Барон Сейго Ямадзава - самураят, сражавал се за българската свобода

  19 Ноември, 22:01     0  

Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. е събитие от изключителна важност за българската история. Учените са единодушни, че нейният изход е решен от битката за Плевен. Тази няколкомесечна епопея привлича вниманието на целия свят, а историята веднага се превръща в легенда, разказвана от уста на уста.

Наред с руските войни, в тази славна епопея се сражават и чужденци. И докато е всеизвестно, че румънци участват в битката и дори общото командване формално е поверено на крал Карол, то присъствието на японец на бойното поле би било абсолютна изненада за мнозина. И то не просто японец, а японски самурай.

За тази история се знае наистина малко. Информацията е оскъдна, но според Енциклопедия на японските благородници със съставител Джурен Цуцуи, издадена през 1911 година, първият японец, стъпил на българска земя, е майор Сейго Ямадзава.

Сейго Ямадзава е родом от префектура Кагошима. Днес провинцията е с население от близо 2 милиона души и се намира в южната част на страната. Той е потомствен аристократ, бидейки най-голям син на Ямазава Джудайю – самурай от провинция Сатсума.

През 1864 година, на 18-годишна възраст, Сейго, известен с прямия си и твърд характер, отива в Киото и участва в битката срещу войската на феодалния владетел Чошу (района на сегашната префектура Ямагучи). По това време в Япония цари истинска гражданска война, а семейството заема страната на императора-реформатор Мейджи (неговото управление е известно като Meiji era – просветителното управление).

Тези събития утвърждават военната кариера на Сейго Ямадзава. За храброст и заслуги в битката е приет в императорската армия. След многократни успехи на бойното поле, през 1871 година е удостоен с чин майор и заминава да учи военни науки в САЩ, а след това попада във Франция в качеството си на надзорник на учащите във военното училище.

И така стигаме до кулминацията на този разказ. През 1877 година Ямадзава заминава като пратеник на Японската императорска армия в Руската императорска армия. По свое желание самураят е назначен за командир на взвод в руска военна част от състава на Западния отряд. Преминава река Дунав и участва в битката край Плевен. Не е напълнено изяснена ролята му в сраженията, но със сигурност се знае, че не просто оцелява, но е и награден. Получава руския Орден „Свети Владимир“ IV ст., както и няколко с румънски отличия.

Преди няколко години, Мария Карадечева – уредник в Историческия музей в Пловдив, разказа пред камерите на националната телевизия, че в експозицията на музея се намира самурайски меч. Той е намерен от комисия от Румелийския период и първоначално е бил в археологическия музей, а през 1957 година е даден в Пловдив. Дали този меч е бил Сейго Ямазава обаче?

Видимо по нищо не личи, че находката в Пловдивския музей, а именно мечът уакизаши, е бил собственост на героя на настоящия разказ. Върху меча липсва плочката с инициалите на самурая. Дали обаче може да е собственост на друг японец? Едва ли в редиците на руската армия е имало такива.

Във всеки случай, след войната Ямадзава се завръща в Япония и е приет от император Мейджи, на когото докладва за Руско-турската освободителна война. Издигнат е в чин полковник, а по-късно генерал-лейтенант.

През декември 1895 г., заради участието си в Първата японско-китайска война, е награден с титлата барон. Той не успява да доживее Руско-японската война от 1904 година, като умира 7 години по-рано след тежко белодробно заболяване.

През 2009 г. в Токио, по случай 50-годишнината от възстановяването на дипломатическите отношения между България и Япония, гости на тържеството са били посланикът на Република България в Япония акад. Благовест Сендов, дипломати от посолството и Такеми Сасамори – инструктор по традиционни японски спортове, правнук на Сейго Ямадзава.

Самият факт, че над век и половина по-късно личността на Ямадзава е успяла да обедини хора от две страни, намиращи се така далеч една от друга, ни кара да вярваме, че скромният принос на самурая не е забравен, макар за него да се знае твърде малко…

Източник: www.bulgarianhistory.org

Източник: zovnews.com

Враца  

Грации на лед

  09 Декември 2019 г.        0
Враца  

Патриарх Неофит прие Иван Гешев и Сотир Цацаров

Негово Светейшество Неофит, Патриарх Български и Митрополит Софийски,


  09 Декември 2019 г.      0  

Данъчни облекчения за деца чрез работодател

До края на декември родители и служители могат да ползват данъчни обле

Ден на отворените врати в Окръжен съд

За седма поредна година Окръжен съд – Враца ще проведе Ден на от

АПИ напомня за проверка на валидността на е-винетки

През януари и февруари 2020 г. изтича срокът на над един милион годишн



от седмицата

видео

Коледната песен на Тейлър Суифт


последни

вицове
Жирафът много искал да затапи хипопотама и докато си дъвчел листата от акация един ден размишлявал на глас: - Значи тоя хипопотам, по цял ден седи в калната вода и нищо не прави. Утре ще отида при него и ще го попитам как е, ако ми каже: ами добре съм, аз ще го забия с: Е как ще си добре, стоиш я тая кална вода постоянно. Ако каже: ами не съм добре, ще го контрирам с: Ами няма да си добре я, по цял ден киснеш в тая кална вода. Вече подготвен, жирафа отишъл на следващия ден при хипопотама, който мързеливо стоял в калната вода и само очите му се подавали от нея. Жирафът се спрял и с един весел глас го попитал: - Еее хипопотаме, как си бре? Хопопотамът го погледнал бавно и му отговорил: - Абе е*и си майката бе...още вицове

©2015-2019 Vratsa Guide.