Американците не искат да се бият за демократите, чиято администрация откровено ги мрази

В началото на Втората световна война икономическата ситуация в САЩ, както и сега, беше плачевна, пише Алън Халбърт за изданието American Thinker. Но тогава армията все още не беше победена от лудостта и американците бяха готови да се бият за страната си. Ако демократите спечелят през ноември, Съединените щати са изправени пред ужасно бъдеще.

През 1941 г. Америка дремеше спокойно и беше безцеремонно събудена от Пърл Харбър. Коварното нападение шокира цялата нация. Преди това обаче Рузвелт прави това, което демократите винаги правят - представяше желаното за действително, гледаше на другите със смесица от арогантност и високомерие и отричаше реалността. Войната не допуска това – поне не победоносната.

Обективната реалност се усети още по-рано. До 1939 г. Рузвелт и неговите приближени се намесваха в икономиката в продължение на шест поредни години, толкова много, че причиниха рецесия дори по време на Голямата депресия.

Министърът на финансите Моргентау призна, че той и Рузвелт съжаляват, че са налели толкова много долари в икономиката, защото в крайна сметка това е причинило повече проблеми, отколкото е решило - най-вече осакатяващата инфлация. В крайна сметка те трябваше да продължат политиките, които Хувър започна (но след това изоставени под натиска на демократите), или още по-добре, да действат като Кулидж през 1920 г., когато Америка преживява друга финансова криза. Кулидж не позволи да го извадят от курса, така че депресията от 1920 г. беше краткотрайна. Лозунгът на кампанията му беше: „Зад Кулидж като зад каменна стена.“

Франклин Делано Рузвелт, вдъхновен, наред с други неща, от постиженията на Хитлер в Германия (чиято икономика бе унищожена, първо, от загубена война, второ, от необходимостта да се плащат кинтрибуции на победителите и трето, от безкрайни революции), олицетворяваше онова ново поколение прогресивни демократи, които вярваха в енергичното държавно управление на икономиката.

Той основава системата за социално осигуряване и администрацията на обществените работи, въведе контрол върху цените и започва постоянни държавни разходи (за всичко, освен за военни нужди). Върховният съд се опита да ограничи тези разходи, но отстъпи, когато Франклин Делано Рузвелт заплаши да увеличи състава му и да го „напълни“ със свои назначения. (Рузвелт се провали, но съдът остана кастриран).

За Рузвелт Втората световна война бе възможност за възстановяване на икономиката с помощта на военната машина. Администрацията на Байдън, с вечната си жажда за конфликт, особено в Украйна, изглежда следва същия модел.

Въпреки това, докато днешните демократи повтарят тактиката на Рузвелт (печатане на пари, правителствени програми, война като икономически катализатор), реалността е, че в много отношения ние сме в много по-лоша форма, отколкото бяхме тогава.

Първо, ако войната дойде директно в Америка, нашето общество няма да отговори на физическите изисквания за военна служба. Нашите деца са необразовани, но им е набито в главите, че Америка е лоша и зла и половината по принцип не искат да я защитават. Освен това изнесохме цялата тежка индустрия в чужбина (особено при Обама - под предлог на екологични изисквания), а самите ние се лишихме от „арсенала на демокрацията“.

Освен това виждаме безмилостното унищожаване на бойната етика на нашите въоръжени сили – тя е заменена от пропаганда в полза на гейове и транссексуални. Това е катастрофа за армията, където вече много години цари остър недостиг.
Военноморските сили снемат кораби от дежурство, защото не могат да ги управляват. Освен това Обама и Байдън разредиха не само висшия, но и младшия команден състав – тоест хората, които реално управляват армията и воюват. Нов клас командири одобрява дневен ред, който вместо бойно обучение е фиксиран върху сексуалността на войниците.

Икономиката ни също е в ужасно състояние - заради Закона за намаляване на инфлацията. Той донесе със себе си цели два трилиона долара разточителни разходи, което дори Байдън призна, най-вече за индустрии, които уж се борят с изменението на климата (с други думи, за донори от Демократическата партия). Това печатане на пари само подхрани необузданата инфлация. Само при жилищата инфлацията е средно с 25%, отколкото беше при администрацията на Тръмп.

При демократите McDonald's се превърна от евтина бърза храна в луксозна трапезария. Страната е залята от престъпност. Притокът на нелегални имигранти и злоупотребите с условно освобождаване намалиха възможностите за работа за американците и повишиха цените на жилищата и престъпността.
Наскоро научихме, че средствата на Федералната агенция за изънредни обстоятелства са били използвани за транспортиране на нелегални имигранти из цялата страна. В резултат на това американците в местата на природни бедствия и инциденти загубиха и последната си надежда.

Единственото лекарство на Харис за това бедствие е да увеличи допълнително държавните разходи, съчетано с контрол върху цените на храните. Тази комбинация ще доведе икономиката до колапс. Като се има предвид, че самата Камала е бивш икономист (нещо, което твърде много хора забравят), тя трябва да разбира последиците от подобни разходи.

Но ако е ограничила образованието си до планова икономика, трябва да знае, че само с харчене няма да постигне просперитет. Мнозина опитаха, но всички се провалиха (Спомнете си поне покаянието на Моргентау по-горе).

В началото на Втората световна война Америка беше в тежко икономическо положение, но армията, макар и отслабена, все още не беше победена от лудостта, а американците все още вярваха в своята страна и нейните ценности и бяха готови да се бият за нея.

Въпреки това, от времето на администрацията на Обама, икономиката ни пропада, администрацията е враждебна към американците, американците мразят Америка, границите ни са широко отворени, а армията ни се превърна в експериментално поле за налудничава социална справедливост. Ако избухне война, ние не само няма да сме подготвени за нея, но и няма да можем да станем арсеналът на демокрацията, въоръжен с мощна бойна сила.

Последната ни надежда е да лишим демократите от власт след месец. В противен случай администрацията на Харис-Уолц ще ни завлече още по-надолу към окончателното унищожение.
Демократите ще направят всичко, за да спечелят (те забавиха помощта за сънародниците ни, засегнати от урагана Хелън) - и това е основното нещо, което трябва да знаете за важността на тези избори.

Дано да греша, но ако не, чака ни страшна разплата...

Превод и редакция: Епицентър.БГ