Александър Дугин: САЩ - несигурността на постлибералната ера

Александър Дугин, katehon.com

Има ситуации, в които предварително направените прогнози и планове се реализират в полето на фактите. След това можете да ги следвате, сравнявайки и проверката на реалността е подкрепена от корелацията с прогнозата: това е правилно, това е грешно, това е отклонение.

Но има ситуации, в които фактите противоречат на всяко предвиждане и план, преобръщат всичко и доказват, че предварителната парадигма като такава е била грешна. Напълно. Не само по отношение на бъдещето, но и вътре себе си. Ако се случи нещо, което обикновено не може да се случи при никакви обстоятелства, това означава, че самата структура на нормалността е погрешна и анализът се основава на някаква дълбока грешка. Когато не успеете да видите бъдещето и да го контролирате, това означава, че грешите за настоящето и миналото.

Така беше в късния СССР. Според марксистката догматична интерпретация на историята социализмът следва капитализма. И не може да бъде обратното. Никога. Така че връщането към капитализма се смяташе за абсолютно невъзможно. Когато това се случи, социализмът като доктрина бе взривен. Късният СССР не успя да предвиди бъдещето и изчезна - и държавата, и идеологията. Завинаги. Това не беше просто проява на феномена "черен лебед". Това беше вътрешна имплозия на идеологическа структура - "Това е краят, приятелю".

Същото се случва сега с либерализма. След разпадането на СССР настъпи краят на историята по Фукуяма. А глобалната победа на либерализма се разглеждаше и тълкуваше като нещо необратимо. Световното правителство беше (почти) вече тук. Глобализмът започна да властва. Западният либерализъм бе преодолял всички исторически врагове - католицизъм, империи, национални държави, фашизъм, комунизъм - всички системи, основани на колективна идентичност. Остана само освобождаването от половата колективна идентичност. Оттук и джендър политиката. Подготовката на ерата на постхуманизма започна.

Според либералната доктрина обратен път се смяташе за абсолютно невъзможен. Само прогрес. Ето как се появи политиката на уокизма (събуждането). И културата на "отмяната", и левият либерализъм, и постмодернизмът, и постхуманизмът, и силният AI (изкуствен интелект), и сингулярността (властта на изкуствения интелект), и оптимистичния акселерационизъм.

Когато Тръмп се появи на хоризонта през 2016 г., това беше разбрано като късо съединение, сякаш компютърът бе ударен с камък. Просто грешка. Той не трябва да печели. Никога. Някаква техническа грешка, "черен лебед". Теорията на вероятностите признава, че такива неща се случват. През 2020 г. прогресистите направиха всичко възможно, за да избегнат това. С всички средства. Включително лъжа, измама, насилие. Изборите през 2024 г. наближиха. Фукуяма и Харари предупредиха: ако Тръмп спечели, това означава краят на (либералния) свят. Той не трябва да спечели.

Тръмп спечели. Краят на либералния свят настъпи. Като свършен факт. Той (краят) е налице. Проверката на фактите опровергава либералните прогнози. И всичките им усилия да спрат Тръмп се провалиха. Тръмп е нещо повече от Тръмп. Той е историята. В нейния нелиберален, постлиберален обрат.

Повторното идване на Тръмп не беше възможно в рамките на либералната догма. Не и два пъти. Това вече не е нито късо съединение, нито черен лебед. Това е като края на съветската система - нещо невъзможно, преобърнало всички предвиждания, планове, прогнози. Либералите загубиха бъдещето.

Либералите загубиха контрола над бъдещето. Но не само това. Те загубиха и контрола над миналото. Цялата идеологическа доктрина на либерализма се оказа погрешна. Либерализмът се провали. Полето на фактите зачеркна рамките на либералната доктрина. Точно както в случая със СССР и марксизма.

Завръщането на Тръмп, Ванс и тръмпистите беше абсолютно невъзможно, непредвидимо. Ето защо се опитаха да убият Тръмп. Два пъти. Те се стремяха да спасят бъдещето си, коригирайки фактите. Изкуствено. Те загубиха. Постлибералното бъдеще е тук. Напълно непознато. Непредсказуемо.

В случая с разпадането на СССР ситуацията беше малко по-лесна. Социалистическата идеология се разпадна и Русия възприе либералната идеология. Непохватно. Но както можеше. Единият от двата полюса си отиде и Русия прие идеологията на полюса, който остана наличен. Методът на изрязване и поставяне (Cut and paste). Това зачеркваше социалистическата догма, но препращаше към либералната. Руснаците се съгласиха с Фукуяма. Русия капитулира тотално идеологически.

Геополитически Русия все пак спаси (частично) своя суверенитет. Когато Путин дойде на власт, той се облегна на този суверенитет и започна да препотвърждава руската независимост, наблягайки на все повече и повече държава в реалистична перспектива. Това беше началото на руските противоречия с либерализма и глобализма.

С края на либералната система - която приключва в момента в САЩ - нюансите са по-сложни. Няма повече полюси извън колективния либерален Запад. Поне хегемонистичното съзнание на САЩ не признава такива, които биха могли да служат като модел за подражание в областта на идеологията. Стратегията за изрязване и поставяне е невъзможна. САЩ преодоляха себе си, своя либерален момент.

В полза на какво? Никой не знае. Това е красотата на настоящата ситуация. И предизвикателство. И опасност.

И тук идва феноменът на тръмпо-футуризма. Американските традиционни ценности плюс колонизацията на Марс и преодоляването на Големия филтър. Киберконсервативна революция. Космическа империя. AI, превъзпитан от екипа на War Room (Военната стая) на Стив Банън и Алекс Джоунс. Тъмно Просвещение и черен акселерационизъм.

Вълнуващо. И да не забравите да публикувате списъка на Епщайн и да арестувате Александър Сорос.

Превод и редакция: Епицентър.БГ