Анна Мария Гюзелева идва в Пловдив, очарова със стихове от „Сидхарта-Буда, събуди ни!’’

Анна Мария Гюзелева идва в Пловдив, за да представи юбилейната си стихосбирка „Сидхарта-Буда, събуди ни!’’. Мястото е в Дружеството на пловдиските художници, като събитието е обявено за 12 декември, четвъртък от 17.30 часа. 

Радвам се, че лично Иван Гранитски с издателство "Захарий Стоянов" издаде новата ми стихосбирка с поетична антология, казва красивата българка. Изданието е юбилейна стихосбирка за 45 години от дебюта на екрана и на сцената на авторката му (1978-2023 г.) и на нейния личен юбилей през 2024 г. Посветено е на 145 г. от освобождението на България от османско иго и е обогатено с рисунки и снимки в роли. 

Поезията е по-малко познатата страна на тази невероятна жена, събрала в себе си много роли: на балерина, актриса, журналист, хореограф, но и кино и тв продуцент. В живота тя вечно е на път ​- между Рим и София. Но покрай безбройните си пътувания Анна Мария намира време за още една своя ​муза - поезията. Реди с финес стихове, а понякога ги публикува в Италия и България, в специализирани издания, сборници и антологии. Има седем издадени самостоятелни стихосбирки.

„СЪЛЗИТЕ НА ДУМИТЕ. Анна-Мария Гюзелева е име, което нашумя с филма „Пътят към София“ – четем в предговора на Иван Гранитски към новата й стихосбирка: „Младата тогава и все още непозната за широката публика актриса впечатли зрителите с нежното си и обаятелно излъчване, с доброто сценично поведение и с една особена деликатност, съчетана със закачливост… По-късно животът й предостави и други възможности да разгърне своя артистичен талант. Покрай безбройните си пътувания из редица европейски страни, тя понякога публикуваше в отделни литературни издания свои стихотворения. Ето, че сега поднася на читателите своя стихосбирка, озаглавена „Сидхарта–Буда, събуди ни!“…Понякога тя си позволява поетични и житейски равносметки, в които се самоподлага на съмнения, резигнации, а някъде даже и отчаяния и тогава възкликва: ‘’Докога ще ме раняват / докога ще издържа’’. Думите понякога могат и да плачат, а не само да се смеят.

Тя вижда в човешките и природните сезони не само дъжда от есенни листа, не само жадуващата за дъжд изпръхнала земя, но и страстите, които разкъсват наранената и чувствителна душа… А освен това тя вярва, че в паметта на думите продължава да живее личността на човека. Още повече когато той е поетическа натура, заредена с мечтателност и неизтощима бленуваща енергия.’’