Арх. Петър Петров: През март дойдох и казах да не вдигат ограда около Небет тепе

„Националният институт за недвижимо културно наследство и Министерството на културата не са съгласували ограда на Небет тепе и това становище не подлежи на промяна. В него пише ясно и недвусмислено, че оградата е недопустима.“ Така директорът на НИНКН арх. Петър Петров отговори на въпроса на „Марица“ каква е окончателната позиция на оглавявания от него институт по казуса, който раздели пловдивчани, а и се превърна в политически въпрос. 

За незабавното бутане на двуметровата метална ограда настояват общинските съветници от ПП-ДБ, докато градската управа смята, че съоръжението ще пази археологическия комплекс от вандали, каквато е и световната практика. Кметът Костадин Димитров упрекна института, че веднъж е приел оградата, а сега иска нейното премахване, и настоява да получи документ с окончателно становище.

"Още в началото по моя инициатива започнахме комуникация с Министерството на културата, защото за обекта има два документа. В първоначалния проект има ограда, а после има становище, че не е добре да има ограда. Тези два документа си противоречат. Затова поканих директора на НИНКН арх. Петър Петров на терен и преди 3 седмици отидохме заедно на място. Сега чакаме инструкции какво да предприемем", твърди градоначалникът. Той предупреди също, че има опасност бюджетът на Пловдив да бъде ощетен с 5 милиона лева, ако проектът не е направен по правилата. 

От НИНКН обаче настояват, че 

дилема няма и винаги са имали само една категорична позиция. 

И цитират становище от 21 март 2022 г.: „Заданието не поставя изискване към проекта за изграждане на ограда. Оградата създава друг образ и начин на функциониране на комплекса като ограничава достъпа. Включването <210> в проектната документация на този етап е недопустимо". Същият текст присъства и в позиция на Министерството на културата от 5 април 2022 г.

Според експертите удачният начин да бъде опазен един от най-атрактивните обекти в Пловдив е с видеонаблюдение, а не с ограда. Проектът е съгласуван при спазване на бележките в констативната част именно за недопустимостта на оградата. Със същото съдържание е и констативният протокол на Инспектората по опазване на недвижимото културно наследство. 

"Изпратили сме копие до кмета на Пловдив Костадин Димитров от този протокол", уточни пред „Марица“ директорът на НИНКН.

Арх. Петров обясни, че е посетил Небет тепе през март тази година. На срещата са били проектантът, зам.-кмет и представител на изпълнителя. „Поисках да спрат изпълнението на оградата, като пак повторих, че тя е недопустима за Стария град“, твърди арх. Петров.

Миналата седмица НИНКН е потвърдил това становище и в писмо до инспектората по културното наследство.

Петров обръща внимание на факта, че 

само половината от хълма е оградена, а другата - не, а това прави съоръжението напълно безпредметно. 

„Освен това е излят бетон, който изобщо не е показан в проектите, не фигурира във внесената проектна документация и не е съгласуван. Изпълнени са строителни работи без никакви чертежи и без одобрение“, подчерта шефът на НИНКН. Той коментира, че металната ограда на Небет тепе е напълно извън архитектурния контекст на Стария град, особено на фона на съществуващите масивни каменни огради. "И нека да не забравяме, че Небет тепе е на първо място градски парк, в който има археологически обекти, а не археологически обект, който трябва да бъде ограден", твърди още арх. Петър Петров.

Припомняме, че съвсем различна е позицията на арх. Румяна Пройкова, проектант на Небет тепе. „В одобрения проект има заложена ограда. Това е практика и в целия свят археологията е оградена. Вижте как е в съседна Гърция, също в Петра, Йордания. На места, където има много по-ниски градежи - дори такива, които едва се виждат от земята, хората са поставили ограда. Там туристите влизат с вход, т.е. с билети. Тук, на Небет тепе, изискването на Община Пловдив е обектът да бъде отворен денем, но да се затваря нощем, за да се опазва по-добре. Това е целта на оградата! Освен това тя е боядисана в светъл цвят“, коментира арх. Пройкова пред „Марица“ преди време.

Ако се пристъпи към демонтиране на оградата, ще трябва да се сформира комисия, която да прецени как това да стане, без да има последствия при премахването на бетона в основата на съоръжението. Подобен развой ще забави и откриването на археологическия комплекс за посетители.

Снимки от Наташа Манева