Акушерката Татяна Чулкова: Ние посрещаме новия живот и това като че ли ме подмладява

Денят на родилната помощ се отбелязва по традиция на 21 януари. Този ден е празник за всички онези специалисти, които помагат на бебетата да се появят на бял свят. Всички дължим благодарност на акушерките, акушер-гинеколозите, неонатолозите, които полагат всекидневни грижи за новия живот.Татяна Чулкова - Гавазова е акушерка в Неонатоголично отделение на МБАЛ-Пазарджик от неговото създаване през месец март 1971 г. Почти 52г. тя се грижи за новородените. Самата Татяна споделя, че е имала трудно раждане, но след него още повече цени моментите на радост, които само гушкането на едно новородено, може да донесат.Акушерската професия е трудна и много отговорна. Тя изисква да се учиш през целия живот, но е прекрасна, когато я работиш със сърце и душа, казва Татяна Чулкова- Гавазова. Затова, въпреки че е е вече на 73 години не иска да се отказва от работата, която я зарежда и я прави щастлива.

-Как избрахте професията на акушерка?Татяна Чулкова: Родена съм в град Брацигово и след завършване на гимназия в родния ми град постъпих в Медицинското училище в Пловдив със специалност „Акушерство“. Бях се насочила към Медицината, но не се осъществи това мое желание. И за да не губя годината започнах да уча за акушерка, но бях доволна от своя избор. Завърших с отличен успех през 1971г. и веднага постъпих на работа в Детската стая към АГ комплекса на Окръжна болница-Пазарджик. Започнахме пет млади момичета, които току- що бяха завършили. Бяхме плахи, но много знаещи. Работехме в екип с пет по-възрастни от нас акушерки. Нямаше дори време да бъдем обучавани от тях. Просто работата ни грабна. Нощно време работихме по една акушерка с един санитар и лекарите много разчитаха на нас. Тогава завеждащ на Неонатологията беше д-р Спас Спасов. Дойдох при бебетата и това си остана моята професия за цял живот. Никога не съм предполагала, че ще продължа да работя и на 73-годишна възраст.

-Какво си спомняте за първия работен ден?Татяна Чулкова: Спомням си, че като ни разпределиха и веднага дойдохме и гледахме като изплашени, защото АГ отделението беше много голямо. Запознахме се с началника на отделението и старшата акушерка и ни показаха естеството на нашата работа. Не можехме да избираме в кой сектор да работим. Отделението беше разделено на физиологичен сектор, сектор за новородени деца, отделно имаше сектор за травматични деца, имаше стая за изолация и такава за изоставени деца. Имаше периоди с по 10 изоставени деца. Някои от тях отглеждахме по три месеца и след това ги прехвърляхме в Дом “Майка и дете“. С времето от 10 акушерки стигнахме до 40, които работехме в секторите на АГ комплекса. Имало е дни, в които сме обслужвали по 100 деца. Имаше по 12 раждания понякога на нощ. И сутрин като ги докараха бебетата от Родилна зала в детската стая и ние веднага ги приемахме и почвахме да се грижим за тях. През 1976 г. в Неонатологията беше открит сектор за недоносени деца. Там сме обслужвали по 30 недоносени деца. 24 години съм работила в Интензивен сектор. Техниката беше стара, имаше само 3- 4 кувьоза. В началото на 90-те години за първи път получихме немски кувьоз на Дрегер. Ние бяхме много щастливи. Такъв апарат струваше 1 млн.лв. И треперехме над него, защото носихме отговорност. Сега имаме много хубава техника, която улеснява работата ни.

-Тогава как се обозначаваха бебетата, за да не стават грешки?Татяна Чулкова: Тогава нямаше гривнички, които да се поставят на ръцете на майките и техните бебета. На новородените се поставяха номерца, завързани на връзка на вратлето. Първоначално децата 12 часа оставаха при нас в детския сектор. След това ги давахме на майките. Много от тях бяха неопитни и трябваше да им помагаме за много неща. Никога не са ставали грешки да бъдат разменени бебетата на родилки. Такава грешка е много страшна.

- Какво не знаят хората за акушерската професия?Татяна Чулкова: За нас казват, че професията ни е благородна, но понякога гледат с пренебрежение на акушерките. Хората си мислят,че нашата работа е само да повием и изкъпем бебетата. Нищо друго, а не е така. Всички, които са в нашето отделение, са много добре обучени. Имаме и млади колежки, които са любознателни в работата.

- А Вие от кой се учехте ?Татяна Чулкова: Учехме се от старшата акушерка на Неонатологично отделение Лазарина Натова. Тя беше страхотен човек. За нас беше и като майка. Имаше голям опит.-Кое е най-важното, на което искате да научите младите акушерки?Татяна Чулкова: Трябва да са старателни. Това е много важно. Ние всички сме такива, защото нашата работа е много отговорна. Лекарите разчитат на нас. И на гърба трябва да имаме очи.

- Стресови ситуации имате ли често в работата и спомняте ли си кога Ви е било най-трудно?Татяна Чулкова: Най-тежко ми беше, когато работех в Интензивен сектор, защото много се вживявах. Това даже ми се отразяваше на здравето. Когато видиш едно мъничко същество, което е включено на системи и ти не може да му помогнеш, това много ми тежеше. Имахме по 15-16 деца в тежко състояние и понеже нямахме специална апаратура се налагаше да се грижим за тях в Отделението по реанимация. Там давахме 12- часови дежурства. Сега в Неонатология имаме много добър екип начело с началника на отделението д-р Здравка Пиронова.

-Колко е важен във вашата работа екипът , с който работите?Татяна Чулкова: Изключително е важен, защото всичко зависи най-напред от лекарите, които ръководят целия процес на лечение. Понякога гледахме някои от децата с месеци и се привързвахме към тях.

- Има ли такива бебета, които сте проследили как са пораснали и какво се е случило с тях?Татяна Чулкова: Има, най-вече такива на колеги от отделението, които си осиновиха бебета.

- Интересувате ли се от живота на бебетата, за които сте се грижили в Неонатологично отделение?Татяна Чулкова: Имам такова дете, на което майката, когато лежеше в АГ отделението се привърза към мен и след като изписахме бебето, което тежеше около 1 900 гр. , с нея си останахме приятелки. И сега аз за него съм Тането. Това момче е вече голям мъж на 50 години. Тошко ми е отраснал пред очите и съм помагала и при отглеждането му.

-Ако можехте да се върнете назад пак ли тази професия щяхте да си изберете?Татяна Чулкова: Много си обичам професията и ако трябваше отново да избирам какво да работя пак щях да избера да съм акушерка.

- Какво Ви дава срещата с най-малките?Татяна Чулкова: Ние посрещаме новия живот и това като че ли ме подмладява. Понякога сама си казвам, че трябва да се спра и да се пенсионирам, но все още не мога да се откажа от бебетата. Допирът до тях, миризмата им ме привлича. Никога не ми е тежала тази професия.

- В дългогодишната Ви практика със сигурност сте се сблъскали с много различни случаи. Кой никога няма да забравите?Татяна Чулкова: Имала съм случай, когато още работех в Интензивен сектор. Беше някъде през 70-тe години, при който една родилка на недоносено бебе избяга с него. На едно мое обхождане видях как нито детето, нито майката са там. Жената е сложила бебето в пазарска чанта, връзва го с бинт и го подава през терасата на мъжа си. Тя също не знаем как е успяла да избяга, но я откриваме в Септември да чака теснолинейката. Мъжът й дошъл на свиждане и тя решила, че трябва да си отива с него. Успяхме да върнем бебето с полиция, защото то трябваше да остане да се лекува в болницата. После имаше още един такъв случай с родилка от ромския квартал на Пазарджик. Полицията я откри в дома й, а аз отидох до там с линейка. Бяха се струпали много роднини, уплаших се да не ме и набият, но аз исках само да помогна на бебето, което беше недоносено. За мен беше важно да върна детето в отделението и успях да го направя.

-Съветвате ли младите момичета да изберат тази професия?Татяна Чулкова: Ако ми искат съвет ще кажа, че професията на акушерката е много хубава. Сега всички млади колежки, които имаме в отделението ги благославям и им пожелавам да достигнат моите години, които съм работила в Неонатология. 50 години да работя като акушерка се оказаха за мен недостатъчни. Аз все още имам сили и смятам да остана.

-Какво си пожелавате?Татяна Чулкова: Пожелавам си най-вече да съм жива и здрава. И да приемаме в нашето отделение още много здрави дечица. Няма по-голямо щастие от това да посрещаш всеки ден новородените бебенца!

- Какво искате да кажете на бременните жени, които предстои да родят и на родилките?Татяна Чулкова: Преди всичко им пожелавам здраве и да кърмят своите бебета, защото е много важно. Нека да гушкат, да милват, да целуват своите дечица и да ги обичат. Аз обичам бебетата безкрайно много и мисля, че го доказвам всеки ден със своята работа.

*МБАЛ-Пазарджик