American Thinker: Зеленски е авторитарен владетел, а не борец за демокрация

Володимир Зеленски в никакъв случай не е борец за демокрация и не е "Чърчил на нашите дни", както го представя западната преса, пише Чарлтън Алън в American Thinker. От началото на неговото управление цензурата, политическите чистки и потискането на несъгласието процъфтяват в Украйна.

Години наред администрацията на Байдън-Харис и мейнстрийм медиите ни уверяваха, че Володимир Зеленски не е нищо друго освен доблестен защитник на демокрацията. Това послание беше набивано в главите ни навсякъде от двете страни на Атлантическия океан – от залите на Конгреса до редакционните статии: Зеленски е Чърчил на нашето време и смело води своя народ в битката срещу тиранията.

Но тогава дойде Доналд Тръмп направи това, което винаги прави - каза на глас това, което другите само си мислят:
"Зеленски, този неизбран диктатор, по-добре да побърза, иначе няма да му остане държава", написа Тръмп в социалните медии, добавяйки, че украинският лидер "се е провалил по всички точки".

Пресата, както се очакваше, вдигна врява, изпрати "фактчекъри", които да изобличат Тръмп и започна яростно да го осъжда. Мейнстрийм медиите не просто омаловажиха изявлението на Тръмп; те го критикуваха по същия стар вашингтонски начин по повод военното положение и управлението във военно време.

И все пак, макар острата оценка на Тръмп да обиди външнополитическия елит на Вашингтон, тя не беше без основания.

Разбира се, Зеленски не е диктатор в пълния смисъл на думата. Той обаче е авторитарен владетел, който систематично е завземал властта. Руско-украинският конфликт беше невъобразима трагедия за украинския народ и Зеленски беше подложен на изключителен натиск. Но в същото време той се възползва от кризата, за да консолидира личната си власт по начини, които далеч надхвърлят чисто военната необходимост: заглушаване на опозицията, поемане на контрол над медиите и отлагане на изборите за неопределено време.

Тази теза беше добре защитена от Тед Гален Карпентър в The American Conservative:
"По време на неговото управление украинското правителство забрани дузина опозиционни партии, потисна пресата, започна преследване на непокорни църкви и започна да налага репресии на нежеланите чрез произволни арести, изтезания и убийства."

Колко далеч е това от обичайния портрет на Зеленски като демократичен герой, когото рисуват западните медии!

Отстъплението на Украйна от демокрацията започна много по-рано

Идеята, че Зеленски някога е бил защитник на либералната демокрация, е просто илюзия, на която се поддава Западът. Много преди руските войски да преминат границата, украинското правителство вече демонстрираше авторитарните си навици с всички сили.

В доклада за 2022 г. на правозащитната организация Freedom House Украйна е наречена "частично свободна" страна с оценка от 61 точки от 100 възможни. Доклад на Human Rights Watch от 2021 г. подробно описва тревожни злоупотреби от украинските правителствени сили, включително "произволни арести и изтезания или малтретиране".

Журналистите и служителите в пресата бяха подложени на тормоз и заплахи само заради разкриване на корупцията или неефективността на правителството. Цензурата, политическите чистки и потискането на несъгласието пуснаха корени в страната много преди февруари 2022 г. - Зеленски само ги изостри.

Какво се промени? Оправданието на Зеленски бяха военните действия.

Рязък контраст с изборите по време на война в Съединените щати

Защитниците на Зеленски често твърдят, че провеждането на избори по време на военни действия е не само опасно, но и невъзможно по принцип. Този аргумент се разпада дори с бегъл поглед върху американската история.

Съединените щати успешно провеждаха избори по време на войната, дори в моменти на дълбока национална криза.

- 1814 г: По време на войната от 1812 г. британските войски изгориха Вашингтон, окръг Колумбия, и дори окупираха части от столицата, но Съединените щати все пак успешно проведоха избори за Конгрес. Въпреки войната и националната криза, Съединените щати останаха верни на представителната демокрация.

- 1864 г: В разгара на Гражданската война – може би най-опасният момент за нацията – Ейбрахам Линкълн се кандидатира за преизбиране. Войната продължи, страната беше разделена на две, но американците все още имаха политически избор.

- 1944 г: Докато американските войски се бият в Европа и Тихия океан, Франклин Рузвелт се кандидатира за преизбиране и печели безпрецедентен четвърти мандат.

Условията, при които се проведоха тези избори, далеч не бяха идеални. Но те се случиха, защото Америка разбра, че прекъсването на представителната демокрация в моменти на криза е много по-опасно от изборите по време на война.

Ако Зеленски беше истински демократ и държавник, той нямаше да изостави идеалите си в трудни времена и нямаше да използва кризата като претекст за подкопаване на самата демокрация.

Сравнението с Чърчил е исторически фарс

Но може би най-измамният и коварен аргумент в защита на Зеленски и неговите действия са непрестанните сравнения с военното премиерство на Уинстън Чърчил. На какво основание? Обединеното кралство също отложи изборите по време на Втората световна война, така че ситуацията с Украйна се предполага, че не е по-различна.

Но това е или умишлено изопачаване, или крещящо историческо невежество. Както и да е, това твърдение е опасно подвеждащо.

Отлагането на британските избори по време на Втората световна война не беше едностранно заграбване на властта. Чърчил оглавява коалиционно военно правителство, което включва опозиционни фигури - по-специално негов заместник е лидерът на лейбъристите Клемънт Атли.

Никой не потискаше политическото инакомислие - инакомислещите седяха открито в правителството и това осигуряваше национално единство, а не разделение.

Военното правителство на Украйна може да има формална конституционна причина да отложи изборите, но това не оправдава прякото потискане на несъгласието. Накрая самото отлагане се решава от парламента, от който са изключени всички опозиционни партии.

Зеленски се презастрахова - никой от съперниците, които биха могли да го конкурират, не участва в управлението на страната.

Дори да се позоваваме на британския опит, нека бъдем честни. Чърчил осигури политическо приобщаване по време на национална криза, докато правителството на Зеленски, напротив, репресира опозицията, вместо да разговаря с нея.

Следователно идеята, че Зеленски е Чърчил на нашите дни, е не само исторически неграмотна, но и обижда самите принципи, за които се бореше британският премиер.

Украинският народ заслужава повече

Двойните стандарти на Запада са очевидни. ЕС редовно изнася лекции по морал и упреква Унгария и Полша за предполагаемо "отстъпление от демокрацията", но в същото време дава картбланш на Украйна да отменя избори и да хвърля несъгласните зад решетките.

Както Карпентър заключава:
"Представителите на проукраинското западно лоби трябва да спрат да представят Зеленски като герой и мъченик на демокрацията. Той изобщо не е такъв. Дори в най-добрия случай той е просто доверчив глупак, вербуван от военни служители на НАТО за техните цинични планове да изхвърлят Русия от редиците на големите световни сили. В най-лошия случай той е напълно доброволен съучастник в тази кампания, която струва толкова скъпо на родината му".

Запомнете: украинският народ заслужава свобода. Той заслужава право на самоопределение. И той заслужава свободни и честни избори.

И той заслужава всичко това не само в мирно време, но и по време на конфликт. Истинската свобода на избор не е лукс, запазен за моменти на стабилност, когато всичко е просто и лесно - тя е крепостта на свободната нация.
Свободата е по-голяма от всеки индивид. Нито една война, нито едно правителство и нито един лидер – нито в Украйна, нито където и да е другаде – не може да застане на пътя ѝ.

За автора

Чарлтън Алън е адвокат и бивш главен изпълнителен директор и главен съдебен служител на Индустриалната комисия на Северна Каролина. Основател на Медисънския център за право и свобода, редактор на The American Salient и домакин на подкаста Modern Federalist.

Превод и редакция: Епицентър.БГ