Арх. Антония Христова-Ениджелян: Новите застроени зони в Пловдив вече държат на озеленяването

Арх. Антония Христова-Ениджелян произхожда от фамилия на архитекти. Днес успешно развива семейната компания „Проарх“, заедно със сестра си арх. Боряна Христова. С нея разговаряме за модерната визия на Пловдив, за наследството на града и за това как го пазим. Както и за иновациите в архитектурата, които ще осигурят по-добър комфорт в живота на пловдивчани.   

- Работите в бюро на потомствени архитекти. Фамилията Ви има дълбоки корени в историята на града. Коя зона на Пловдив Ви е любима?

- Любимите ми места са Цар-Симеоновата градина, Главната, Старият град, също Гребната база, алеята на арх. Здравко Василков и Бунарджикa.

Усещането, когато човек се движи от Цар-Симеоновата градина в посока към Стария град, е неописуемо. Сградите сами по себе си говорят.

В тази част на града трябва да се пази това наследство, да се цени и да се възстановява максимално близо до оригинала.

Средата, с която човек се обгражда винаги, има две основни характеристики. Едната е стабилност, а другата е промяна. Отделните индивиди имат различни виждания за това кое трябва да се промени и кое трябва да остане стабилно и обикновено. Постигането на консенсус се осъществява посредством конструктивен диалог, краткосрочно и дългосрочно планиране и поетапно съгласуване между всички заинтересовани страни.

Архитектурата е елементът на стабилност в човешкия живот и заобикалящата ни среда, нещо непреходно, често възприемано като вечно.

С вертикално озеленяване може да се получи много добро скриване на стари и неприветливи сгради

- Какъв е рискът за един архитект да проектира подобна среда?

- По наш проект е последният ремонт на бившето кино „Екселсиор“, преименувано по-късно в „Христо Ботев“. Това е първата сграда в България, построена специално за кино. Тя е проектирана в далечната 1896 г., завършена е през 1906-а. Паметник на културата е към днешна дата. Затова решихме да запазим фасадата - смесица от стиловете барок и рококо, идните поколения да могат да се възхищават на това творение. Променена е само функцията в търговски център.

Още при ремонтните дейности моят баща - арх. Едвард Христов, спомена пред собственика за разкопките, които се очаква да бъдат разкрити, а именно няколко реда антични седалки, част от Римския стадион. Към днешна дата те са експонирани на място.

Практиката в архитектурата в световен мащаб показва как сгради с история се запазват, възстановяват, до тях или се проектира нова сграда в същия стил, или такава, която да се откроява съществено.

Сградата е подписът и почеркът на архитекта, всяка за себе си е уникална и носи история. Това дали сградите са отпреди 100 години, или днешните, няма значение. Те са отражение на желанието на инвеститорите и всеки със своето виждане, разбиране и желание, мечта дори. 

В центъра на Пловдив сградите трябва да се възстановяват максимално близо до оригинала

- Кой е най-фрапиращият „дефект“ във визията на града днес? В каква посока е редно да работят управляващите?

- Според мен през последните години се наблюдава подобряване на качеството на изпълнените инвестиционни проекти. Към момента виждаме по-балансирано строителство, сравнено с това, което е имало преди 20 години, особено при новите сгради и комплекси. Първото нещо, което прави впечатление в новите застроени зони не само в Пловдив, но и в страната, е инфраструктурата. Виждаме старание - въпреки строителството - да бъде осигурено озеленяване. Новите сгради променят облика на града, но по никакъв начин не нарушават общата визия на наследството, което имаме.

Участвали сме в проекти в Пловдив (и не само) по саниране на многоетажни и многофамилни жилищни сгради, при които има зониране в цветово отношение, което намирам за много добра практика. Както знаете, когато се движи в града, човек има своите пространствени преживявания и първо той възприема цветовете. Ето защо архитектите често използват цветовете по сградите, така постигат многопластово възприятие на образите, усещане за място и емоционална връзка.

- Темата за градския дизайн ще излиза на преден план с оглед на множеството занемарени и не добре поддържани градски пространства. Коя е най-добрата формула за колаборация между Общината и експертите, когато става дума за благоустрояване на градската среда?

- Общностите в цяла Европа от известно време насам наблюдават последиците от изменението на климата. За съжаление, топлите месеци си казват думата, особено в град като Пловдив. Тук имаме невероятни хълмове за разходка, паркове и градини. Зеленината и водните площи ни спасяват от жегите. През последните години се реновират и облагородяват парковете.

Ние също сме участвали в проектирането и по наши проекти са реализирани два парка в града, в които сме вложили много любов.

- Днес по света много сгради са превърнати във вертикални градини. Докога архитектурата ще бъде в опозиция на зелената система и как вие, архитектите, работите в посока на променящия се климат и силно замърсения въздух в градовете?

- За силно замърсения въздух трябва ние като общество, като хора да тушираме проблема. Мисля, че това интензивно замърсяване на градовете идва и от автомобилите. Практика в много европейски градове показва как улици се превръщат в озеленени пешеходни зони. Да, вертикалното озеленяване също е много добър пример, който виждаме извън страната. Харесвам, при това много, озеленените перголи над паркоместа например.

В България опитът с вертикално озеленяване е доста ограничен. Мисля, че се дължи на схващането, че растенията по фасадата са вредни за сградата, което в повечето случаи не е вярно.

С този вид озеленяване може да се получи много добро скриване на стари и неприветливи сгради, като по този начин биха се създали живописни нови фасади. Но да не забравяме, в крайна сметка, това трябва да го желаят самите собственици.

- Има ли място в Пловдив за високи сгради, тип небостъргачи? Разкажете ни за проекта ви „Томов плаза“! Какви по-специални изчисления и анализи правихте при проектирането на сградите от комплекса?

- Както в целия свят, така и Пловдив не отстъпва по динамичните си темпове на строителство. В един развиващ се град има място за всичко, но подкрепено с добра инфраструктура и зеленина. В много държави по света високите сгради са въпрос на престиж, на висок стандарт на живот. У нас е обратното, все още се възприемат трудно.

Работейки по проекта за „Томов плаза“, предвидихме парк, разположен в сърцето на комплекса. Така днес там има обособени зелени зони, водна площ и детска площадка.

Проектирането на високи жилищни сгради, както е в случая с „Томов плаза“, е свързано с изчисляване на отстоянията до съседните сгради - целта е да се избегне засенчването им. Да, днес там има благоприятно ослънчаване на всички апартаменти - всичко това ние, архитектите, сме го заложили още в проекта. Важно за нас бе и да осигурим бърз достъп до паркингите, осигуряване на безпрепятствена евакуация от сградата и широчина на стълбищните рамена, вентилация, асансьори. Конструкторите пък работиха по изчисления за носимоспособността на конструкцията; електроинженерите - за осветеност и аварийно осигуряване на евакуационни пътища. Осигурили сме и изискуемите по норматив места за паркиране.

Арх. Антония Христова-Ениджелян произхожда от фамилия на архитекти. В далечната 1991 г. нейните родители - арх. Едвард и Маргарита Христови, създават проектантското бюро „Проарх“. За тези над 33 години екипът работи по уникални архитектурни и конструктивни решения. Те варират от мащабни хотелски комплекси, през жилищни квартали до индивидуални интериори.

Единият ѝ дядо дълги години е главен лекар на кардиологичното отделение във Военна болница. Баба ѝ пък е работила като главен технолог на месокомбината. Другият ѝ дядо издавал първия в България земеделски вестник - „Тракийски агровести”.