Анализаторът Юлиан Войнов: Да спрем помощите на калпак, доходите вече изпреварват инфлацията

Изказването на финансовия министър е безотговорно и е изключителен шамар за имиджа на страната

Какъв данък свръхпечалба, когато влизаме в период на забавен растеж

Трябва да се подходи с един консервативен бюджет, който да вкара още през тази година дефицита в рамките на 3-те процента

- Г-н Войнов, защо министърът на финансите Росица Велкова заговори за промяна на курса лев/евро, при положение че имаме Закон за валутния борд?

- Невъзможно е, защото това е политическо решение. Единственият начин е Законът за валутния борд да бъде променен и тогава да се премине от фиксиран курс към някаква друга форма - плаващ може би. Имайки предвид колко е голяма политическата подкрепа за валутния борд в парламента, е изключително неразбираемо защо в момента се повдига този въпрос. И защо се поставя по този начин. Дори да има някакъв подтекст за по-сериозно повдигане на въпроса за фискалната ситуация в страната, то начинът, по който бе направено от министъра на финансите, граничи с безотговорност.

- Това не внася ли паника на пазара?

- Сравнете това със ситуация с изпълнителен директор на банка, който излиза пред медиите и казва: "Банката е застрашена от фалит! Вие, дето имате депозити, не се притеснявайте - всичко е под контрол". 

Това е абсолютно безотговорно - никой банкер или финансист не си позволява такова говорене. Винаги в официалните доклади, когато се говори за проблеми на банка или държава, не се говори за фалит. Споменава се „несъстоятелност”, „проблеми с ликвидността” и т. н., но не се позволяват термини като банкрут. Когато това е официален доклад на Министерството на финансите, имаме изключителен шамар върху имиджа на страната. Ако утре същото това министерство излезе на международните пазари да иска кредити, това ще повиши рисковата премия за българските ценни книжа.

Дори се заговори за промяна на кредитния рейтинг. Имаше периоди, когато той бе намален, а после бе вдигнат. Общо взето, сега имаме стабилен кредитен рейтинг. Кредитните агенции определят нашия като един от най-добрите в тази група - ВВВ. Имаше доклади на агенция Moody`s, че влизането в еврозоната ще доведе до повишаване на кредитния рейтинг на страната. Сегашното съобщение на финансовия министър за риск от фалит може да доведе до понижение на рейтинга ни. Като имате предвид, че това е най-ниското ниво на инвестиционните кредитни рейтинги, едно понижение с две стъпки надолу и ние влизаме автоматично в групата на рейтингите боклуци (junk). Те са проблем за самата инвестиционна общност, защото никой сериозен инвеститор дори не поглежда към тези държави с такъв рейтинг. Така че това е изключително лош изказ и аргументация от страна на Министерството на финансите.

- Все пак има проблем с бюджетния дефицит. Как може да го намалим, без да засягаме социалните програми?

- Няма да се посегне на социалните програми - това политически е невъзможно да се случи. Последните 2-3 години ние вдигнахме изключително много социалните разходи. С повишаването на пенсиите стигнаха от 9-12 на сто от БВП. Това е сериозен ръст. Имаше условия за това поради високата инфлация и по-големите приходи в Министерството на финансите. В момента нещата се обръщат - влизаме в забавяне. Това се вижда - вследствие на повишението на лихвите на централните банки приходите, свързани с голямата инфлация, вече започват да намаляват. Ако искаме да си оправим бюджета и да не допускаме свръхдефицити, тези помощи, които бяха отпуснати, и това увеличение на доходите в момента представлява една възглавница както за фирмите, така и за населението. Ние постоянно говорим, че доходите изостават, но ако погледнем спрямо инфлацията, увеличението на доходите я изпреварва. Особено за пенсиите - там увеличението за две години е от порядъка на 35% при наполовина по-ниска инфлация. Като се сложат и тези допълнителни помощи за бизнеса, включително и такива, които изобщо нямаха нужда от помощи, се вижда, че в момента са направени разходи, които драстично не отговарят на ситуацията в страната. Трябва да бъдат прекратени каквито и да са помощи. Трябва да се помисли за не толкова драстично увеличение на заплати и на разходи. Вече сме стигнали до едно ниво, където не е необходимо непрекъснато да се компенсират доходите на населението. Може да се помогне само на хора, които изпитват финансови проблеми. Чрез помощите за енергийно бедни - крайно време е да се изготви този критерий, който е в последна фаза на изработване, но да се прекрати това раздаване на средства на калпак. Миналата година тези помощи, които бяха раздадени, са за над 5-6 милиарда лева. Ако се направят тези мерки, които бяха предложени и от Министерството на финансите, и в парламента се представи адекватна рамка какви ще бъдат приходите за следващата година и на тази база се направи реален бюджет с дефицит не по-голям от 3%, то тогава е съвсем реално още тази година да си вкараме финансовата рамка на страната в норма. Ако това неразумно харчене продължи, ще изпаднем в ситуация, когато не само няма да има ръст на заплатите и разходите, но и ще трябва да ги намаляваме. Това стана в Гърция.

- Защо идеята на служебното правителство за данък свръхпечалба се посрещна на нож от бизнеса и експертите?

- Начинът, по който е предложен, не е удачен. Този данък се базира на регламента на Европейския съюз, който имаше смисъл да се въведе за свръхпечалбите през 2021 и 2022 година. Те ги въвеждат за тази година и то за втората половина от годината, където не е ясно какъв ще е резултатът. Второ - има вероятност самите фирми да реагират и да не покажат толкова печалба за такъв наистина голям данък. Трето - променя се конюнктурата - навлизаме в забавяне на икономиката, рецесия, печалбите може би изобщо няма да са същите. Четвърто - данъкът се въвежда върху цялата икономика, а не върху енергийния сектор, където е първоначалният замисъл на евро регламента. Това по-скоро би затормозило стопанския товарооборот. Дали има свръхпечалба, за всяка фирма ще се изчислява по формула от НАП. А трябва да се обложи само секторът, където наистина бяха свръхпечалбите - енергийния, секторът на горивата. И изобщо не е сигурно, че ще имат свръхпечалби тази година.

- Свръхпечалбите от износа на ток, от горива и оръжие повече няма да се повторят. Това ще се отрази ли на държавата?

- Основните стоки, които България изнасяше на международния пазар, бяха електричество, горива, масла и оръжие. Пазарът за тези неща, с изключение на оръжието, в момента се променя. Влизаме в период, в който тези енергийни дружества, които работиха на високи обороти заради изключително високата цена на електроенергията, вече започват да намаляват производството, дори и да го затварят. ТЕЦ "Марица изток 2", която бе един от основните износители от миналата година, сега работи само с 2 от 8-те си блока. Конюнктурата се променя, цената на бензина падна на нивата отпреди 2 години. Същевременно има забрана за износ на петролни продукти, така че ситуацията се променя, а това води до проблеми с платежния баланс на държавата. Когато той се влошава, това генерира проблеми и води до всякакви кризи. Така беше през 2008 година. Преди нея имахме дефицит по платежния баланс от порядъка на 25%.

- Рухването на трите банки в Щатите ще ни засегнат ли, или ще е по-скоро локално явление?

- Ако нещата се задържат на това ниво, няма да окаже някакво голямо влияние. Федералният резерв на САЩ реагира и в началото предотврати паника на пазара. В Европа проблеми има "Креди Сюис". Нещата не са приключили и могат да излязат извън релси, но в сегашния момент се предприемат адекватни мерки. Ситуацията се различава коренно от 2008-а. Тогава не само имаше балон, но и активите, които банките държаха в портфейлите си, бяха токсични, свързани с лоши кредити. В момента проблемът е, че банките имат сериозни инвестиции в държавни ценни книжа, които са сигурен актив. И проблемът е, че увеличаването на лихвите води да спадането на тяхната цена, което автоматично се отразява като загуба в банките. Това обаче са сигурни активи и затова тези банки могат да получат помощ (дали под формата на заем), с която този период на високи лихви да бъде преодолян. ДЦК са дългосрочни - 5-10 години. След една-две години ситуацията ще се промени, така че тези ценни книжа отново ще си върнат стойността. Има разбиране от централните банки за подпомагане на тези клатещи се банки. Ако стане криза като тази от 2008-2009 г. тя ще е много по-сериозна - на първо място заради по-високите дългове, които натрупаха страните заради ковид и енергийната криза. Другият фактор е конфронтацията между Изтока и Запада на глобално ниво и започналата в някаква степен деглобализация на света.

- Забавен растеж или рецесия ни очаква?

- Забавен растеж при всички случаи ще има. То се вижда за миналата година - като се погледнат тримесечните данни на националната статистика. Процесите на забавяне ще продължат в България. За рецесия в момента не може да се говори - общо взето, всички прогнози на международните анализатори са за растеж през тази година от порядъка на 1-2 процента.  И от гледна точка на бюджета трябва да е ясно, че тези огромни приходи, включително и във фирмите, тази година вече няма да ги има и не трябва да се правят розови сметки. Трябва да се подходи с един консервативен бюджет, който да вкара още през тази година дефицита в рамките на 3-те процента. Обратното ще доведе до дефицити години наред, невлизане в еврозоната и падане на рейтинга ни, което ще доведе до забавяне на цялостното икономическо развитие за години напред.

Юлиан Войнов е икономист, който се занимава с финансови анализи. Хоноруван преподавател в Стопанската академия в Свищов, завършил макроикономика в университета на Манчестър. Политическите му възгледи са консервативни и клонят към идеологията на западноевропейските християндемократи.