Asia Times: Новата Голяма игра - САЩ ще се сблъскат с Русия и Китай в Средна Азия

След украинския конфликт съперничеството на САЩ с Китай и Русия в Средна Азия ще се засили, пише Мирас Жиенбаев в Asia Times. Вашингтон иска да запази влиянието си в региона, без пряко да предизвиква Москва и Пекин. Но за целта трябва да се научи да сътрудничи, а не да се конкурира с тях.

Призракът на съперничеството между великите сили, което някои смятаха за остатък от ХХ век, очевидно възкръсна в конфликта в Украйна. Прахът от непосредствените последици от този конфликт едва започна да се утаява, но нов театър на тази конфронтация вече се оформя в Средна Азия - може би в по-фина форма.

Наблюдателите отдавна отбелязват стратегическото значение на региона, но ще има един вид пост-украинска нормализация - период на преоценка и подновен ангажимент - от който Средна Азия може да се появи като нова гореща точка, където интересите на Русия, Китай и Съединените щати все повече се сблъскват.

Важно е да се отбележи, че за разлика от други спорни пространства, две от тези велики сили имат дълги граници с региона и тази географска близост само повишава залозите.

Средна (Централна) Азия – Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан – е на критичен кръстопът.

Постсъветската независима история на региона, който исторически е служил като кръстопът на империи, е белязана от деликатно маневриране между влиятелни и мощни съседи.

Липсата на надеждна и регионална система за колективна сигурност обаче е нейната уязвимост. Средна Азия често се описва като най-слабо интегрирания регион в света, а нейният раздробен политически и икономически пейзаж създава геополитически вакуум, който великите сили все повече се стремят да запълнят.

Тази липса на единна регионална идентичност, макар да изглежда като слабост, парадоксално представлява не само предизвикателство, но и възможност за маневриране в потока на конкуренцията на големите сили.

Съвпадението на интересите е безспорно. За Русия Средна Азия остава жизненоважна сфера на влияние, буфер срещу предполагаемата западна инвазия и критичен транзитен маршрут.

Конфликтът в Украйна, въпреки че изчерпи ресурсите на Москва, също така подчерта икономическото значение на така наречената "близка чужбина" като алтернативни търговски пътища.

Китай развива инициативата "Един пояс, един път" и гледа на Средна Азия като на континентален логистичен център, източник на жизненоважни ресурси и стратегически важен фланг на експанзията си на запад.

Съединените щати, въпреки променливите успехи, остават заинтересовани от борбата с тероризма и насърчаването на демократичното управление (въпреки че тяхната активност в тази област очевидно отслабва) - но, което е по-важно, те са решени да предотвратят неконтролираното господство на Русия или Китай в тази стратегически важна област.

Въпреки това сближаването на интересите на великите сили не може да се нарече априори благоприятно. Рискът от сблъсък е осезаем. Русия, отслабена от украинския конфликт, се опасява, че разширяващото се икономическо влияние на Китай ще се прехвърли в политическата сфера.

Докато сегашната реторика подчертава силно партньорството, дългосрочните последици от възхода на Китай в региона са обезпокоителни за Москва. САЩ, от друга страна, наблюдават със загриженост как Русия и Китай разширяват своите авторитарни модели и ограничават демократичното пространство в Средна Азия.

Инфраструктурни проекти, споразумения за сътрудничество в областта на сигурността и дори културен обмен се превърнаха в арени за фини, но важни прояви на сила. Без силна регионална структура конкуриращите се интереси рискуват да се превърнат в модерна версия на "Голямата игра" (геополитическото съперничество между Британската и Руската империи за господство в Средна Азия от края на XIX и началото на ХХ век), макар и с повече участници и по-сложна динамика.

Това е мястото, където се крие спасението: това е структурата C5+1. Тази дипломатическа платформа, обединяваща петте централноазиатски държави (Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан) и Съединените щати, предлага уникална възможност за насърчаване на неформални колективни действия, като същевременно поддържа гъвкавостта, от която отделните държави се нуждаят за взаимодействие с външния свят.

За разлика от твърдите съюзи за сигурност, които неизбежно ще отблъснат други големи играчи, C5+1 предоставя форум за диалог, координация по въпроси от взаимен интерес (особено сигурността на границите, икономическото развитие и проблемите на околната среда) - и най-важното - платформа, на която държавите от Средна Азия да изразяват колективни интереси.

Силата на C5+1 се крие в неговия неформален характер. Това позволява на страните от Средна Азия да се ангажират със САЩ, без пряко да предизвикват Русия или Китай. По същия начин, това позволява на Съединените щати да поддържат присъствие и влияние в региона без конкретни военни ангажименти, които други биха могли да сметнат за провокативни.

Тази гъвкава структура може да се използва за увеличаване на устойчивостта на прекомерен натиск от всяка велика сила. Чрез насърчаване на вътрешнорегионалното сътрудничество по практически въпроси C5+1 ще укрепи регионалната идентичност, така че Средна Азия вече да не се възприема само като бойно поле за външни съперничества.

Но дори форматът C5+1 не е панацея. Неговата ефективност ще изисква постоянен ангажимент на всички страни и способността на централноазиатските държави да представят единен фронт. Вътрешните разделения и несъгласуваността в отношенията с външните сили биха могли да подкопаят неговия потенциал.

Освен това рамката трябва да се развие, за да отговори на ескалиращите геополитически проблеми и да премине отвъд проблемите на икономиката и развитието към по-нюансирани дискусии относно сигурността и стратегическата автономия.

В пост-украинския пейзаж съперничеството между великите сили може да се засили в Средна Азия. Липсата на надеждна регионална интеграция и механизми за колективна сигурност създава уязвимости, които външните участници ще се опитат да използват за собствените си интереси.

Този въпрос обаче поставя и нови възможности. Структурата C5+1, с присъщата си гъвкавост и приобщаване, предлага обещаващ път за насърчаване на колективни действия и овластяване на централноазиатските държави да се справят с тази предизвикателна среда.

Дали Средна Азия ще остане просто арена за конкуренция на великите сили или ще се развие в регион, който се радва да използва стратегическата си позиция за собствена изгода, до голяма степен ще зависи от ефективността и развитието на структури като C5+1 - за бъдеще, чиято траектория се определя от сътрудничеството, а не от конкуренцията.

Разбирането на тази динамика и ползотворното взаимодействие между политиците във Вашингтон, Пекин и Москва ще бъде от решаващо значение за осигуряването на стабилност и просперитет не само в Средна Азия, но и в самото евразийско пространство.

За автора

Мирас Жиенбаев е ръководител на програмата за външна политика и международни изследвания в Института за мрежови технологии и развитие "Максут Нарикбаев" в Астана, Казахстан.

Превод и редакция: Епицентър.БГ