави от вилает европейска държава, но не заслужава прошка за краха във войните

-  Акад. Марков, какъв знак е връщането на тленните останки на цар Фердинанд 76 години след кончината му?   

- Страстите не бива да се нажежават. Това е последната воля на цар Фердинанд: "Желая да бъда погребан на българска земя!".

През 2011 г. авторитетният политик  и национален омбудсман Гиньо Ганев състави инициативен комитет за връщането на тленните останки на Фердинанд по повод на 150-годишнината от рождението му. Участвах в инициативата и при обсъжданията Симеон Сакскобургготски предложи дядо му да бъде положен в католическата катедрала "Свети Лудвиг" в Пловдив, където е саркофагът на първата съпруга на царя - княгиня Мария-Луиза. Но нямаше съгласие, възразиха институциите, включително тогавашният пловдивски кмет Славчо Атанасов. А пренасянето на бивш държавен глава не можеше да е частно.

Добре е царят да бъде положен в семейната крипта в двореца "Врана", където лежи и най-големият син на Симеон - княз Кардам, който почина след години в кома след тежка катастрофа. Редно е да погребат там и Фердинанд - в двореца, построен от него.      

- Има и противници на връщането на Фердинанд. Кое според Вас натежава повече - ролята му за превръщането на България в развита европейска държава след Освобождението или вината му за две национални катастрофи и краха на националния идеал? 

- Трябва да се подходи съобразно балансирана историческа оценка. Фердинанд управлява твърде дълго - 31 години. Ако  беше починал през август 1912 г., когато в София и в Търново тържествено се отбелязва 25 години от възшествието му, Фердинанд щеше да остави спомена за един добър цар -  превърнал един изостанал Дунавски вилает в европейска държава.

Заслугите му за модернизацията на България не могат да се отрекат, страната ни преживява икономически, политически и културен възход.  Когато Мустафа Кемал, наречен по-късно Ататюрк, идва в България като военен аташе през 1913-1914 г., е удивен от факта, че в София има Опера, каквато няма в Истанбул.

Царят е инициатор за създаването и на Операта, и на Народния театър.

Полиглот, като отличен познавач на флората и фауната има заслуги към създаването на Природонаучен музей, на Зоологическата  градина, на ботаническите градини към дворците в София, в Евксиноград. Пътувал е чак до Бразилия да търси интересни растения.  

 Заслугите му са безспорни, но за съжаление, в следващите шест години от управлението ​си Фердинанд оставя лош спомен - водим три войни, сполетяват ни две национални катастрофи.  Това осъзнава и синът му цар Борис Трети, който не му е позволил да стъпи на българска земя след абдикацията му през 1918 г. Дори когато на сватбата на Борис и Йоана Савойска в Асизи бившият цар се качва на парахода "Цар Фердинанд",  за да отпътува за Бургас, пред двама адютанти Борис му казва: "Ваше Величество, не сте желан от българския народ!". Вбесен, Фердинанд го нарича "подлец", чел съм го в български и немски документи.  

Не мога да простя на Фердинанд, че решава да вкара България в Първата световна война на страната на Германия, като в същото време подписва с кайзер Вилхелм Втори  тайно споразумение да получава пожизнено възнаграждение, ако България загуби войната. Така и става - губим войната, сполетява ни национална катастрофа, а Фердинанд си гарантира пожизнена рента. Възнаграждение му изплащат както Ваймарската република, така и Хитлер - това не мога да му простя като българин и като историк. Както и загубата на националния идеал.  Но нека да се изпълни последната му воля, без да го реабилитираме за войните. 

- Но Фердинанд ли е единствен виновник за загубите ни? 

-  Написал съм четири книги за тези войни. Отговорности имат и политиците и военните ​тогава. От българска страна Фердинанд е главен, но не е единствен виновник за националните крушения.  Вина носят и министри, генерали от обкръжението му, които след  войните и катастрофите казват: "Царят беше виновен!". Но и те носят отговорност -  България не е абсолютна, а конституционна  монархия.  

Да вземем фаталната дата 16 юни 1913 г., началото на Междусъюзническата война. Царят и ген. Михаил Савов решават да засилят българската позиция с атака срещу сръбските и гръцките позиции.

Но ген. Савов подписва заповедта за атаката, не царят. Но след това  топят царя като виновник.

- Ценим ли по достойнство делото на владетелите си?  Не е ли време да върнем и костите на цар Самуил? 

- За съжаление, не знаем къде са костите на повечето от владетелите ни. Костите на цар Калоян са в църквата "Свети 40 мъченици", на цар Борис Трети са изхвърлени след 1944 г. и сега в Рилския манастир се съхранява само сърцето му. По чудо след 9 септември оцелява мавзолеят на първия български монарх княз Александър Батенберг в центъра на София. Комунистическите управници са искали да го взривят, но акад. Димитър Косев отива при Тодор Павлов и спасява мавзолея.    

 Покойният проф. Божидар Димитров положи усилия костите на Самуил да бъдат върнати у нас от Солунския музей. През 2007 г. президентът Георги Първанов, който е историк, постави въпроса при гостуването у нас на гръцкия си колега. Но и Каролос Папуляс, а по-късно и Вселенският патриарх Вартоломей поискаха срещу костите на Самуил да върнем на Атина попаднали у нас ценни ръкописи от гръцки манастири, бивши средновековни български манастири. Размяната обаче не стана. Може би е време отново да поискаме костите на цар Самуил от съседите гърци.