Богдан Милчев, шеф на Института по пътна безопасност: По-високите глоби няма да замажат проблемите в институциите

Предложените за гласуване промени в Закона за движение по пътищата не се ангажират нито с конкретен резултат, нито с конкретен срок за постигането им. Това коментира пред „Марица“ шефът на Института по пътна безопасност и бивш началник на КАТ в столицата инж. Богдан Милчев.   

„Това само по себе си говори, че са просто хрумвания на различни институции, граждани, НПО-та, които са събрани в едно. Почти пренаписват целия закон, но в крайна сметка, философията му остава същата. Мога да бъда категоричен, че моделът, свързан с повишаване на глобите и санкциите, няма как да сработи. Доказано е във времето. Винаги давам един много прост пример. През 2011-2012 г., когато бях шеф на столичния КАТ, хващахме около 25 000 нарушители годишно с превишена скорост, а жертвите бяха 50 души. Сега хващат 300 000 души с превишена скорост, тоест десет пъти повече, а жертвите пак са 45-50 годишно. Тоест за 10 години се хващат 10 пъти повече нарушители, защото са купили повече камери, но жертвите продължават да стоят на същото ниво“, посочи специалистът. 

Именно затова е необходимо изцяло ново разбиране на пътната безопасност, смята Милчев, за което нито Денков, нито хората преди и след него са имали и ще имат желание.

„За тях е досадно служебно задължение. Според мен прокараха предложението, за да се запишат предизборно, че са загрижени за пътната безопасност“, добави инж. Милчев.

Шефът на Института по пътна безопасност е на мнение, че в обществото има огромно лицемерие по темата. „Всички искаме пътна безопасност, но когато сме на пътя, искаме на нас да ни се разминават нарушенията, ние да може да караме по-бързо. Така че проблемът с пътната безопасност се изважда периодично като такъв от националните медии. 1,8 души загиват всеки ден при катастрофи“, коментира Милчев. 

Той е категоричен, че никога няма да е налице реален резултат, докато институция като Министерският съвет или държавна агенция не се ангажират с конкретен резултат от конкретните промени. „Не може да решаваш организационни промени със законодателни и нормативни промени. МВР, АПИ и ДАИ имат много тежки организационни проблеми и те не могат да бъдат решени, като повишаваме глобите“, подчерта Милчев.

Относно предложението за намаляване на максималната скорост на магистралите от 140 на 130 км/ч той коментира, че в България почти няма магистрали, а по-скоро скоростни пътища. „България е с най-лошите магистрали като безопасност и техническо състояние, а в същото време сме с най-високата скорост по магистралите в целия ЕС. Изключвам Германия, където има места, на които няма ограничения. Това е просто колизия, противоречие. От една страна, имаш най-лошите пътища, от друга страна, имаш най-високата скорост. Ясно е, че скоростта следва да бъде редуцирана, няма спор за това. Но тя и в момента може да бъде редуцирана на тези места, които са опасни, без закон. Защо да не караме със 140 км/ч там, където пътят е добре направен? Тук въпросът е свързан с организацията на движението и с това собственикът на пътя да си влезе в своята роля“, посочи инж. Милчев.

Относно Пловдив и областта шефът на Института по пътна безопасност коментира, че в района има системен проблем, който е свързан с това, че градът е с най-бързото икономическо развитие от всички градове в България. „В същото време инфраструктурата и планирането на инфраструктурата е изключително погрешно и остаряло. Пловдив ще е заложник, нещата ще се влошават. Причината е, че Генералният план за организация на движението е изключително остарял и трябва да бъде преразгледан. За съжаление, поне към момента, сегашният кмет повече приказва, отколкото действа“, добави Милчев.

Адвокат Пламен Бонев:  Вълна от дела ще съпътства промените в закона

Промените в Закона за движение по пътищата, особено частта, в която се предвижда увеличение на размера на глобите за нарушители, ще доведат до вълна от дела. Това коментира пред „Марица“ пловдивският адвокат Пламен Бонев. По думите му, колкото по-високи са санкциите, толкова повече санкционираните ще имат стимул да обжалват.

„Сега няма смисъл шофьорите да обжалват глоба от 50 или 100 лв., но пък при глоба от 1000 лв. категорично има смисъл. Може да очакваме повишение в броя на този тип дела“, посочи адв. Бонев, който има опит в работата по подобни случаи.

Той смята, че ефектът от по-високите наказания е непредвидим. „От една страна, високите глоби и санкции, които не са само парични, а и отнемане на книжка, спиране от движение на автомобил и т.н., биха накарали повечето да се замислят по-сериозно върху това как шофират. Но какъв ще е ефектът като цяло може само да предполагаме. От друга страна, както твърди Чезаре Бекария, ако прекалено строгите наказания изкореняваха престъпността, то тя би изчезнала още през Средновековието. По мое мнение високите глоби няма да намалят драстично безразсъдното шофиране“, коментира още адв. Бонев.

Относно предложението за намаляване на максималната скорост по магистралите той смята, че не се прави с цел безопасност, а защото аутобаните не са пригодени за бързо шофиране. „За магистралите съм категоричен, че максималната скорост не трябва да се намалява. Там стават много малко катастрофи с фатални последици. Тежките ПТП-та се случват по междуградските пътища - първокласни, второкласни и т.н.“, посочи адв. Бонев. И даде пример с Нидерландия, където през 2019 г. намалиха максималната скорост по магистралите на 100 км/ч, а преди седмица върнаха високата скорост, тъй като мярката не е дала никакъв ефект.

Пловдивският адвокат подкрепя промените в Закона за движение по пътищата, касаещи младите шофьори и техният придружител. „Ако има такъв придружител, то той задължително трябва да е адекватен. Да не говорим какъв пример би дал, ако не е трезвен“, посочи Бонев. Той застава твърдо и за промените, които указват забрана за шофиране вечерно време за новобранците зад волана в период от година. „Вечерното шофиране е специфично - категорично изисква повече внимание и повече опит“, добави адвокатът.