Алваро Мората: В Испания не уважават никого, трудно е да се чувстваш щастлив

Ден преди полуфинала с Франция капитанът на Испания Алваро Мората призна в интервю, че е разстроен от отношението на феновете в Испания.

- Алваро, изглеждаш нещастен напоследък, няма го блясъкът в очите ти както е​дно време. 

- Не съм нещастен, изобщо не съм. Но в Испания наистина ми е много трудно да се чувствам щастлив. В края на краищата непрекъснато се случва нещо. Онзи ден направих жест към журналистите - просто подсвирнах - мислех, че ще си остане между нас, но някакъв журналист го публикува.

- Не разбирам за какво говориш и вярвам, че милиони хора в Испания също не разбират.

- Това беше просто жест, но някои хора, както винаги, се възползваха от него, за да ме критикуват. Както и на въпроса дали съм получил жълт картон, или не, някои хора казаха: „Надявам се да му дадат такъв“, или: „Играем по-добре без него“. Дори когато нещата вървят добре.

- Ти си млад, красив, богат, имаш прекрасна жена и деца... От какво има да се оплакваш?

- Знам, но понякога ми е трудно. Това е моят характер. Винаги съм щастлив, когато се прибера, но на обществени места се чувствам все едно съм гол - може би това не ми позволява да давам всичко от себе си. В Испания често е много трудно, защото някои винаги ти благодарят, а други, обратно - критикуват.

- Оказва се, че се чувстваш по-щастлив извън Испания.

- Да, определено. Много пъти съм говорил за това. Първо, защото хората ме уважават. В Испания не уважават никого и нищо.

- Не те ли е страх да станеш герой на хиляди мемо снимки? Какво ще кажат за теб: Той винаги се оплаква!

- Така е, откакто напуснах Реал Мадрид, това изобщо не ме притеснява.

- Наистина ли мислиш, че не те обичат?

- Знаеш ли какво става? Ти не живееш моя живот. Когато пътувам със семейството си, всички се отнасят добре с мен. Но когато пътувам с отбора, всичко е съвсем различно.

Слушай, онзи ден някой каза, че съм плакал, защото са ми показали жълт картон. Каква безсмислица? Плаках, защото моят отбор, където аз съм капитан, стигна до полуфинал. Никога не бих критикувал човек, който плаче за това. Критикуват ме, въпреки че съм готов да си отрежа ръката, за да спечеля Еврото.

- Опитваш ли се да промениш това, или вече си го приел?

- Няма начин! Опитвам се да се насладя на този турнир, който може да е последният ми с националния отбор. Както и да е, това ще се случи в бъдеще. Може би някой ден дори ще им липсвам.

Всеки ден моментът на раздялата е все по-близо, така че му се наслаждавам. Ето защо плача и ще продължа да плача, независимо какво ще се случи след това -  за добро или за лошо.