Вход
- Как се промени светът, какво ни предлага днес, ние с какво променихме ежедневието си?
- Светът днес ни предлага постоянно екстремно състезание. То се провежда в условията на изолация, неясно бъдеще и трудно планиране. Теренът е липса на сигурност в работен план и засилена грижа за финансите. Усещането за изплъзване на възможности и взаимоотношения са сериозни препятствия. Все повече хора споделят, че не могат да държат живота си в баланс и да участват в постоянното надбягване. А връзката между психиката и телесното здраве е пряка. Стабилността и на двете зависи от устойчивото поведение, свързано с грижата за всяка част от нас самите. Когато знаем, че сме участници в житейски маратон, ни е нужно и добро зареждане с енергия. - Защо казвате, че толкова много хора изпитват апатия, потиснатост, не вярват в нищо и никого, не усещат мотивация и смисъл, мислят катастрофично и гневно в условията на новия тип живот? - Пандемията наложи неяснота и липса на плановост, а това води до постоянно отделяне на стресовите хормони адреналин и кортизол. Тревожността се мултиплицира всеки ден с невъзможността да имаме елементарна сигурност. Така инстинктът за самосъхранение става основният ни двигател. Той действа за сметка на креативността, себеразвитието, опознаването на възможности и хора. Изолацията намали много физическия контакт, а с него ни липсва окситоцин и допамин, които ни дават радост, спокойствие, желание да поддържаме дадено поведение. Оставането в едно пространство, мигрирайки между дивана, банята и хладилника, донесе инертност, скука и усещане за натежало тяло, което губи сетивността си и потиска всичко с храна или алкохол. В тези битово-работни и несигурни времена, най-много работи оста на стреса. Това е оста между хипоталамус, хипофиза и надбъбречни жлези. Така например, колкото повече кортизол от надбъбречните жлези поради стрес има, толкова по-склонни ставаме към потиснат общ емоционален фон, по-критични, по-недоверчиви и черногледи. Колкото по-малко допамин от мезолимбичната система - толкова по-малко щастливи моменти, загуба на мотивация и обезсмисляне на действията. Тук са включени и много други биохимични вещества като вазопресин, кортикотропин, серотонин... Всички те в различна степен се дебалансират именно от прекалено дългия период на стрес и тревожност. Ето как пандемичната умора доведе до депресивна симптоматика и изчерпване при много хора. Поради всички тези причини е нужно да се обърнем към себе си и да потърсим ефективна грижа! - Как да стане това? - На първо място да осъзнаем, че тялото ни е много мощно оръжие, чрез което можем да вентилираме негативните емоции. Спортът пък е незаменима храна за презареждане, за да се справим с тревожността и депресивните епизоди. Съвсем ясна е зависимостта между физическите натоварвания и честотата, с която човек може да стигне до депресивни състояния. Колкото по-често натоварваме тялото си, толкова по-малка е вероятността да „изпадаме” в депресивни епизоди. Не случайно в кабинета чувам следните реплики: „Това много ме напряга, чувствам се нервен!”, „Когато бях дете и тичахме, се сещам, че ми ставаше добре!” . Затова и подкрепям с две ръце кампанията „Красив ум в красиво тяло“ на веригата концептуални фитнеси Next Level. Идеята е да подкрепим менталното здраве на хората посредством физически упражнения. Работим усилено и върху специална платформа, която ще стартира до няколко седмици и ще даде възможност на потребителите да разберат повече за състоянието си. Освен това там могат и да получат безплатни тренировки, подходящия за справяне с индивидуалния тип неразположение.
Наложило се на един чужденец да му прелеят кръв. Той обещал голяма сума за това. Кръводарителят - габровец, поискал да му се плати предварително в брой. Лекарите се учудили: - Господинът е много богат и почтен, нима се съмнявате в щедростта му? - О, в неговата щедрост не се съмнявам, ама потече ли габровска кръв във вените му, кой знае?!
още вицове