Белово празнува 55 години от обявяването си за град

На 31 август Белово празнува 55 години от обявяването си за град, съобщиха от местната общинска администрация. Организаторите на честването са подготвили богата празнична програма, в която всеки ще намери своето място. Ще има „Кино под звездите”, което ще предложи филми за малки и големи, празнична наздравица, много музика и веселие.

Празничният концерт ще започне в 18.30 ч. на пл. „Освобождение” с ФТА „Беловче, ТФ „Тракийски дар” и формация „Наздравица”.

От 20.30 ще започне програмата на „Кино под звездите” с детския филм „Котки в музея”, а след него любителите на киното ще могат да гледат „Записки по едно предателство”.

Белово възниква през 1869 г. Прокарването на железопътната линия предопределя и неговото бъдеще. Първоначално то е било временно селище за работниците на барон Хирш, който е добивал в този край дървен материал за строежа на железния път. Във връзка с това непрекъснато възниквали складове и ханове и от околните села и от по-далечните краища на България заприиждали заселници. Първата къща е построена през 1884 г. от хаджи Кузо Хаджиангелов. Неговият пример е последван и от много голямобеловци, които поради бързото разрастване на индустрията около железопътната гара намират тук отлични условия за поминък. Основите на днешния град Белово са поставени на сегашното място още преди започване на строителството на ж.п. линията Цариград — Белово от Баронхиршовата компания. Линията е открита за експлоатация през 1873 г., а Голямо Белово и беловският край се превръщат в най-крупният център за дърводобив и дървопреработване на Балканите.

Макар и само с едновековна история, Белово е град с богато революционно и историческо минало.

От 1873 до 1875 г. телеграфист и началник на гара Белово е апостолът на българската свобода Тодор Каблешков. През 1874 г. той основава читалище „Искра“ в Голямо Белово и подготвя беловци за бъдещата революция. В народната памет са живи и образите на апостола Васил Левски и Ангел Кънчев. Населението в беловския край участва активно в Априлската епопея от 1876 г. В Белово към четата на Бенковски се присъединяват повече от 20 души. Между тях са Мартин Тачков (Мацко), най-младият въстаник, и единствената жена в четата Мария Сутич. По време на въстанието беловският укрепен пункт дава няколко десетки жертви.

На 13 и 14 януари (стар стил) 1878 г. беловският край е освободен от легендарните руски богатири на Астраханския драгунски полк, Първи Московски гвардейски пехотен полк и Кавказката казашка бригада. 700 души въоръжени доброволци от беловския край подпомагат Киевския хусарски полк при освобождението на Чепинското корито.

До 1966 г. се нарича Гара Бельово и е селище от градски тип, а от 1964 г. Белово става град №828/ 27.08.1969г. с Указ на Държавния съвет на Народна република България, когато към него е присъединено село Малко Белово. с указ №2294/ 22.12.1978г. става общински център. Белово има свой герб, утвърден от ГНС през 1975г. и преутвърден от ОбС-Белово през 1998г. Изработен и след конкурс от скуптура Атанас Симеонов.