Архитекти изследват: Хълмовете на Пловдив като част от градската тъкан

Професията урбанист ни учи, че когато се планират градовете, е необходим комплексен подход. Това са хората, които превеждат сложните политики за развитие на градовете чрез аналитични инструменти и данни на достъпен и разбираем език както за гражданите, така и за политиците. По този начин урбанистите са вид балансьор между нуждите на общностите и другите заинтересовани страни в процеса на развитие - администрация, управляващи и инвеститори. Така, разглеждайки градовете,  те разсъждават в полза на публичния  интерес. Т.е. днес мисията им често се припокрива с хората, които се борят за по-активно  гражданско общество.

В Пловдив подобна роля имат архитектите от КАПО (Клуб на ​архитекта, ​професионалист и ​общественик). Сега групата се вглежда в състоянието на хълмовете на Пловдив ​- като структуроопределящ фактор в градската тъкан на Пловдив, и разсъждават по темата как може да се подобри визията им. Разбира се, архитектите са дават сметка, че това са само идеи, които могат да се доразвият и обсъдят на широко професионално и обществено нива. „И инициатор на такива разговори трябва да бъде Община Пловдив - главният възложител  за града. Необходимостта от обсъждане на архитектурните проблеми на града за Общината е остра, защото пред нея стоят и много  въпроси за бъдещето и минали грешки, от които трябва безкомпромисно да се поучим“, твърдят от КАПО. Ето и какво предлагат от групата.

Легендата гласи, че древните конници отдалече забелязвали хълмовете, които ставали ориентировъчен знак за тяхното придвижване и място за установяване в Тракийската низина. И днес от всички посоки към Пловдив първо хълмовете сигнализират близостта на града, видими в хубаво време даже от тракийската гробница в Старосел, което подсказва, че и нейното място и вход не са избрани случайно. Античните следи показват, че градът е израснал между тях и реката, а днес съвременният град  от всички посоки ги е включил в своята тъкан и те са негови градски части. През недългата история на Третата българска държава, в последните 100-120 години, хълмовете са били решително преобразени, благоустроени, станали са използваеми паркове и зелени дробове на Пловдив.

В последно време една светлинна атракция оживи и промени града. Осветлението на спиралата на пътя към върха на Джендема придава през нощта приказен характер на Пловдив. Всеки, който е изкачвал хълма и се е дивил на гледката от него на десетки километри към равнината,  планините, града и даже пистата на летище Крумово, се пита защо тази светлинна феерия не увенчае и върха, и крайно необходимата на него обзорна обиколна алея? Тя е очакваният завършек на изградения път с неговите красиви подпорни стени и ще благоустрои и функционално ще подреди територията му. Като своеобразна ​корона на хълма, това решение има потенциал да бъде привлекателна точка за всеки гостенин на града. Това преобразяване на едно запуснато място ​- с останки от Втората световна война - може да се осъществи в кратък срок и с немного средства. С наши усилия, но и с увереност в разбирането за пейзажното значение на хълмовете на града.

Красиви гледки се разкривали навремето от ресторанта на Дановия хълм

Ретро снимка от Големия Бунарджик 

Качвайки се на Бунарджика, всеки посетител става свидетел на една завършена парково-монументална композиция, която се възприема постепенно от паркинга към по-високото ниво на пиедестала, на който са разположени двата паметника и се откриват погледи към всички посоки на града и околностите му. Да оставим настрана решението "да бъде или да не бъде" Альоша - правилно е да се изчака оформянето на общественото мнение за неговото значение в историческия контекст на родината ни, който сега се разкрива и изгражда. Най-важното е да запазим цялостта и изградеността на създадената пространствена композиция и съобразно нея да преценим бъдещата ни намеса. Но такава намеса е неотложна и сега. Отново запусната, рушаща се постройка от южната страна на постамента на паметниците разваля цялостното впечатление от комплекса. Крайно време е да се реши има ли нужда от бившето малко заведение за обществено хранене и ако има, как то да се "превърже" към цялата композиция, или рушащата се сграда да се премахне и околната природна среда да се възстанови. Отново нетрудно и нескъпо мероприятие, но наложително, с голямо значение за функционирането на комплекса и околната му среда.

Веднага можем да се спуснем към площадката на легендарния ресторант на хълма - „Голям Бунарджик“. Много пловдивчани пазят незаличими спомени от срещите си там на фона на ширналата се Тракийска низина и ограждащите я Родопи, а снимките свидетелстват за сградата ​- убедителен пример за модерната насоченост на пловдивските архитекти по това време. Преди десетина години Клубът на ​архитекта ​професионалист и ​общественик (КАПО) направи предложение пред инвеститори и Общината актуализирано да се възстанови ресторантът.  Остава стряскащ фактът, че след като преди 70-80 години е имало поне два ресторанта, на хълмовете днес нямаме нито едно заведение за обществено хранене и срещи!

Цигуларят Мичо Димитров свири на върха на Бунарджика по време на концерт

Да не пропускаме и факта, че в югоизточното подножие на хълма, като се започне от църквата „Св. св. Петър и Павел“, се създава леснодостъпен, популярен комплекс от развлекателни и културни обекти, които по алея „Арх. Здравко Василков“ завършват с ресторант „Малък Бунарджик“. Този културен комплекс би могъл да бъде обогатен с предложението на мястото на Летния театър, чийто терен е определен за културни цели, да се изгради бъдещата Пловдивска опера. Мястото е особено привлекателно поради ниския зелен партер, отделящ го от градските комуникации. Само че трудният скалист терен, озеленяване и достъп налагат подробно предварително проучване и впоследствие намиране на подходящо  решение чрез архитектурен конкурс.

Днес в подножието на Бунарджика се провеждат редица концерти на открито 

 Снимки от архива и Наташа Манева

Сахат тепе (Данов хълм) с многото си фотоси и рисунки с романтично третираната радиорелейна станция е станало една от емблемите на Пловдив. От централните улици лесно се достига до добре оформеното площадче с паметника на „Хр. Г. Данов“. Но за да се открие широтата на града в западна посока, трябва да отидем към пожарната кула, а Трихълмието ще видим, ако се насочим на изток, към мястото на разрушения стар и неосъществения нов ресторант. Младите хора, които можем лесно да видим от улици и площади в топлите месеци на хълма, откриват подход и места за поглед на изток и юг, към Античния театър и застроената равнинна част на Пловдив, на скалистия склон на хълма. 

Едното от тези места, разположено точно в оста на стълбите "Каменица", и неговото оформяне като видима, подпряна със зид площадка, би им предало най-после смисъл на подход към хълма, към природата. Така те ще станат истинска градоустройствена връзка между хълма и най-хубавото пешеходно пространство у нас (по думи на колеги от страната). Възможната последваща площадка на юг пък ще насочи погледа на посетителя километри напред, до силуета на Родопите. Тези места са видими на място, „трасирани“ са от посетителите им, и е видимо както лесното им реализиране (благоустрояване), така и огромното визуално и смислово богатство, което ще осигурят на пловдивчани и техните гости. 

На Трихълмието могат да се видят пластовете история, през които е минала цивилизацията по нашите места. От дълги години по тях се извършва огромна планова работа по охраняването, реставрирането и развитието на многото отделни архитектурни паметници, на цялата територия. Античният театър е последният блестящ бисер на това съкровище на българската култура ​- място на ежедневна градска активност и непрекъснат туристически интерес. Но в задъханото ни време на „усвояване на средства“ има пропуски, които не би трябвало  да се повтарят. Например новата църква „Вси светии“ запуши дълго пазената площадка в края на ул. „Княз Церетелев“ с изглед на юг до Родопите, за което допълнителен „принос“ има и нейната чужда на средата и местоположението ограда. Може би в бъдеще трябва да се търси подход в северния край на Трихълмието, както и място за наблюдение на поречието на река Марица и Тракийската равнина, ширнала се до Балкана.

Разбира се, това са идеи - мечти на отделни или групa колеги, и тяхната основателност, приложимост и обогатяване задължително трябва да се обсъдят на широко професионално и обществено нив​о. Инициатор на такива разговори трябва да бъде Община Пловдив ​- главният възложител  за града. Необходимостта от обсъждане на архитектурните проблеми на града за Общината е остра, защото пред нея стоят и много  въпроси за бъдещето, и минали грешки, от които трябва безкомпромисно да се поучим.  Същевременно Пловдив осъзна своето многопластово културно наследство, значението си в историята на Третата българска държава, където остава духовна, културна столица.

Ето защо съвремието ни поставя големи изисквания пред изграждането на града и конкретно пред неговото ръководство. Многопластовите му и сложни архитектурно-градоустройствени  проблеми не могат да се решават с административна организация, която е 5-10 пъти по-малка от подобни на Пловдив по големина общини. Главният архитект на Пловдив, назначен или избран с конкурс, би могъл да решава отговорно творческите му проблеми само с помощта на постоянен Консултативен съвет и проучвателно звено, подготвящо всеки възникнал въпрос по изграждането на града. Защото, за да посрещнем очакваните инвестиции, ние първо би трябвало да сме извършили голям обем предварителни проучвания, да сме създали модели и програми за тяхното използване. Всички тези организационни възможности не са новост за нашата практика, те са били прилагани у нас (примерът е Варна през 80-те години на миналия век) и предлагани и в Пловдив, и те трябва да се проучат за актуално прилагане.

Така хълмовете, тези необикновени природни образувания, между които живеем, хилядолетните културни пластове, които ежедневно ни учат, че сме част от историята, ни задължават да пазим тяхното богатство, да се съобразяваме с него,  да сме отговорни,  да бъдем творци - пловдивчани.

Снимки от Наташа Манева